Банкеръ Daily

Общество и политика

Извън контрол: логичният край на порочната формула

Александър МАРИНОВ

Последните години преминават като забързани кадри на последователно избухващи скандали и кризи, които властта и лично Бойко Борисов запушват с всякакви подръчни средства, подобно на катерицата от „Ледена епоха”. Мнозина смятаха (някои все още твърдят), че това може да продължава до безкрайност или поне много дълго. Същността, интензитета и последиците от кризите обаче ескалират, най-вече защото засягат все по-болезнени, жизнено важни точки на обществото. Нито една властова конструкция не може да издържи на такова напрежение, дори когато е здраво вкопана и няма непосредствени силни противници.

Борисов и вярната му (докога?) дружина са свикнали, особено в трудни моменти, да оправдават кризите с нечии зловещи сценарии. Последните 6-7 години все някой бута и клати правителствата Му. Тази версия се опитват да ни пробутат и сега, в разгара на водно-отпадъчния управленски провал, но номерът не минава. Подобно обяснение отхвърли (с видимо злорадство) дори и доскорошният заслужил пожарогасител на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Ясно е, че зачестяващите и задълбочаващи се кризи са продукт не на коварни врагове или на нещастно стечение на обстоятелства, а на

трайни и съзнателно въведени пороци

на политиките на управление на държавата.

Повечето от тези пороци не са от вчера и дори не са възникнали през последните десет години (т.е. не могат да бъдат вменени във вина единствено на ГЕРБ). Те се разрастваха дълго време подобно на метастаза и постепенно породиха и задълбочиха куп взаимосвързани проблеми, които нанасят все по-големи щети на обществото и на огромното мнозинство от българите. Беше въпрос на време нещата да излязат от контрол, или най-малкото – от контрол чрез средствата, които владее и обича да използва това управление. Тази черта вече е премината. Точката на пречупване е локализирана там, където под въпрос е поставено осигуряването на базисни жизнени потребности на обществото и на почти всеки негов член. Дори не би било пресилено да кажем – в резултат на некомпетентно, нечестно и корумпирано управление е застрашено съществуването на стотици хиляди българи. Стигнали сме до там, че една държава (европейска, невоюваща и незасегната от природна катастрофа)

не може да осигури питейна вода, безвредна храна и чист въздух

на народа. За що годе нормални здравни грижи и достъпни лекарства въобще не говорим.      

Проблеми са възниквали и ще възникват винаги и пред всяко правителство - както поради обективни причини, така и поради собствените му грешки. Разликата между доброто и лошото управление обаче е в природата на грешките и в отношението към проблемите. Основната причина за тежкото и на практика неудържимо положение на управляващите е порочната, обречена формула на отношение към проблемите. В основата й е глупавото, дори престъпно допускане, че решаването на проблемите може да бъде подменено с имитация и пропагандни трикове.    

Години наред сме свидетели на нейното упорито прилагане, включващо следните примерни стъпки.

Стъпка първа. Отричай съществуването на проблемите. Проблеми няма – има инсинуации на политическите противници и засегнатите икономически интереси. Измислиците се раздухват от медии, които служат на тези интереси. Катастрофата не е заради некачествения път, а заради грешка на шофьора.

Стъпка втора. Ако не можеш да отречеш, че проблем има, омаловажавай го по всякакъв начин. Враговете на правителството правят от мухата слон. Проблемите са нищожни на фона на грандиозните успехи – стабилност, растеж, повишаване на доходите и прочие. Чума по свинете има навсякъде.

Стъпка трета. Отлагай предприемането на реални действия и дори формулирането на ясна оценка за същността и причините за проблема. За отвличане на вниманието детонирай минискандали и пращай по медиите верните „анализатори”. Те са подготвени по всички въпроси – от пътната настилка до водния режим.

Стъпка четвърта. Обвинявай опонентите, че те са предизвикали проблемите. Вече е направо досадно да слушаме оправданията на Борисов, че за кризите днес (след десетгодишно управление с малко прекъсване) са виновни Орешарски, тройната коалиция, Костов и, разбира се, „комунистите”. Но на него не му омръзва.

Стъпка пета. Ако все пак следите водят към собствените ти правителства, отвинтвай бушони. Но не и бушони, които са опасно свързани с Главното табло. Поради това Нено Димов е в ареста, но за Павлова и Нанков – ни дума. И най-важното, бушоните може да се сменят, но политиката (т.е. далаверата) остава непокътната. Така след трагедията край Своге Цвета Караянчева в прав текст обяви, че подалите оставки министри не са направили нищо нередно и че новите министри ще правят същото.

Стъпка шеста. Ако всичко изброено не помага - откупувай се или поне обещавай, че ще платиш. Разбира се, не със свои, а с публични пари, но да е ясно, че ти си благодетелят. Още по-добре, ако, раздавайки държавните пари като бащиния, успееш да насъскаш едни части от народа срещу други. Сигурно малцина са управниците, успели да скарат лекари и медицински сестри, все едно едните могат да вършат благородното си дело без помощта на другите...

Както лесно може да се установи, в тази формула

няма място нито за ясно и честно посочване на проблемите,

нито за обективно изясняване на причините, още по-малко – за реални, ефективни действия за решаването им. Разчита се на късата памет и на медийните манипулации. Който и голям, трагичен инцидент от последните години да припомним, предизвикалите го причини са в сила и днес. Липсва каквато и да било отчетност и отговорност за обявените мерки и за направените разходи. Никой не дава обяснение как са изразходвани 450-те милиона за ремонт на опасни водоеми, нито 30-те милиона за стената на язовир „Студена”.

Силно утежняващо положението на властта е обстоятелството, че в редица случаи обществото има сериозно основание да търси причината не просто в некомпетентност или в страх да се казва истината, а в користни подбуди. Независимо дали става дума за сметища, депа за отпадъци или небостъргачи, нарушенията са прекалено драстични, за да останат „просто така” незабелязани. Язовирът не е локва, че да пресъхне неусетно.

Ако нещо е интригуващо в тази философия на управление, това е убедеността, че

по този начин могат да я карат продължително и безнаказано.

Някои от властимащите вероятно имат сериозни основания да се смятат за недосегаеми. Но е колкото смешно, толкова и страшно, че в началото на третото десетилетие на двадесет и първи век една страна-член на ЕС се управлява по този начин. А самите европейски институции нищо не забелязват, или се правят че не забелязват.

Така че, ако искаме да си върнем – поне в някаква степен – контрола над съществуването си, на първо време трябва да избием от главите на тези, които сме излъчили да ни управляват, подобни порочни и глупави формули. А най-добре да потърсим други глави. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във