Банкеръ Daily

Общество и политика

Извънпарламентарната опозиция се готви за скок

S 250 680fcf4c 9f3d 4fcd b651 58a811e1e9d1
S 250 1eae0806 c71f 4d46 88d6 ebae676ec067

В последната седмица от предизборната кампания управляващите съвсем се скриха от управляваните. Те отказват да участват в телевизионни и всякакви други дебати, защото най-вероятно смятат, че от одиозните монолози от джипката по-голямо доказателство за успехите на ГЕРБ няма. И че тези монолози са напълно достатъчни да мотивират избирателите на 4 април да се наредят пред урните със заветната (им) бюлетина в ръка.

 

Лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов от години избягва да се отчита пред когото и да било – Народно събрание, журналисти, граждани. Той има само едно злополучно участие в лидерски дебат - със Сергей Станишев през 2009 година. От тогава се крие и заобикаля всякакви преки сблъсъци с опонентите си, явно поради липса на капацитет да опровергае основателните им критики.

По всичко изглежда, че съпартийците и коалиционните му партньори прилагат същата тактика:

скриха се, за да не дразнят хората

и да не им припомнят - поне до изборния ден - арогантното си поведение и безобразните си дела по време на мандата.

Не така стоят нещата с представителите на извънпарламентарните формации, които са се запътили към следващия парламент. Те охотно участват в дебати и разясняват програмите и идеите си за по-добро управление. С едно изключение – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.

От началото на предизборната кампания хората на шоумена не участват в дебати и други публични прояви, като целта им е да покажат, че

няма смисъл да разговарят с партиите от статуквото.

Сиреч - дават да се разбере, че в никакъв случай няма да колаборират или да влизат в коалиции с политическите субекти, които задължително трябва да си ходят.

Това е съзнателно избрана тактика, за разлика от поведението на управляващите, които наистина се страхуват от реакцията на гражданите. Силата на Слави Трифонов и екипа му не е в политическите послания, а в концертите. И се разчиташе те да "изнесат" предизборната кампания на партията, но коронавирусната пандемия обърка сметките и принуди шоумена да заложи на телевизията си.

Все пак късметът - в лицето на Бойко Борисов, който затяга и разхлабва мерките като собствената си вратовръзка - се усмихна на Трифонов: на 2 април (петък) той затваря предизборната кампания с концерт в столичната "Арена Армеец", който ще мине под надслов „Къде си вярна, ти, любов народна“!

Засега

тактиката на мълчание е печеливша,

защото социолозите твърдо "вкарват" Трифонов и екипа му в новия парламент като трета политическа сила. Откъдето и да го погледне човек, този факт е много странен, защото да гласуваш за партия, за която не знаеш абсолютно нищо, е като да си купиш котка в чувал.

От другите извънпарламентарни формации, които имат шанс да влязат в Народното събрание, най-нахъсани са коалициите "Демократична България" на Христо Иванов и "Изправи се! Мутри вън!" на Мая Манолова. Както две по-малки партии - АБВ на Румен Петков и "Възраждане" на Костадин Костадинов, за които социолозите предвиждат място под 4-процентовата бариера, но с осигурена държавна субсидия. Не по-малко амбицирани са и "Републиканци за България" на Цветан Цветанов.

Техните представители с желание участват в дебати и всякакви формати, които им дават възможност да изложат подробно своите виждания и предложения по сектори

как да се развива държавата ни след изборите,

ако те са на власт.

Освен това и Христо Иванов, и Мая Манолова развиват много активна дейност в социалните мрежи. Те непрекъснато пътуват из страната, а обиколките им задължително са придружени и с ексклузивни видеорепортажи от мястото на събитието във Фейсбук. С други думи, те използват всички възможни канали за връзка с избирателите, съобразявайки кампаниите си с противопандемичните мерки и теглилки на все още управляващите.

Интересното е, че критиките към Бойко Борисов, ГЕРБ и начина, по който се управлява държавата се изливат основно в тези клипове и изказани позиции. В телевизионните студия представителите на тези формации повече държат да обяснят какво предлагат техните политически сили, отколкото да губят време да изреждат провалите на властимащите. Поведението им е почти джентълменско, без крясъци и лични нападки. С което демонстрират нов стил, тежко непознат за партийния актив на ГЕРБ и т. нар. патриоти.

Преди да започне предизборната кампания, всички очакваха, че тя ще бъде продължение на скандалите в парламента и на премиерските аудио- и видеокомпромати, появили се в разгара на миналогодишните протести. Очакваха се нови разкрития за многомилионни рушвети, яростно надвикване и сочни обиди в телевизионните студия. Нищо такова не се случи. Напротив -

кампанията върви кротко, дори вяло и мързеливо.

Сякаш това са най-обикновени избори, сякаш протести не е имало, никой не се е разхождал с камера в правителствената резиденция, никой не е записвал телефонните изповеди на премиера... Сякаш не сме в извънредна ситуация и не предстои да вземем най-важното решение за съдбата на страната и на децата ни... Сякаш не сме изправени пред решителна битка с корупцията и мутризацията на държавата...

Единственото, което прави добро впечатление и дава някакви надежди, е че по време на дебатите представителите на извънпарламентарните формации демонстрират единомислие по определени проблеми. А това навява мисълта, че в един момент може да се стигне и до единодействие, т.е. до

правителство с ясно формулирана краткосрочна програма.

Те нямат противоречия за състоянието на здравеопазването и образованието, че е крайно време да заработи електронното правителство, че без съдебна реформа борбата с корупцията по високите етажи си остава фикс идея, че изборните правила се нуждаят от тотално пренаписване...

Това са все ключови въпроси и ако опозиционните партии наистина получат повече гласове от днешните управляващи, т. е. съберат мнозинство в новия парламент, защо да не станем свидетели на преходно програмно правителство?

ГЕРБ няма да има с кого да направи правителство дори да е първа политическа сила след вота в неделя. Извънпарламентарните формации се кълнат, че и с БСП няма да се коалират. И, ако са искрени, това означава президентът да връчи третия проучвателен мандат на една от тях. Тогава именно ще проличи дали лидерите им са узрели за държавници. Дали ще успеят да потиснат личното си его и теснопартийния егоизъм в името на общата кауза – изхвърлянето на мутрите от властта и вкарването на държавата в правия път на демократичното развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във