Банкеръ Weekly

Общество и политика

Излишният парламент

Бойко Борисов няма нужда от силен парламент, след като с едно обаждане по телефона на дясната си ръка Цветан Цветанов може да нареди какво да приемат и какво не депутатите му.

През октомври 2010 г. депутатите от 41-вото Народно събрание обсъждат вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов, но него го няма в пленарната зала. Затова народните избраници от БСП носят снимки с лика му. Пет минути преди края на дебатите министър-председателят се появява, но не взема думата. ГЕРБ има мнозинство и, естествено, вотът не минава при гласуването. В кулоарите социалистите подават фотографиите на Борисов за автограф, тъй като много рядко го виждали на живо в парламента. Той се подписва, хилейки се. Попитан от журналисти защо чак сега е дошъл, Борисов отговаря: "Защото не съм безделник като тях".

Отношението на Бойко Борисов към храма на демокрацията, на който пише "Съединението прави силата", не се е променило от 2010-а насам. Дори напротив - в третия си мандат той още повече неглижира Народното събрание и най-много два пъти да е идвал в него на парламентарен контрол за изминалите пет месеца. Но, от друга страна, депутатите на Борисов напълно оправдаха неговите думи в този парламент.

Миналата седмица те подобриха собствения си рекорд от сесията преди парламентарната ваканция, когато имаше ден, в който работиха 23 минути. Е, в петък (29 септември) заседаваха 17 минути, а в сряда и четвъртък съответно два часа и час и половина. През първите три месеца от мандата на 44-ото Народно събрание оправданието беше, че конституирането му и съставянето на парламентарните комисии отнемат време, пък и правителството още не беше обнародвало управленската си програма. Законопроектите на опозицията се подминаваха, не се разпределяха в комисиите или се отхвърляха. Единственото нещо, което беше свързано с доходите на гражданите и подобряването на стандарта на живота им (ако не звучи като подигравка), се оказа гласуването да се увеличат най-ниските пенсии. Иначе скандалите в кулоарите не стихваха.

През август, най-отпускарския месец, кабинетът "Борисов-3" най-после обяви управленската си програма. Там сред основните приоритети са записани: устойчивото нарастване на доходите - което може да стане за сметка на ръста на икономиката; продължаване на съдебната реформа за гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт; балансирано регионално развитие и намаляване на регионалните различия; приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции; полицейско присъствие във всяко населено място. И още много  хубави намерения. Но за да се случат те, трябва да бъдат подплатени със съответните закони или промени в закони. Само че такива няма внесени - нито от Министерския съвет, където основно трябва да се коват законопроектите, които ще подпомогнат изпълнението на управленската програма, нито от народни представители.

Обещан е закон за доброволчеството. За такъв дори не сме чули да се говори, че се подготвя. Що се отнася до антикорупционния закон, проект има, но той още не е внесен в Народното събрание за обсъждане, това трябваше да стане до края на септември.

Прекрасни неща са обещани и в здравеопазването, и в образованието. Но освен повишаването на заплатите на учителите с 15% и кампанийното търсене на деца, отпаднали от училище, по-сериозни мерки засега няма. Що се отнася до стабилизирането на здравноосигурителния модел и "поетапната демонополизация на Националната здравноосигурителна каса", за второто изобщо не се говори, но пък скандалите в здравеопазването не секват.

Управляващите са записали, че ще приемат и приложат нов Закон за храните в защита на българските производители и увеличаване на дела на произведените в България храни, предлагани в търговските мрежи, стимулиране на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставка на храни. Вместо това обаче отхвърлиха законопроект на БСП, който беше именно в тази посока. Просто защото не е предложен от ГЕРБ, а от опозицията. В замяна на това пък парламентарната група на ГЕРБ подготвя законопроект за старите столици на Средновековна България. Такъв може би е необходим, но едва ли е най-належащ в този момент.

Кой знае, може би пък се чака държавният бюджет за догодина да влезе за обсъждане в парламента и тогава да се търсят решения на всички тези идеи. Но ако се спази "традицията", той най-вероятно ще бъде претупан набързо за две денонощия.

Всъщност това, което се забелязва, е, че парламентарното мнозинство, а и правителството гледат да не правят резки движения с някакви решителни реформи: първо, за да не разклатят лодката на властта. И, второ, да има спокойствие и стабилност заради предстоящото ни председателство на Съвета на Европа. Само че сметките им излизат криви, защото недомислиците, които приемат в наказателното законодателство, за специалните разузнавателни средства и други поправки в нормативни актове, за да симулират дейност и да запълват времето, предизвикват безпокойство и недоволство сред съответните съсловия и в обществото. И непрестанно гърмят скандали.

Парламентаристите пипат законите толкова грубо, непрофесионално и невежо, че дори председателят на Народното събрание - финансистът Димитър Главчев, се видя принуден да върне под някаква форма Съвета по законодателство, който ГЕРБ премахна още в първия си мандат. Той е решил да създаде Консултативен съвет по законодателство, в който ще влязат видни юристи, като: проф. Огнян Герджиков, проф. Валери Димитров, проф. Дарина Зиновиева, проф. Екатерина Матеева, проф. Лазар Груев, проф. Ангел Калайджиев, д-р Таня Бузева. Основната дейност на съвета ще е в няколко направления - конституционно право, административно и финансово право, банково, патентно, семейно, трудово и т.н. Ще заседава веднъж седмично. Професорите юристи ще редактират законопроектите след приемането им  на първо четене. Заключенията на съвета ще имат препоръчителен характер. Членовете му ще са на граждански договор към парламента.

Очевидно целта е продукцията на Народното събрание да подобри качеството си и да не предизвиква негативни реакции сред експертите и гражданите. Защото в този си вид и с тази си дейност парламентът е абсолютно излишен. Той повече вреди, отколкото да бъде полезен. И без това държавата, макар и парламентарна република, се управлява от Министерския съвет, и по-точно от премиера Борисов. Той решава, той разпорежда, всички в ГЕРБ чакат той да каже, за да знаят какво да правят. Но явно и законопроектите на правителството са нефелни и се налага някой знаещ да ги коригира и да ги приведе в конституционен вид след първото им четене в залата.

В края на пролетно-лятната сесия на депутатите наблюдателите на политическите процеси у нас се чудеха дали народните представители са мързеливи, а качеството на работата им е все по-ниско. Те би трябвало да са в Сградата на съединението, за да дебатират закони и законопроекти, но дори това не правят. Или пък - понеже този парламент е своеобразно продължение на предишния, няма ентусиазъм за промени и радикални реформи, а само за много говорене и произвеждане на псевдоновини.

Интересно обяснение тогава даде политическият пиар Арман Бабикян: "Това е типичното обожествяване на Бойко Борисов, който направи депутатите безделници в една парламентарна република", охарактеризира ситуацията експертът. И през новата пленарна сесия нищо не се е променило.

Facebook logo
Бъдете с нас и във