Банкеръ Daily

Общество и политика

Иван Богоров се бори десетки години срещу навлизането чуждици в езика ни

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-видните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи

На днешния ден можем да си спомним за Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на българския вестник, почетен член на Българско книжовно дружество (днес БАН, от 1884 г.). 

По образование Иван Богоров е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Той учи в родния си град, после във "Велика народна школа" на Вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са се образовали още Георги С. Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години Богоров учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. После следва химия в Лайпциг (1845-1847 г.), завършва медицина в Париж (1855-1858 г.). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и други градове. 

Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара (Стара Загора). Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година заради разделението сред учениците, предизвикано от гръцкия учител. По това време Боговорв написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика" (1844 г.).

След това Иван Богоров заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник "Българский орел" (1846 г. - две години след първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов).

После се връща в Цариград, където три години пише в "Цариградски вестник". След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив, където е лекар и издател на списание "Журнал за наука, занаяти и търговия". По-късно в Букурещ издава вестник "Народност" и подготвя "Академичен български речник". В Цариград той сътрудничи на вестник "Турция". В Пловдив издава "Книговище за прочитание" и "Селски лекар". Написва "Упътване за български език" и "Чисто-българска наковалня за сладкодумство". По време на Руско-турската война служи като преводач.

Иван Богоров се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждиците.

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Все с желанието на замени чуждиците. 

Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза "драсни-пални-клечица" за кибрит. Самият Богоров изброява няколко народни думи за кибрит: паличепалерка и други, а сам той предлага огниво.  Във Великотърновския исторически музей, раздел "Нова и най-нова история" в залата, посветена на войните, сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис "Български пали-дръвца", което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех.

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писането на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.

Приносът му към българския език е оценен от редица бележити книжовни дейци. През 1919 година Иван Вазов казва: "Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега - турям и себе си в това число - грешим против чистотата на езика."

Колко съвременно звучи!

Много от въведените от Богоров думи (предимствоприемлив и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).

"Български орел" е първият български информационен и общообразователен вестник. Той излиза в Лайпциг в три броя на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година и тираж 500 броя. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.

Първият е със заглавието "Български орел" - Известник граждански, търговски и книжовен, служи за свикване". Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена "Свикване", като финалът й агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първия брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Вторият брой излиза под заглавието "Български народен известник". Третият брой е озаглавен отново "Българският орел" - Известник граждански, търговски и книжовен". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална информация за времето си.

След като спира този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във