Банкеръ Weekly

Общество и политика

Как православието се самопонижи до ранг на гръцко-московска църква

Негово Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия.
S 250 476b2f92 3dc1 41a0 946d 5b289620bfe6

Точно както играчите на "Еврофутбол" страстно следят необходимата им информация, така и аз от години редовно преглеждам четири православни български сайтове, които намирам за авторитетни. Но в последно време събитията в световното Православие са толкова турбулентни, че две мои лични папки, озаглавени "Македонският църковен въпрос" и "Украинският църковен въпрос", бързо се препълниха с разпечатки.

"Убеден русофил съм, но се старая да бъда обективен и правдив", писах в брой 50 от 2017-а на в. "БАНКЕРЪ". Ето защо за мен няма никакво съмнение, че съвременната Руска православна църква, начело с Негово Светейшество Патриарх Кирил, носи основната историческа и морална отговорност за настъпилия ужасен и нечуван разкол в Православието. Православието се разцепи на две и се превърна в Гръко-Московска църква, както още през XVII-XVIII век далновидно го е нарекъл католическият църковен историк Йосиф Асемани.

Противникът на Патриарх Кирил - Вселенският патриарх Вартоломей, също има своите недостатъци. В отношението на Негово Всесветейшество към нас, българите, прозира все още неизживяно фанариотство. Той настояваше в някои наши църкви по Черноморието да се служи и на гръцки език и да се премахне паметникът на екзарх Антим І в двора на българската църква в Одрин "Св. Св. Константин и Елена".

Анализът на грозните събития в Православието налага да се разграничат ясно понятията схизма, разкол, автокефалия, автономия, догми, канони и др.

Стефан Бобчев (1853–1940), професор по каноническо право, смята схизмата и разкола за тъждествени и дава следното определение: "Схизмата е два вида - религиозна и черковна. Религиозна е, когато някой се отдели от черковната, като мисли инак за някои второстепенни предмети от черковното учение. Черковна схизма е, когато от черковната се отделят някои и не искат да зачитат нейната законна йерархия." Следователно сегашната схизма (разкол) е черковна (църковна), но никой не забеляза и религиозната такава. За пръв път в историята на Православието има прецедент - през септември 2018-а Св. Синод на Вселенската патриаршия самостоятелно и едностранно разреши втори брак за своите женени свещеници и дякони в случай на вдовство или ако презвитератът им ги напусне. Досега второбрачието на свещенослужителите се позволяваше много трудно и само чрез прилагането на т. нар. църковно снизхождение, "църковна икономия“. Едновременно с това Вселенската патриаршия взе свое самостоятелно решение за начина за предоставяне на автокефалия, което надхвърля рамките на религиозната схизма по смисъла на даденото по-горе определение. Свидетели сме на началото на канонична схизма!

Различията между църковна автокефалия и автономия вече са много размити. За наше щастие проведеният на остров Крит през  юни 2016 г. Свят и велик събор на Православната църква ни показа нагледно кои са същинските поместни автокефални църкви. Те са 14 на брой: 1) Вселенската (Константинополската) патриаршия; 2) Александрийската патриаршия; 3) Йерусалимската патриаршия; 4) Сръбската църква; 5) Румънската църква; 6) Кипърската църква; 7) Еладската църква; 8) Полската църква; 9) Албанската църква; 10) Църквата на Чехия и Словакия. Антиохийската патриаршия (11), Московската патриаршия (12), Българската църква (13) и Грузинската църква (14). Последните три бойкотираха събора и не отидоха в Крит. В крайна сметка през юли същата година. Св. Синод на Руската православна църква реши: "...Съборът в Крит не може да се разглежда като Всеправославен, нито приетите от него документи - като изразяващи общоправославен консенсус." До подобен извод стигна и Св. Синод на БПЦ в свое становище от ноември 2016-а: "Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен.“ Същата година Св. Синод на Антиохийската патриаршия официално заяви, че "Не приема срещата в Крит да се нарича Велик Православен Събор или Велик Свят Събор" и "Каквото и да е било прието и решено на срещата в Крит, то не обвързва по никакъв начин Антиохийската патриаршия". А още преди това се появи вътрешноправославна канонична схизма, когато през април 2014-а Антиохийската патриаршия прекъсна евхаристийното общение с Йерусалимската заради спора за каноническата принадлежност на територията на Катар! Грузинската църква замълча по въпроса.

