Банкеръ Daily

Общество и политика

ЮНЕСКО включи в списъка на честванията 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски

Отбелязването на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски беше включено в Списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за периода 2022-2023 година. Предложението е  направено от  Националната комисия  на България за ЮНЕСКО, чиято дейност се координира от Министерството на външните работи.

Списъкът е одобрен от протичащата в момента 41-ва сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.
300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски ще бъде чествана през 2022 г. с национални и международни прояви.
Народният будител, духовник и светия, автор на "История славянобългарска", Свети Паисий Хилендарски е канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.

Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но тези предположения са малко вероятни. Паисий Хилендарски не получава системно образование. През 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигуумен.

През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на неговата книга.  "История славянобългарска" е завършена през 1762 г. в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите.

Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Той разказва за дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, за политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на "История славянобългарска" може да се смята за начало на Българското Възраждане. Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие "Царственик" след съществено редактиране от Христаки Павлович.

Идеите му за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското Възраждане.

През 2008 г. в Банско е открит мемориален музей, посветен на него.

През 2021 г. ЮНЕСКО се присъедини към отбелязването на 100-годишнината от смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов и 650-годишнината от създаването на Търновската книжовна школа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във