Банкеръ Weekly

Общество и политика

Как решенията на проблемите се превръщат в проблеми

Лъсна неспособността на институциите да действат за овладяване на кризи

S 250 ad72f487 31cd 41d6 9756 3d38d7c740e4

Александър МАРИНОВ

 

Разпространеното определение на избухналата криза е „екологична” и това донякъде е вярно, защото е следствие от липсата на ефективни и ефикасни политики за опазване на средата, в която живеем, както и от бруталното неспазване на съществуващите норми. Но по същество става дума за екзистенциална криза, криза, заплашваща съществуването на милиони хора и поставяща под съмнение базисни способности на държавата и нейните институции. Това е криза на смисъла на нашето съществуване като нация – мнозина от нас са лишени от базисни условия на живот, без да са налице форсмажорни обстоятелства (война, масови размирици, природна катастрофа). Разбира се, ако не смятаме за форсмажор некомпетентността и малодушието на властта.

Нека припомним очевидните обстоятелства, които лишават държавното управление от каквито и да било аргументи за свое оправдание. Който и основен аспект на кризата да вземем – безводие, мръсен въздух, незаконен внос и унищожаване на дявол знае какви боклуци – той не е възникнал внезапно. Всеки от тях поотделно и всички заедно са се натрупвали и нараствали в продължение на години, ставали са все по-видими като обхват и засегнат периметър. Няма дори и теоретична възможност да не са били забелязани, освен ако определени лица и органи не са мижали или гледали съзнателно в друга посока.

Нещо повече, поне в това отношение няма никакви основания да обвиняваме гражданското общество в  неангажираност – през годините дискусиите в социалните медии, журналистическите разследвания, сигналите, протестите и други форми на активност набъбваха и бодяха очите на властта. Неслучайно словесната и институционалната агресия към този тип обществена инициативност надхвърли значително непримиримостта към родната организирана престъпност. Голямата „вина” на „зеления октопод” бе, че изложи на показ алчните пипала на властимащата върхушка, която не се свенеше да краде дори от най-насъщното.

Припомняме тези обстоятелства, за да откроим още по-ясно неадекватността на поведението на публичните власти в настоящия момент. След като се видя, че проблемите не могат да бъдат отречени или омаловажени, нито пък „хваща дикиш” обвиняването на опонентите, а и природата не ще да помогне, правителството разбра, че все пак нещо трябва да прави. И то, начело с премиера Борисов, направи това, което е свикнало да прави. Първо, обявиха, че ще дадат извънредно пари. Второ, Борисов започна да раздава заповеди на министрите и да ги праща нагоре-надолу. Трето, извадена бе „тоягата” на забраните и мораториумите. Четвърто, отвориха торбата с красивите обещания – как всичко ще се реши бързо, окончателно и с неочаквано добри последици.

Проблемът на правителството е, че отдавна вярва на собствените си лъжи. Дори и най-правдоподобните предложения засега не са нищо повече от общи идеи – без разчети, планове, осигурени ресурси (видя се, че наличието на средства невинаги дава бърз резултат). Още по-страшно е, че лъсна липсата на експертиза и функционална готовност на институциите да действат за овладяване на кризи, да не говорим за капацитет за тяхното предвиждане и превенция. Оказа се, че държавата разчита на идеите и предложенията на частни фирми и професионални сдружения, а сама няма никакъв задел от сценарии и лостове за действие. При това положение и най-добрите идеи за решаване на проблемите могат лесно да се превърнат в източник на нови проблеми.

Да вземем за пример характерното проявление на забранително-репресивния инстинкт – обявеното намерение да се наложи пълна забрана на вноса и износа на отпадъци (малко по-късно стана ясно, че все пак мярката няма да е всеобхватна). Тази идея не само е неосъществима поради конфликт с европейските политики и общоприети търговски практики. Тя има друг, по-съществен порок – чрез нея се признава и се търси (неадекватен) заместител на фундаменталната неспособност на държавните органи и администрации да използват основни инструменти на приетите политики, вкл. оценка на ефектите и контрол на процесите. Всеки нормален човек разбира, че въпросът не е в това грам отпадък да не прехвръкне през границата, а в действено и добросъвестно наблюдение на тези потоци и строг контрол за недопускане на нарушения, застрашаващи живота и здравето на хората.

Друг, изключително вреден управленски рефлекс, формиран през годините, е умишленото противопоставяне на различни части от обществото като претекст да не се вземат необходимите мерки. Така, непредприемането на превантивни ограничения на водоползването в Перник (и на други места) се оправдава с щетите за бизнеса и с „неминуемите” социални последици и протести. Истината е, че при добросъвестно и компетентно изпълнение на правомощията на институциите и длъжностните лица почти всеки проблем може да бъде решен при - ако не идеално, то поне приемливо - балансиране на различните интереси в обществото. „Единствената” трудност е, че се налага  да бъде пресечено настъплението на користните интереси на отделни лица и групи.

Така достигаме до един от най-болезнените аспекти на корените на кризата, обуславящ и неадекватността на декларираните мерки. Колкото и важна роля да имат управленската суетност, некомпетентността и бягството от отговорност, те придобиват поразяващото си отражение благодарение на корупцията и злоупотребата с власт. Повечето от вълнуващите днес обществото проблеми са възникнали, защото някой някъде е безмерно алчен за огромни печалби на всяка цена, а множество „слуги на народа” по всички етажи на властта охотно му помагат в това начинание, разбира се, не безвъзмездно. В немалко случаи е налице обратната релация – автори на схемите са политици и високопоставени държавни служители, а съответните бизнес структури са просто посредници-пощенски кутии. Това се случва не само в екологичния сектор, а и при лекарствата, обществените поръчки, въобще навсякъде, където се раздават публични средства.

Нито думите (обещанията), нито харчовете на властта подлежат на отчетност и контрол. Органите, които би трябвало да се грижат за това, действат пост фактум и с крайна предпазливост – да не настъпят някой от високите етажи. Няма нито разследване, нито публична информация какво се случва с похарчените милиарди, които (ако са били изразходвани обосновано и добросъвестно) трябваше да предотвратят или поне да смекчат днешната криза.

Накрая, нещо, което изглежда отдалечено от днешните сътресения. У нас дежурно оправдание на управляващите са недостатъците на нормативната уредба – когато настане криза, веднага се хващат да поправят законите и дори да пишат нови. Ако вземем днешните проблеми с водата, мръсния въздух и нашествието на боклука, нормативни пропуски тук и там има, но главната беда не е в това. Коренът на злото е в липсата на действени и прозрачни механизми за отчетност на субектите на властта и за търсене на отговорност (административна, материална и наказателна) за недобросъвестно изпълнение на задълженията.

Ако този дефект не бъде отстранен (започвайки с промени в Конституцията), ползата от дори адекватни мерки за справяне с проблемите ще бъде временна и частична, а кризите ще продължават да избухват.            

Facebook logo
Бъдете с нас и във