Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАЦНАЛИ НА ТРИТЕ БУКВИ ВДЯСНО

От началото на Новата година политическите наблюдатели и партийните шамани не спряха да поучават десните партии какво да сторят и какво по никакъв начин да не правят пак. Доста хартия и мастило отиде за разсъжденията на тема животоспасяваща обща президентска кандидатура, назоваване на дясната ценностна система, общи опозиционни действия, взаимно уважение и вишегласие в тази част от политическия спектър. Събитията от последната седмица показаха, че ефирното време и разходът на вестникарски консумативи този път не са отишли съвсем на вятъра. Но за надеждността и половинчатостта на тези събитийни знаци, така както ги разчетоха политици и коментатори - после.
Част от премълчаното в последните седмици (а и месеци) са двата важни въпроса, около които се върти цялата интрига вдясно. Те се повтарят под сурдинка в партийните централи от всички нюанси на синьото и лилавото. Казваме лилаво-виолетово и бързаме да припомним, че това е цветът на Демократическата партия. Символично и идеологически формированието на Александър Праматарски винаги е гравитирало към по-тъмносиньото. Сега то се превръща в своеобразен притегателен център за СДС и ДСБ. Тезата, която все още не е изказана официално, но се коментира както на Раковски 134, така и на Витошка 18, е, че всъщност трите букви ОДС са все още в ръцете на Александър Праматарски.
Оттам и двата важни за десните въпроси. Единият е: означават ли все още нещо за избирателите
запазените марки СДС и ОДС
А другият: убедителна ли абревиатурата на обединението за представянето на евентуален общ десен кандидат за президент?
Всъщност сините все още благоговеят пред сакралните трибуквия или поне така смятат лидерите им. Да напомним, че при създаването си ДСБ отнесе доста подигравки за иметo си, включително и със сексуален подтекст. Каламбури вече предизвиква и новосъздадената партия Ред, законност и сигурност. За десните сякаш е важно едно. Името на всяка новоизлюпена партия да съдържа сакралното С. Разчетено като сили, силна, съюз, свободни. И определението демократични или демократи.
Защо всъщност е толкова важен Праматарски? Много просто. Както вестник БАНКЕРЪ вече писа още преди официалното изгонване на ДП от ОДС, в чл.14 от правилника на 40-ото Народно събрание изрично се казва, че името на нова парламентарна група не може да е име на предишна коалиция, която е влязла в този парламент. Този член може да се задейства, ако някой недоволен или изхвърлен от групата нададе глас. Така се провалиха няколкото опити от различни страни да бъде пререгистрирана парламентарната група на коалиция Атака.
Александър Праматарски, Марио Тагарински и Мария Капон, които поне в сайта на Народното събрание се водят вече като независими, могат да отворят големи ядове на Петър Стоянов, като оспорят името ОДС. Няма да помогне и това, дето от СДС твърдят, че само са денонсирали споразумението. Засега обаче тримата от ДП задържат тъкмо в името на добите отношения вдясно. Ако обаче се наложи да се използва съкращението ОДС, и особено ако десните политически шамани преценят, че в него
има още хляб
хората от ДП, които са в традиционно топли отношения с костовистите, няма начин да бъдат елиминирани... Само припомняме, че заветните три букви ОДС отидоха при Надежда Михайлова преди последните парламентарни избори, донесени именно от Демократическата партия. Сега историята почти се повтаря. Дано да е за добро, въздишат сините симпатизанти и с носталгия си припомнят силния период на ОДС, когато през 1997 г. обединени се явиха като реална алтернатива на управлението на БСП. За съжаление обаче пак се очертава, че сините ще пропуснат
златния си шанс
коментират наблюдателите. Шансът на всичко отгоре отново им е даден от непопулярните мерки на правителството на тройната коалиция, което уреди гражданите на България с тежка и скъпа зима и с едно несигурно европейско бъдеще. Тъкмо на този фон, с благоприятни политически предпоставки извън партиите им, десните все повече и повече затъват в своите си работи. А ролята на бъбрива по проблемите на хората опозиция или остава вакантна, или я иззема някой друг.
Засега удобно разположеният върху трите свещени букви СДС Петър Стоянов може само да наблюдава как щракват собствените му капани, коментираха пред в. БАНКЕРЪ десни политици. Новото коалиционно споразумение, регламентиращо отношенията в ОДС, с което експрезидентът толкова се гордее, на практика развързва ръцете на партиите на Яне Янев и Георги Пинчев да съсипят бъдещия сговор вдясно. И дясното на ниво парламент да стане още по-раздробено. В документа пише, че партиите в ОДС са равнопоставени, а решенията в парламентарната група се вземат от лидерите им. Според старото споразумение двете земеделски формации на Янев и Пинчев имаха право само на съвещателен глас.
Деликатността на двата въпроса с трите букви произтича от подозрението, че всяка от преговарящите десни партии ще се опита да принуди другите да изберат нейния човек. Тогава, опасяват се наблюдателите, пред избирателите ще застане кандидатът на ДСБ, на СДС или на ОДС, подкрепен от останалите десни сили. Никоя от тези политически сили, най-малко пък партията на Иван Костов, няма да бъде склонна да попадне в графата и други. Как обаче да се използва прословутото съкращение ОДС, след като в него попадат формирования като това на Георги Марков и Яне Янев, наречено Ред, законност и сигурност. Няма нищо лошо в името, макар че някои политически зевзеци вече съзнателно разчитат съкращението РЗС като РСВ или
ресторанти и спални вагони
защото новоизлюпените партийци хукват да пътуват.
