Банкеръ Weekly

Общество и политика

Изчезваме бързо, невероятно дори

Стопяването на населението струва скъпо

S 250 93986898 5df7 43d3 8e67 724af71db518
S 250 3820482d 8982 497e a343 e78d884d5531

На фона на демографската криза, ниската раждаемост, застаряването на населението сме склонни да подкрепим всякакви мерки.  Може би защото генетично ни е заложено. Интуицията обаче, както казва известният поведенчески икономист Дан Ариели, често ни лъже и трябва да бъде подлагана на внимателна проверка.

Едно от решенията, които българският елит и правителството търсят или поне рекламират като политика, е увеличаването на дела на публичните социални разходи. Само че средният показател за ЕС е 29% от брутния вътрешен продукт, а за България той е 18 процента. Най-нисък е в Румъния и Латвия - малко под 15 на сто, Литва и Естония - 16%, и Ирландия - 17 процента. В Малта и Словакия делът на социалните разходи от БВП е също 18%, а в Чехия - 19. На другия полюс е Франция, където този дял през 2015-а достига 34 на сто. На второ място са Дания и Финландия - с по 32%, а на трето са Белгия, Холандия, Австрия и Италия - с по 30, следват Швеция, Германия и Англия - с по 29 процента.

Икономистите обаче не забелязват никаква корелация между тези данни, от една страна, и раждаемоста и демографския прираст - от друга. Конкретно, скандинавските държави и Гермния са с най-ниската раждаемост в Европа. Освен това у нас си имаме своя "специфика" при социалните разходи. Парадоксалното е, че със своите мерки за справяне с демографската криза властите всъщност стимулират раждаемостта в най-проблемните семейства - раждаемостта в гетата. А е добре известно от световния опит, че независимо от размера на наливаните пари гетото винаги може да пресъздаде само и единствено себе си.

Парадоксалното е и че независимо от митовете в общественото пространство и притесненията за бъдещето отрицателният демографски прираст засега (именно засега) спасява финансите на нашата пенсионна система. За последните 20 години пенсионерите са намалели с над 800 хил. - на 2 169 144 души с общо 2 616 783 бр. пенсии (към 30 септември). Причината е, че смъртността е почти два пъти-по-висока от раждаемостта - по официални данни, и над два пъти - по неофициални. Може да ви прозвучи цинично, но такива са фактите.   

За голямо съжаление обаче истинските проблеми не са толкова в спада, колкото в качеството на населението. Нещо, което грижливо се избягва както от управниците, така и от специалистите. Съдейки по данните от преброяването през 2011-а (нови не са обявявани), 2.5 млн. души в страната (над 17 години) са с основно или по-ниско образование и неграмотни! При това резултатът не е плод само на прехода. Едно засекретено при социализма представително изследване на Социологическия център на ЦК на БКП показа, че над 60 на сто от пълнолетните българи тогава се били функционално неграмотни - без умения да се справят и осмислят дори елементарни текстове и задачи и да полагат някакъв по-висококвалифициран труд.

Разбира се, намаляването на населението и застаряването му имат своите икономически последствия. Един човек по-малко означава по-ниско потребление на стоки и услуги за около 8500 лв. годишно. Или към половин милиард лева загуби на година от нереализирани покупки. Някой ще каже, че не е чак толкова много. Но половин милиард, трупащ се всяка година към предишните вече натрупани суми, прави загубата за България огромна.

Няма как да се подминат и т. нар. демографски пустини. Терминът се прилага за територии, в които гъстота на населението е паднала под 10 души на квадратен километър. Българите все повече се концентрират да живеят в столицата и няколко големи градове (Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна). Все по-тревожен става процесът на бързото и често пъти фатално обезлюдяване за малките градове и селата. Това носи огромни икономически загуби в селското стопанство. Според някои експертни оценки те се равняват на около 5-6 млрд. евро годишно загуба на брутен вътрешен продукт. Точно затова не бива да ни изненадват доматите от Македония и Турция, картофите от Полша, чесънът от Китай...

Като демографска пустиня днес се определят 42 хил. кв. км от площта на България - много повече от цяла Белгия и дори с 500 кв. км повече от територията на Холандия. В цели части на страната и дори в цели региони (Северозападния) непрекъснато растат разходите за поддържане на комуналната, транспортната и социалната инфраструктури, без от тях да има никаква възвръщаемост. 

Демографските прогнози наистина са стряскащи: ще изчезнат 290 малки села с население до 100 души в общо 14 от 265 наши общини. В други 85 от пълна депопулация са застрашени две от всеки три села. Само в 75 села от 18 общини демографската ситуация гарантира оцеляването им през следващите 33 години. Застрашени са и малките общински центрове, където населението ще намалее с около една втора, а възрастовите му показатели рязко ще се влошат.

Впрочем не е безспорно доколко по-голямото население е положителен фактор. Да речем, САЩ са с по-ниска гъстота на населението, отколкото България, което не им пречи да са сред най-високоразвитите държави в света. А малкият Люксембург е сред лидерите по доходи и брутен вътрешен продукт на човек. Една два пъти по-малката от нас Швейцария, съпоставима по население с България, е сред къщите примери... Затова най-плашеща у нас е нетолкова демографията, колкото примитивното й тълкуване и разбиране.  

