Банкеръ Daily

Общество и политика

Изборната есен иде с нови спекулации около НСО

Четири години след приемането на устройствения й закон, около Националната служба за охрана (НСО) продължават да се завихрят сплетни, слухове и манипулации за съдбата й. Както е известно, Законът за НСО беше приет през лятото на 2015 г. и вместо службата да се стабилизира, трусовете в нея продължават. Съмнителни инциденти със служебни автомобили на НСО,  скандали с охраняеми лица, текучество на върха на службата - това е видимата част от айсберга, с който корабът на държавните охранители се сблъсква по пътя си и от време на време се озовава в силен крен. Но това, което със сигурност би го тласнало да последва съдбата на "Титаник", е вечният спор за необходимостта от съществуването на НСО.

Между впрочем самото обсъждане и приемане на закона за службата през лятото на 2015 г. предсказваше бъдещата й нестабилност. Сянка върху процедурата хвърли пореден гаф на служители от НСО, които засякоха автомобилите на семейство от Пловдив на автомагистрала "Тракия". Това се случи преди парламентът да приеме през юли проектозакона за службата на второ четене. Проектът беше приет на първо четене с гласовете на 106 депутати от ГЕРБ, ДПС, АБВ, БДЦ, но въпреки това статутът на службата и регламентът й останаха спорни. Тогава четирима депутати от Реформаторския блок гласуваха "против", двама се въздържаха, а само един подкрепи коалиционните си партньори в управлението. Единайсет от патриотите се въздържаха, а трима гласуваха "против". Опозицията в лицето на БСП също гласува "въздържал се". А на второ четене напусна залата.

Спорът на депутатите не бе за отделни текстове, а за един принципен въпрос - трябва ли въобще да съществува подобна служба. Управляващите от ГЕРБ бяха  "за", защото се ползват от благото на денонощна охрана, на конвой и транспорт, което се заплаща от джоба на всички българи. Основният мотив на герберите в защита на проекта, внесен от Цветан Цветанов, бе повече от лицемерен - че всички партии, участващи в управлението на държавата, досега са ползвали тези блага и ако са искали да променят нещо, са имали такава възможност.

Очаквано и ДПС застана зад ГЕРБ. Четин Казак защити законопроекта на Цветанов, припомняйки, че Иван Костов като премиер и Петър Стоянов като президент също са се ползвали от привилегиите на НСО, но тогава никой от тях не роптал, че ги охранява "ретроградна комунистическа служба".

При обсъждането на проекта лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че реформаторите няма да подкрепят закон, който утвърждава традициите на охрана, заложени при комунистическия режим. Проблемът с НСО беше формулиран още по-ясно от Валери Симеонов от Патриотичния фронт. Според него проектозаконът ще доведе до нарушаване на граждански права. Случаят от магистрала "Тракия", при който освен че кортежът на НСО бе изблъскал две коли, бодигардовете показали и автомат на потърпевшия шофьор, доказа че Симеонов е бил прав.

Тогавашният шеф на службата ген. Ангел Антонов обаче защити подчинените си и обяви, че каквото и да се е случило на пътя, няма как да бъде доказано. Звучеше цинично, но самият Закон за НСО подпечата този цинизъм и го превърна в норма. Това се вижда още в чл.4, където се посочва, че при изпълнение на служебните си задължения служителите от НСО са физически неприкосновени и се намират под защитата на закона.

А чл.27 (2) от закона допусна хипотезата, че показването на автомат през прозореца на служебния автомобил не е нищо друго, освен вид разпореждане, което лицето, към което е насочено, трябва да изпълни безприкословно. В текста се казва, че когато това е необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охраната на лица, обекти или мероприятия, офицерите и сержантите от НСО дават писмени или устни разпореждания, които са задължителни. Най-изчерпателна в случая обаче е ал.3 на същия член, която уточнява, че "при невъзможност да се дадат разпореждания по ал. 2 те могат да се извършат чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят или към които са насочени".

Е, случаят отшумя, законът бе приет и ето че четири години по-късно НСО сякаш е в същата позиция.Пореден инцидент с автомобил на службата, този път с потърпевш председателя на парламента Цвета Караянчева. Колата катастрофира на главен път Шумен–Силистра, на около 150 м след разклона за село Върбак, след като 31-годишна шофьорка с малък стаж загубила контрол над колата и се ударила в насрещно движещия се автомобил на НСО. Въпреки че разследващите по случая работят по основната версия за отнемане на предимство на автомобила на НСО, инцидентът сложи разпали стария спор за поведението на шофьорите от службата по пътищата. И се раздуха манипулативно, макар че разследването засега показа, че шофьорът на НСО се е държал като истински професионалист и с уменията си е предотвратил по-сериозни последици. 

Не закъсня да прозвучи и познатия рефрен - за необходимостта от службата. Той бе предшестван от поредния пример за дългогодишната нестабилност на върха на НСО - оставката на ген.майор Данчо Дяков като шеф на службата в края на август. Генералът изкара на поста малко повече от година - през март 2018 г. бившият съветник на президента по военните въпроси бе назначен с одобрен от правителството указ на Румен Радев.

Дяков пое ръководството на НСО от ген. Ангел Антонов, който бе начело на службата от 2014 година. През януари 2018 г. той обаче подаде оставка, след като Военна прокуратура започна проверка в НСО за нередности в службата.

След Дяков начело на държавните охранители, с указ 211 от 30 август 2019 г. президентът Румен Радев назначи за временно изпълняващ длъжността полковник Росен Тодоров, досегашен заместник-шеф на НСО.

И логично започнаха да се раждат хипотези кой в края на краищата ще оглави НСО като титуляр. Първо се появи информация, според която Росен Тодоров ще е новият шеф. После тук там се заговори, че това ще е Красимир Станчев, който е бил един от гардове на Симеон Сакскобургготски, а после е в екипа за охрана на Сергей Станишев. Станчев е бил и зам.-началник на службата по времето на Ангел Антонов, който го освободи през 2016 г., а понастоящем ръководи международния отдел на службата.

Късно следобед в петък (20 септември) информацията за Станчев бе потвърдена официално. С указ на президента Радев полк. Красимир Станчев оглави НСО, като президентът го удостои с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 30 септември 2019 г.

Покрай неяснотите около титуляра очаквано се появиха и слуховете за поредна реформа на НСО. Според тях има идея службата да се разформирова в този й вид, като част от охранителите ще отидат в МВР, а останалите ще бъдат към президентството. Екипът охранители в МВР ще подсигурява периметъра на охрана преди да пристигне високопоставеното лице, а другият ще извършва физическата охрана.

Очевидно всичко е в сферата на слуховете и манипулациите. За да станат повече от тях факт са необходими съответните проектозакони - например за промяна на закона за МВР и устройствения норматив за самата НСО. Да не говорим и за необходимостта от редактиране на разни инструкции за взаимодействие между службата и други силови институции.

За това обаче се изисква време. И най-вече предложения за промени, каквито обаче със сигурност ще разпалят друга стара война - тази между изпълнителната власт и президентството.

Дали пък покрай местните избори моментът за сблъсък не е назрял?

Facebook logo
Бъдете с нас и във