Банкеръ Weekly

Общество и политика

Изчезващ учител заплата сънува

Младите учители изчезват от образователната система със същата шеметна скорост, с която дипломираните медици излитат от Терминал 2 на "Летище София". Към 40 факултета в 52-та университета на страната обучават кадри с педагогическа правоспособност. Но завършилите по правило избират друга реализация. В гилдията остават предимно дамите над 55-годишна възраст, които или се чувстват възръстни, за да правят "резки промени", или не знаят чужди езици, за да избягат в чужбина.


Образователният министър проф. Анелия Клисарова се видя в чудо как да задържи "последните мохикани" в класните стаи и ведомството й по спешност започна да подготвя поредната стратегия. Този път тя е за развитие на педагогическите кадри. Освен планирания регистър на всички учители с данни за тяхната квалификация стратегията, според Клисарова , ще "регулира" професията и качеството на образованието, за да го направи по-привлекателно за младите специалисти.


Най-вероятно обаче учителите до 35 години ще бягат още по-бързо и далеч, ако регулацията влезе в сила в представения от ресорния министър вид. Първо, планирано е драстично повишаване на практическата подготовка на даскалите. "У нас стажът е около 150 часа, докато в държави като Латвия и Испания той е над 850 часа", обосновават се от министерството. Клисарова казва още, че бъдещите учители ще могат още от 4-и курс в университета да започват работа и да получават заплата, както стажант-лекарите и това ще обогати техния опит. Но младите лекари напускат страната именно заради лошите условия за работа и ниското заплащане, което получават от дъжд на вятър.


Работещите педагози пък доста ехидно се изсмяха на идеята за "вдигане на летвата" в обучението на учителите и задължителното покриване на магистърска степен. "В момента няма разлика в заплатите между бакалавър и магистър. Само професионалният бакалавър получава по-ниско възнаграждение. Как да имат стимул да стават магистри, като заплащането е същото, а магистърската степен не е много евтина?". "Май ще е по-добре направо с докторски титли да имат правоспособност, а? Но за полицаи всякакви стават! Там не се изисква специално образование". "Трябва да има допълнително заплащане за учителите, завършили магистратура. Как младите преподаватели да повишават квалификацията си, след като нямат допълнителен стимул?". Това са само част от учителските въпроси, над които Клисарова следва дълбоко да се замисли. Защото е хубаво да имаме висококвалифицирани преподаватели, но проблемът ще се реши, когато трудът им бъде оценен по-добре.


"Направете заплатите на учителите поне 1200 лв. и ще видите не само млади учители, но и много повече мъже в професията", казва потърпевша. Само че точно по отношение на доходите на даскалите правителството се опитва да прави разнопосочни маневри с неясна цел и изход. Исканото от синдикатите увеличение на учителските заплати с 5% от 1 юли 2014-а можело да се случи, но не с допълнителни пари от бюджета, а със средства от делегираните бюджети на училищата.


"В бюджета на всяко учебно заведение е заложено стимулиране, което е обвързано и със системата за качество", обясни министър Клисарова. Тази схема обаче съвсем не е справедлива и много учители ще "изгорят" с бонусите дори да са най-стриктните и съвестни с възпитаниците си. Проблемът е, че качеството на обучение се калкулира с резултатите от външното оценяване. А те, естествено, са най-високи в елитните градски гимназии, които подбират децата си, и най-ниски в малките училища - с предимно ромско и турскоговорящо население. В учителската стратегия все пак е заложена целта да бъдат стимулирани педагозите, които работят в трудни условия или в малки населени места, но докато се реши как и кога да се случи това, въпросните преподаватели ще си останат пренебрегнати.


Има и нещо друго. Много малко хора в държавата си дават ясна сметка колко ниски на практика са учителските заплати. Дори по изчисления на съсловните синдикати средната заплата за учител в среден и горен курс е 717 лв., което е с 15% под базовото ниво за страната. "Явно в сметките са включени и заплатите на директорите, експертите от регионалните инспекторати по образование, на експертите в МОН и на министърка . Тогава средно бруто може и да се получи толкова. Но нима някъде се получават брутни заплати?", пита редова учителка. В повечето школа педагозите вземат "чисто" по 500-550 лв., носят старите си дрешки, преподават, колкото да отбият номера, и по никакъв начин не респектират буйните випускници. Така че с козметично повишение в заплатите на началните учители нещата няма как да се случат. Държавата трябва да им даде доста повече пари, естествено, съпроводени със съответните надграждащи обучения. В противен случай отсега да се мисли за "дозиране" на приема в педагогическите паралелки в университетите, с което да се запушват отварящите се пробойни в системата.


В София например вече се усеща недостиг най-вече на преподаватели по английски и немски. "Повишеното търсене на начални учители и възпитатели в детските градини се обяснява с целодневната организация на обучение и защото там преподавателите играят ролята и на възпитатели", изтъква началникът на столичния образователен инспекторат Ваня Кастрева.


В страната пък проблемът с липсата на учители, особено по чужди езици и информационни технологии, е толкова голям, че даже да се удвои държавната поръчка към университетите, въпросът пак няма да бъде решен. В Плевен се търсят математици, учители по физика, химия и биолози. Малките училища изпитват нужда от "специалисти по всичко" от типа комбиниран преподавател по география - история, математика - информатика, български - история, за да се вместят в по-ниските си бюджети.


"До 2018-а професията "учител" ще бъде сред най-търсените", е мнението на социалния министър Хасан Адемов. Което показва, че приемът на педагози в университетите трябва да се стимулира и улесни, а не да бъде затяган.


От своя страна Клисарова смята да привлече повече учители в системата с идеята те да пишат учебниците. По думите й "Те най-добре могат да съобразят в кой клас какъв материал да се преподава, така че да е интересен за учениците и най-важното - написан на достъпен език за всяка възраст." Това е вярно, но едва ли е нужно да извървим пътя от едната крайност с "тежките" и "научни" учебници, до другата - със силно опростените помагала без съдържание. Според директора на издателство "Просвета" Никола Кицевски , подобен ход е равносилен на това да смяташ, че група шофьори биха построили най-добрият "Мерцедес". "В нашите авторски колективи и сега има педагози, но ако само те пишат помагалата, ще пострада методиката", казва Кицевски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във