Всички православни поместни църкви, невлизащи в 14-те, действат чрез разнообразни форми на автономия или са канонично непризнати.

Колкото и разнообразно да е устройството и управлението на поместните църкви, тях ги обединява в едно съборното начало - "душата на Православието". Органът на управление е колективен - синод или някакъв вид архиерейски събор, а съответният предстоятел (председател) е само "пръв между равни", "пръв по чест". Всичко това е основната разлика с Католическата църква, която се основава на единоначалието, тъй като папата освен всичко друго е Наместник на Христа на Земята и Глава на църквата. Обаче ние, православните . ако сме честни пред себе си, трябва да признаем, че нашата съборност, която противопоставяхме на догмата за папската непогрешимост (незаблудимост), в най-ново време претърпя крах!

Догмите са вечни и неизменни богооткровенни истини. За Православието те са 12-членният Символ на Вярата, Догмата за двете естества в едното лице на Исус Христос, Догмата за двете воли и действия на Исус Христос и Догмата за иконопочитанието (нямам претенции за изчерпателно изброяване). Последната започва така: "Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания…". След падането на Берлинската стена част от православните злоупотребиха с този кратък увод и го превърнаха във фундамент на съвременния православен фанатизъм, на чието знаме пише "Православие или смърт!" и чието кредо е "Всяко нововъведение е смърт за Православието!“. Те припознават католицизма и папската институция като най-страшна ерес, заплашваща всеки момент да погълне Православието. Именно православните фанатици усилено работиха за провала на Събора в Крит.

Понятията канон и правило са тъждествени. Всичките православни канони или правила на Светите апостоли, на Светите вселенски и поместни събори и на Светите отци се побират в една скромна книга с не повече от 450 страници! Те представляват религиозното законодателство и като всяко друго законодателство правните му норми вървят "след живота тук и сега на земята". Първо възниква нов феномен, ново явление, и след това се облича в писано или неписано правило. От друга страна, вярно е, при процеса на съставяне на правилата невидимо действа Светият Дух, или както е прието да се цитира "угодно бе на Светаго Духа и нам" - сакралният израз от Деяния на светите Апостоли от Новия Завет. Но именно различното тълкуване на правилата, даващи автокефалност, са "ябълката" на големия раздор между "Втория Рим Константинопол" и "Третия Рим Москва“! Разбира сe, става въпрос за автокефалността на Украинската църква.

В какво всъщност се състои вината на Патриарха на Москва и на цяла Русия Негово Светейшество Кирил? Вината е преди всичко в бойкотирането на Събора в Крит и в това, че стана нещо нечувано - през октомври 2018-а Московската патриаршия преустанови евхаристийното общение с Константинополската патриаршия.

Най-правдиво и впечатляващо прецизно неотдавна се изказа гръцкият президент Прокопис Павлопулос. Той заяви: "Една от основните причини Московската патриаршия да бойкотира в последния момент събора на православните църкви на Крит, който се проведе през 2016 г., беше страхът там да не се постави за обсъждане на най-високо равнище украинският църковен въпрос. С тази цел на предсъборните съвещания Московската патриаршия блокира подписването на общоправославно становище за предоставянето на автокефалия, макар то да беше в много изгоден вариант за руската позиция, която не желае Украйна да излезе от църковното влияние на Москва. Поради липсата на съгласувано общоправославно становище тази тема не беше включена в дневния ред на събора, но въпросът е толкова важен за Русия, че Москва реши да се презастрахова и да бойкотира в последния момент Всеправославния събор. Другата причина за решението на РПЦ беше нежеланието на Кремъл да започне да функционира съборният институт в Православната църква като орган в живота на православието, което предполага Руската църква да се съобразява с общоцърковните решения на център, който е извън Русия… Прекъсването на диалога между православните църкви на най-високо равнище, и то по начин, обиден за църквите, участвали в Критския събор, нанесе тежък удар върху доверието между църквите и засили центробежните сили в цялото православие."

Иван Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във