Банкеръ Daily

Националният план за възстановяване и устойчивост

Юлиана Николова: В нашия български план няма реформи

Националният план за възстановяване и устойчивост – посоката на България като част от ЕС и приоритетите на ЕК. "В условия на висока степен на несигурност, породена от Covid-19 пандемията, ограничаването и контрола на разпространението й, както и справянето с извънредните последици от нея са основни задачи на правителството. Настоящата ситуация изисква целенасочени мерки, а тяхното своевременно и ефективно изпълнение е от ключово значение за запазване на икономическия потенциал и конкурентоспособност на икономиката в последващото възстановяване. В краткосрочен план, правителствената политика е насочена към повишаване на устойчивостта на националната здравна система и смекчаване на социално-икономическите последици. Това става възможно чрез мерки за подкрепа на предприятията и заетостта и за гарантиране на подходящи безопасни условия на труд с оглед възобновяването на икономическата дейност, като се използват пълноценно различните налични инструменти." – пише в уводната част на този план.

Юлиана Николова, директор на портал „Европа“, коментира пред БНР:

"По принцип механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС има за цел да подкрепи реформите и инвестициите, които да доведат до устойчивост на здравните системи, които да осигурят достъп на всеки до здравеопазване, плюс социално-икономическо възстановяване, което да даде възможност на Европа отново да се възстанови от кризата. 

В нашия български план няма реформи. В четвъртия стълб, в който се намира България, имаме бизнес среда, социално включване и здравеопазване. Забележете – в здравеопазването нямаме реформи – а от няколко месеца слушаме как министърът на здравеопазването казва "Тази система не е реформирана, но не сега е моментът". "Не сега е моментът" го слушаме от 2008 г. Тогава Световната банка изготви за България една здравна карта, в която да трансформира и да премахне ненужните здравни заведения. 

Няма цялостна стратегия в този план

"България 2030 е добра основа да се планира дългосрочно. Въпросът е обаче, че България 2030 е приета от правителството на 20 януари 2020 г. – преди да се чуе за пандемията. И там няма визия за здравеопазването. Очевидно има нужда от голяма политическа реформа. Трябва да гледаме на България 2030, Националния план за възстановяване и устойчивост и Партньорското споразумение като на един общ пакет, защото те взаимно се допълват. Хубаво би било във всяка една област, в която имаме проекти, да имаме реформи и цели на политиките, които с тези проекти да бъдат постигнати. 

Пътят на Националния план за възстановяване и устойчивост

"Проектът на Регламент казва, че държавите трябва да представят своя план (към 15 октомври 2020), заедно с проектите на годишните си бюджети за 2021 г. и тригодишна бюджетна прогноза – този пакет документи, който да подлежи на оценка в рамките на семестъра, за да излязат препоръките в края на април към всяка една държава. ЕК има някои насоки, по които се изготвя планът. Главно за това доколко реформите, заложени в него, допринасят за по-бързото възстановяване на държавите-членки и за стабилността на здравните системи."

Юлиана Николова акцентира върху предложението на "Овергаз", който предлага "все пак да се помисли върху реформиране в здравната система". "Въпросът е какво ще бъде въздействието на тези проекти – дали ще допринесат за по-бързо излизане от кризата."

Facebook logo
Бъдете с нас и във