 

Децата като пасив

 

Редица учени изтъкват, че отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията родителите са гледали на децата като на икономически актив. Ако имате фирма, те работят за вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес, децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се е променило с моралните и технологичните революции на съвременността.

Нещо повече, този "актив" не само се е стопил, но се е превърнал в пасив - в икономическа тежест, поради постоянно растящата с изпреварващи темпове цена на социализацията на детето (отглеждане, възпитание, обучение). Именно икономизацията, монетаризацията на съвременното общество във всичките му аспекти създава притесненията на родителите и намалява радостта им от детето. Постоянните въпроси, пред които те се изправят, е: ще ми стигне ли времето за децата (за по-богатите), и следващият: ще имам ли достатъчно пари, за да го социализирам и образовам?

Качественото отглеждане на дете струва все по-скъпо и скъпо. Нарастването на тази цена в развития свят изпреварва през последните четири десетилетия 1.5 пъти нарастването на доходите, а в последното десетилетие - около 2-2.5 пъти за различни държави (Германия и Япония са първенци по този показател и затова раждаемостта там е сред най-ниските, а средната възраст на населението - сред най-високите в света).

За България такива изследвания няма. Но чисто емпирично погледнато, ножицата между цената на социализирането и образованието на едно дете и заплащането на труда - дори на най-високочествения и котиращ се, се е разтворила в невъобразими размери. Висшето образование у нас вече е неконкурентоспособно на фона на световната глобализация, а приемливото равнище в развитите държави струва годишно поне около 30 000 евро.

Тази тревога обаче има и друга страна. Още през 1972 г. Римският клуб предупреждаваше в своя доклад "Границите на растежа", че ресурсите на планетата привършват и населението не може да расте безгранично. А миналата година клубът лансира идеята "един процент е достатъчно". Става дума за растежа на брутния продукт, но сред новите тези е и тази, че "едно дете е достатъчно". По този начин хем ще се пестят природните ресурси, хем ще се избегне конфликтът между работната ръка и предстоящата повсеместна роботизация.

 

 

През 2017-а са родени 56 437 деца по данни на Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. Това е абсолютен антирекорд за българската история. За сравнение, през 1950-а новородените са били 182 571, през 1970-а са 138 745 бебета, през 1980-а - 128 190, а в края на социализма (1989) - 112 289.

Има обаче и други данни, които са по-различни. Например през 2016-а споменатата система на здравното ведомство е отчела 60 609 раждания, докато националната статистика с близо пет хиляди повече - 65 446. (Статистическите данни за миналата 2017-а ще са готови чак през април.)

Защо се получава тази разлика?

Информационната система е регламентирана в Наредба № 32 от 30 декември 2008-а за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", която няколко пъти е осъвременявана. По последния й регламент родилните отделения трябва да въвеждат информацията до три дни след раждането. В действителност обаче това се случва, когато им скимне. Някои го правят редовно, други - на седмица, трети- веднъж в месеца или дори по-рядко. Та затова данните в този регистър се различават дори за изминали периоди в зависимост от това кога сте го отворили.

Вторият проблем е как се брои. Отчитат се ражданията, но се забравя, че има и детска смъртност. Затова за 2016-а статистиката е отчела с 462 деца на възраст под една година по-малко от ражданията, или 64 984.

Третият проблем е отново какво се брои. Информационната система брои ражданията - не само на българчета, а и на деца без родно гражданство. Вярно е, че те не са много, но има и такива. Статистиката пък се опира на ЕСГРАОН-а: той регистрира децата, получили автоматично ЕГН, т.е. българско гражданство, стига родителите им да са запазили свой адрес у нас, макар че иначе са емигрирали. Освен това системата ГРАО регистрира и всички деца, които живеят зад граница и чиито майки и бащи са решили да им го дадат - като бебета, като поотрасли, като младежи или те сами са си го поискали, вече станали пълнолетни.   

Тези данни - за българите зад граница, са нещо като светая светих. Макар и необявено, те фактически са засекретени дори повече и от папките в ДАНС с гриф - само в един екземпляр. Неофициално се знае, че годишно в тази бройка влизат около 10 000-11 000 българчета.

Равносметката е, че най-вероятно България годишно се сдобива с около 46 000-50 000 деца. Което е далече по-малко от официално обявяваните.     

Повод за тревога?

Кризата с раждаемостта съвсем не е само български проблем. В Европа тя се проявява около 1972-1976 г., а у нас - от 1980-а. Дори и сега коефициентът на раждаемост в България - 9.3%, продължава да е по-висок от този в Германия - 8.8%, макар че от пет години насам там нараства (заради мигрантите). Така че тревогата би трябвало да е нетолкова в този показател, а в другия - 186-о място в света по размери на отрицателния демографски прираст. По този показател сме първенци в ЕС, в Европа и в света. Дори държави, на чиято територия се водят войни, примерно Сирия, са с по-добри данни от нашите.

 Григор Лилов

Facebook logo
Бъдете с нас и във