Банкеръ Daily

Разговор с д-р Диана Андреева – Попйорданова

Как новите да отсрамят старите за Закона за филмовата индустрия

Д-р Диана Андреева-Попйорданова
S 250 d6445521 5a3a 478d 890b caebd21bae2e


Изборните резултати са вече ясни, но анализаторите дълго време ще ги обясняват. Ще нищят предизборните кампании. Но дали някой ще си спомни с приемането на кой закон се сложи началото на предизборната кампания? Със Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия – промяна, извършена с пълно политическо единодушие. Включително и на президента, който остави без отговор писмото на над 300 представители на киноиндустрията с молба за вето. Припомняме ви аргументите срещу измененията на Закона за филмовата индустрия в интервю с д-р Диана Андреева – Попйорданова, преподавател в УНСС и директор на "Обсерваторията по икономика на културата". Важно е те да се имат предвид от всички бъдещи членове на Комисията по културата и медиите, които се обявяват за борци срещу статуквото.  


Д-р Андреева – Попйорданова, министърът на културата Боил Банов приветстваше новите промени в Закона за филмовата индустрия, като повтаряше, че с тях не само няма да се пипат парите за кино, но и ще се дадат допълнителни 12 милиона лева. Защо тогава филмовата общност се обедини срещу тях?

Министърът дори тържествено обяви: „Целта на закона е изпълнена – има повече пари за българското кино, както и за чуждестранни стимули“. Финансите обаче не могат да бъдат цел на един закон – те са средство, а протестът на над 300-те души, подписали отвореното писмо за налагане на вето, са срещу промяната на философията на Закона.

Не цел, а средство - но нали чрез чуждестранните стимули – чрез схемата за възстановяване на 25% от допустимите разходи, извършени от чуждестранните филмови продуценти в България, Министерството на културата очаква, че у нас годишно ще се вливат между 100 и 200 милиона долара?

Зад тези числа няма доказателствена база, това са само допускания. Министерството на финансите даде карт бланш на промените без анализ на разходи и ползи, без оценка на въздействието и без методи на възстановяване на разходите, така че да се види какъв би бил ефектът от решението на държавата да инвестира 15 млн. от парите на българските данъкоплатци за стимули на чуждестранните филмови продуценти. В Съединените щати, които са родоначалниците на финансовите стимули от 90-те години на XX век, след 2008 г. 13 от 42-та щата, които са ги приели, прекратяват тези практики заради нулев икономически ефект и източване на публични финанси. И тук, на Балканския полуостров, Румъния спря програмата именно заради източвания. Защото при такъв тип стимули най-силен трябва да бъде контролът. Народните представители въобще не обсъждаха финансовите стимули – те вървяха някак-си априори, като сянка на закона и не се пипаха.

Вие критикувате законодателните промени и заради това, че в тях липсва рамка за ефективно програмиране на българското кино в различните канали за разпространение. Бихте ли обяснили какво имате предвид?

Законодателят продължава да смята, че киното има един дистрибуционен канал и това е показът в кинозала. Но има и други. Те са много и различни. Голямата цел е филмите, създадени с публични финанси, да достигат до максимално широка аудитория - т.е. до всеки български гражданин. В сегашните промени, по предложение на филмовите дейци, се добавиха платените платформи. Но имаме и телевизионен показ. По наши данни, които събираме от БНТ, която е с доста по-нисък рейтинг от двете търговски медии с национален обхват, в неделя вечер българските филми се гледат от близо 200 хил. души. Но народните представители не отчетоха това, а мечтаеха след години да показваме български филми в HBO! А ние отдавна го правим - те са над 20 и се въртят на платформата в HBO Go. Така че тези промени се приеха с много бели полета в познанията на законодателите. Да не говорим, че първо бе приет Законът за държавния бюджет, а на следващия ден и измененията в Закона за филмовата индустрия. Това е неприемлив модел на управление на публичните финанси, превърнал се в практика. Средствата се „разхвърлят“ чрез прекрояване на централния бюджет на заседание на Министерския съвет. Така няма предвидимост, няма достатъчно публичност.

Вие твърдите, че е подменена и цялата „философия“ на Закона за филмовата индустрия. Каква е тя?

Да, в различни предходни декларации, преди последните законодателни промени, изразихме желание законът да се раздели. Да има Закон за българското кино, който, както досега, да обслужва българската филмова индустрия. А пропазарните елементи, които последно влязоха с новите промени, да бъдат обособени в Закон за аудиовизуалните произведения.

На последния Международен София филм фест бяха показани немалко нови български филми, но продуцентите им се оплакаха, че те вероятно няма да достигнат до българската публика. Дистрибуторите, които искат да се явят на финансова комисия в Националния филмов център, за да получат подпомагане за показа на български филми, не могат да го направят, защото такава комисия няма. Защо?

Финансовата комисия е заложена в закона с много специфичен модел на функциониране - чрез жребий. Той трябва да бъде разписан като допълнителни условия в правилника за приложение на закона, а такъв няма. И докато това не стане, няма как да функционират редица дейности в Националния филмов център – не може да се кандидатства с нови проекти, не могат да се сключват договори за вече одобрени идеи. Тази година ще е проблематична. Големият въпрос е дали тържествено обявените нови 12 млн. лева за българско кино ще могат да бъдат вложени в нови филми. Да не говорим, че има големи притеснения дали заради „трансфери“ от една схема в друга няма да се окаже, че пари, заделени за българското кино, ще отидат за чуждестранни стимули.

След като дистрибуторите могат да получат допълнително финансиране през Националния филмов център, защо гледаме български филми само в определени кина?

Липсват каквито и да било образователни политики за развитие на аудиторията. Младите не гледат български филми, не гледат и арт кино, защото не са положени усилия за възпитанието им. Програмите с образователни цели са много малко. При промените в Закона трябваше да има отделна глава – „Развитие на аудиторията“/ „Развитие на специфични публики“. Но ние априори приехме, че трябва да насочим цялото си внимание върху производството на филми, а когато става въпрос за публични финанси, най-голямата грижа трябва да е филмът да достигне до аудиторията.  

А на кого трябва да се вмени задължението да я образова?

Тази задача може да се изпълнява от нпо-та и на принципа на публично-частното партньорство в киносектора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във