Банкеръ Daily

Общество и политика

Изкуствоведи ще правят списъци с хаджии и с майстори на йерусалимии

В периода XVII век – XIX век по българските земи е престижно да се ходи до Божи гроб. Да станеш „хаджия“ било равнозначно да се "окичиш" с аристократична титла.

Изследователката Соня Семерджиева е проследила десетки пловдивски фамилии от този период, като Хаджи Власаки Чохаджията, Хаджи Лампша – търговец и лихвар, член на кафтанджийския еснаф, Хаджи Николаиди, Хаджи Драган Калофереца, Хаджи Иваница Куюмджиоглу, Хаджи Мушон Гарти... които са се върнали от Божи гроб с надежда не само за обновен духовен живот, но и с нов статус.

За пътуването бъдещите хаджии трябвало да отделят не по-малко от 10 000 гроша. „Инвестицията“ често се възвръщала, тъй като преди да стигнат до Йерусалим за Великден, както обикновено правели, бъдещите хаджии често отсядали в Цариград, Александрия, Кайро и пристанището Яфа и успявали да сключат и по някоя търговска сделка.

В самия Йерусалим те преспивали до река Йордан по Връбница, като преди разсъмване, се потапяли в реката със специално ушити за целта ризи – така наречените хаджийски ризи, които пазели както за сватби, така и за погребения. При това потапяне, което определяли като „второ кръщение“, поклонниците си напълвали съд с йорданска вода. Но този акт не бил достатъчен, за да могат да поемат обратно с чувство за изпълнен дълг. Не били достатъчни и осветените армагани – седефени кръстове, броеници, свещи, чудотворни икони, кръстчета, съдържащи частица от светия кръст, сапуни, маслинени и палмови клонки.

За да бъдеш „хаджия“, трябвало да отговориш на следните условия:


  • да си се изкъпал в река Йордан;

  • да си получил „патента“ (индулгенция) от патриаршията;

  • да си присъствал на служба в божигробския храм на Възкресение Христово;

  • да си видял с очите си „нура“ – излизащият от Божи гроб  огън, от който поклонниците си запалват великденски свещи;

  • и... да си си купил „йерусалимка“ (йерусалимия) – или за да я сложиш на най-видно място в къщата си, или за да я дариш на местната църква. Тя имала специален медальон, в долната част, в който занаятчиите –зографи изписвали имената на вече станалите хаджии поклонници.

Какво всъщност са йерусалимиите – една от версиите е, че това са пътеводители, появили се още в Ранното средновековие, имащи за цел да улеснят поклонника в желанието му да посети всички свети места в Светия град.

Друга версия е, че те имат за цел да онагледят словото Господне и така да го направят по-разбираемо чрез изключително богатите истории, картини и притчи, разкриващи се на паното.

Йерусалимиите имат постоянно повтаряща се иконографска схема, но кои персонажи и кои сцени по-конкретно да бъдат включени, е индивидуално решение на автора. Композиционната схема е симетрична. Горе в централното поле е панорамното изображение на „Иисус Христос Велик Архиерей“, а непосредствено под него – „Страшният съд“. Във вертикален план – лявата част е посветена на Света Богородица, а дясната – на Иисус Христос. В центъра е изобразен големият Храм Господен с трите купола, символизиращ Светата Троица.

Едно от местата в България, където има богата колекция с йерусалимии е Копривщица. Изследователите все още не са я документирали, но вече е известно, че в нея е йерусалимията на Михаил Маджаров – министър в няколко кабинета, направил първия превод на „Война и мир“, редактор на вестник „Марица“, основал две списания: „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894), главен редактор на вестник „Мир“.

В Копривщица изследователите са се натъкнали на домашни иконостаси с йерусалимии, на които имало дори запазени палмови листа и венци от Божи гроб. В църквата „Свети Лука“ в Рилския манастир пък има цикъл, свързан с апокрифни текстове, вдъхновен тъкмо от иконографиите на йерусалимиите.

Амбициозната задача, която си поставят изкуствоведите, е да съберат и да направят списъци с имената на хаджиите и на майсторите йерусалимии. Това стана ясно по време на лекцията „Йерусалимии - хаджии, иконописци и пазарът на икони в Йерусалим през XVIII век и XIX век“, изнесена от Марко Катич от Философския факултет на Белградския университет, в Института за изследване на изкуствата на БАН.

Макар и ентусиазирани от резултатите на изследването, като например от факта, че последната датирана йерусалимиия е от 30-те години на ХХ век, българските специалисти отчетоха, че за да могат напълно да реконструират художествените процеси от онова време, и за да „стъпят в дирите“ на ателиета, изработвали  йерусалимии през XVIII век и XIX век, ще трябва да научат арабски. От друга страна си поставиха и не толкова трудна по време задача – да изследват арменските църкви, имайки предвид, че преди време всички стени в една пловдивска арменска църква били покрити с йерусалимии.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във