Банкеръ Weekly

Разследващият журналист Алекс Йорданов:

Изходът за класическите медии е един - инвестиции в съдържанието!

Във Франция и в САЩ сериозна журналистика се прави само в издания като „Монд“ и „Ню Йорк Таймс“

Алекс Йорданов

Алекс, вие бяхте продуцент и основен двигател на благотворителния онлайн концерт по случай Деня на Африка, който се отбелязва на 25 май и за който "БАНКЕРЪ" писа още тогава. Какво се случва с журналистическата ви работа?

Вече не работя във вестници. От няколко години във Франция и в Съединените щати не може да се прави нормална журналистика – или трябва да работите в издания като „Монд“ и „Ню Йорк Таймс“, или просто забравете. Сметките на издателите не излизат, защото сериозната журналистика струва много пари. От друга страна обаче днес всеки е "журналист" - изразява мнение по всички въпроси, редовно пише в блога си, не минава час без да пусне "компетентен" коментар в някоя социална мрежа.

Преди време се срещнах с главния редактор на „Вашингтон пост”. Той ми сподели, че разчитат на основно спонсори и в момента ги подкрепя една от големите телекомуникационни корпорации Viacom. Та този човек накратко ми обясни ситуацията така: "Още от времето на д-р Дейвид Ливингстън в Африка, когато информацията се е предавала по кабел през морето, всяка технологична революция - радио, телевизия, интернет - е променяла икономическите принципи, по които функционира журналистиката. За това днес трябва да се намери нова формула. Каква ще бъде тя все още не знаем, но знаем със сигурност едно - винаги ще има читатели, готови да плащат за качествена журналистика".

Редица издания вече намериха формулата на успеха. „Ню Йорк Таймс”, например, се финансира чрез абонамент и все повече медии започнаха да си купуват информация от него. Вестник „Монд” също намери точната пропорция между разходи за съдържание и приходи от един милион абонати и печалби от ръчна продажба. Имаме го обаче и "другият" пример - вестници продължават да изчезват, а телевизионни мрежи като "Си Ен Ен" и „Фокс нюз” губят много пари. И ще бъде така, докато се намери нова формула за всички. Или журналистиката преоткрие себе си и отново започне да произвежда качество.

Вие публикувате разследванията си в книги. Това ли е бъдещето на разследващата журналистика?

Не! Никой не е казал, че оперативни разследвания не могат да се правят и в класически медии. Големите разследвания обаче струват много пари и още повече главоболия... наред с плюсовете. Преди време, покрай едно мое проучване, имах проблем с френските служби. В дома ми бяха сложили камери и микрофон, после се опитаха да забранят продажбата на книгата във Франция.

Успях да се справя с този проблем благодарение на един много опитен адвокат, с когото се запознах по друг повод - бях попаднал по следите на голяма френска фирма за цимент, финансираща терористични нападения на „Ислямска държава”. А благодарение на този адвокат, установих контакт с португалския хакер Руи Пинто, свързан със сайта „Футбол Лийкс” - огромен скандал за международна мрежа за нелегален хазарт.

Идеята бе следващото ми разследване да е по неговия случай. Това означаваше поне две години работа, защото в аферата имаше много замесени – като се започне от президента на Турция Реджеп Ердоган и собствениците на няколко елитни турски футболни клуба, мине се през бизнесмени в Катар и мафиоти в Казахстан, и се свърши... на някой трети или четвърти континент. Всеки може да си представи за какви първоначални разходи става дума. 

Такова разследване, освен че отнема много време, струва много скъпо. Милиардерът Джеф Безос (основател и собственик на империята "Аmazon) се опита да подкрепи идеята за независима журналистика - чрез сайта „Интерсепт” и направи много сериозни инвестиции в начинанието. В един момент обаче скара с хората, с които работеше по този проект, и дотук.

Разбира се, мощни редакции като „Ню Йорк Таймс” или като американската кабелна и телевизионна мрежа HBO могат да правят сериозна разследваща журналистика. Но пак казвам – такива разследвания пречат на много хора с огромни възможности...

Явно универсална рецепта все още няма. Как оцеляват френските журналисти в условията на пандемията?

Ще ви дам два-три примера от моята практика. Френският ми издател успя успешно да продаде правата за мои книги и трябваше да ми плати 40 000 евро. Заради пандемията обаче той не успя да изпълни ангажимента си към мен. С друг издател трябваше да подпиша договор за политически комикс, но и този проект бе отложен заради кризата. В един момент нямах пари дори за сметка в магазина. Но накрая се появиха мои издатели от британското Macmillan Publishers, които - покрай излизането на Великобритания от ЕС - искаха да си спестят определени разходи. И вместо 38 500 евро по банков път, ми платиха 30 000 евро в брой. Подписахме договора на улицата, просто защото нямаше нито едно отворено заведение, където да седнем.

Не разказвам това, за да се оплаквам. Напротив - щастлив и благодарен съм, защото положението наистина беше много тежко. Толкова тежко, че дори Асоциацията на адвокатите неотдавна поиска от правителството спешна помощ за... храна.

Във Франция не бяха ли разработени мерки за подкрепа на творците?

Да, има такива "неща". Аз, например, кандидатствах по мярката „Спешна помощ за писателите”, но условията се оказаха много сериозни. Първо, за да те допуснат до класиране, трябва да си написал минимум две книги за изминалите три години. И второ - да представиш документи, че си платил данъците си за последните три календарни години (2017-2019-та). Ако ти липсва документ - гърмиш, защото намирането му е свързано с ходене по институциите, а те бяха затворени.

А журналистите къде са в "схемата"?

Във Франция, за да имаш статут на журналист - трябва да плащаш съответните данъци, които за нашата професионална общност са много високи. Аз и колегите ми, които също работят по независими проекти (т.е. не сме обвързани с конкретни медии чрез трудови договори) и "производството" на всеки наш филм или книга отнема една-две години, предпочитаме да плащаме по-ниски данъци. От законова гледна точка това е позволено (българският аналог е журналист на свободна практика - бел. ред.), но държавата не ни признава за журналисти по статут. Когато трябва да дава. Когато трябва да взима обаче...

Какво имате предвид?

Когато за последно ходих да подавам данъчната си декларация, помолих служителката на гишето да ми помогне в попълването. И макар да й казах, че от три години нямам журналистическа карта, тя отговори: „О, господин Йорданов, чета вашето име във вестниците – вие пишете, значи сте журналист“! И... ме обложи” с по-високия данък. А днес, когато приемат и обработват документите за отпускане на помощи за журналисти, сакралното "Четем имената ви по вестниците, значи сте журналисти", вече не ги интересува. За тях е важно дали кандидатстващият има журналистическа карта. Така че, както казах преди малко, добре че бяха англичаните от Macmillan Publishers!

Facebook logo
Бъдете с нас и във