Мъчнотията иде от това, че миналия вторник секретарят на партията Яне Янев съобщи, че РЗС няма да участва в разговорите между десните политически сили за излъчване на общ кандидат за държавен глава Той обаче уточни, че ако десните успеят да се обединят около общ кандидат, партията на Георги Марков ще го подкрепи. В противен случай бившият конституционен съдия и хората му може да излъчат самостоятелна фигура. Това щяло да се решава чак през юни, допълни депутатът и обясни, че дотогава ще обикаля страната, за да види какви са настроенията сред избирателите му за предстоящия президентски вот. Същото каза миналата неделя и шефът на партията Георги Марков. Той дори допълни, че не е чак такъв авантюрист, та да се кандидатира за президент. Но тутакси изсипа цял куп препоръки за промени в конституцията с цел разширяване на правомощията на държавния глава. Едновременно с това бившият лют седесар по негов си обичай заплаши с референдуми до дупка и обеща, че както в зората на СДС, тръгва по градове и паланки да види какви са настроенията на хората.
Наблюдатели с десни политически убеждения пак с въздишка напомниха следния парадокс. Навремето Георги Марков, Венцеслав Димитров и Стоян Ганев бяха спретнали своебразна хвърковата чета и обикаляха България с една раздрънкана бяла лада. А бившият конституционен съдия минаваше за кадрово откритие на покойния председател на ДП Стефан Савов. И с него бяха доста близки. А после каква стана тя? Излиза, че вдясно всички са като скарани роднини в латиноамерикански сериал.
Праматарски засега си трае за ОДС в името на дясното обединение. Такъв, казват, му бил инструктажът от Иван Костов и от бившия му съпартиец и настоящ заместник-председател на ДСБ Веселин Методиев. Козът с ОДС ще се разиграе, ако Петър Стоянов се държи неприлично по време на преговорите, които след седмица ще наберат скорост, казват отлично запознати.
Едновременно с това Яне Янев изстреля пред медиите
канонада от кандидатури
коя от коя по-странни. Читателите сигурно съвсем се объркаха сред съзвездието юристи, които РЗС спряга за кандидат-президенти. Капакът на всичко беше името на главния прокурор Никола Филчев. Нали знаете точно кога Иван Костов ще хареса тази кандидатура, веднага възкликнаха десни депутати. В списъка на Георги Марков били и бившият председател на Демократическата партия Александър Джеров, ексшефът на болница Св. Екатерина д-р Александър Чирков, бившият конституционен съдия Димитър Гочев и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров. Последното име плахо бе тествано пред медиите и от ДСБ, което е все пак някаква допирна точка, с надежда отбелязват наблюдателите. Прогнозите им обаче са, че всичко пак ще се обърка. Когато преговарящите десни стигнат до някакво решение, то може да бъде блокирано именно в парламентарната група на ОДС от партията на Яне Янев, сдобила се с право на пълен глас. А Гергьовден на Любен Дилов-син може й да приглася, ако алтернативният на Първанов кандидат не се казва Бойко Борисов например.
Засега сред обнадеждаващите събития вдясно, наред с това, че СДС кандиса да подкрепи ДСБ за членство в Европейската народна партия, е, че вече се знае
кой с кого
ще преговаря за общата президентска кандидатура. Знаеше се от миналата година, че заместникът на Иван Костов Веселин Методиев е човекът на ДСБ. СДС излъчи миналата неделя члена на НИС на СДС Владимир Кисьов, за да не наранява съвсем чувствата на Надежда Михайлова и да не дразни много Командира с някой от сегашните заместници на Петър Стоянов. Много е смело да се предположи, че Кисьов ще преговаря от името на ОДС, твърдят наблюдателите. Някой от тях са на доста по-крайно мнение. ОДС в този си вид не може да бъде приобщен към каузата за единния кандидат заради разнопосочните интереси на поне две от партиите в него. Следователно
абревиатурата е неизползваема
за президентските избори и за в бъдеще, поне докато от коалицията изхвърлят лоялните към синята идея партии, а задържат формирования, които помежду си наричат бомби със закъснител.
Съюзът на свободните демократи си избра за преговорите опитната в политиката Анастасия Мозер. Тя впрочем е най-високопоставеният лидер на партия в цялата преговаряща група. В групата липсва Яне Янев. Но присъствието на някой от Демократическата партия се подразбира от самосебе си, твърдят от ДСБ. Още в края на миналата година Веселин Методиев заяви в интервю за в. БАНКЕРЪ , че ще се преговаря с десни парламентарно представени партии. А ДП е в парламента с цели трима депутати.
В края на месеца десните планират среща на върха, ако обаче са добутали до някъде преговорите. Те се надяват да стигнат до конкретно име до Великден. Защо ли обаче дори и техните хора смятат, че са прекалени оптимисти?

КРОЙКИ
Миналия уикенд на едно свято за седесарите място в столицата с носталгия по славните времена на синята идея се роди клуб Нова десница. Формированието ще търси изход от кризата в дясното пространство. На 16 януари клубният живот кипва с дискусия на тема Конституцията на прехода и кризата на политическия модел. Сред поканените са политологът Огнян Минчев, математикът проф. Михаил Константинов, антропологът Харалан Александров, журналистът Явор Дачков, доц. Милена Стефанова, икономическият експерт от Industry watch Георги Стоев, както и депутатът от Демократическата партия Мария Капон. Поканени са и напусналите МСДС членове на партията около Калоян Методиев. Радетелите за клубен живот в цялата страна и най-вече в бившите сини крепости не са далеч от идеята да се прави нова партия. Засега намерението им е да скроят дрешка за десницата по старата кройка. Скептиците обаче предричат неуспех, ако се опитат за напъхат в нея стари политици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във