Банкеръ Daily

Общество и политика

Историята на най-старото злато в света ще разкаже "Нешънъл Джиографик"

За най-старото обработено злато в света ще разкаже на своите страници списание „Нешънъл Джиографик“. Екип от фотографи, начело с проф. Красимир Андонов, вече заснема артефактите от Варненския халколитен некропол в залите на Регионалния исторически музей, където логистична помощ оказва д-р Владимир Славчев, съобщиха от община Варна. 

Покана към екипа на списанието е отправил кметът на Варна Иван Портних по повод 50-та годишнина от откриването на златното съкровище. През есента ще бъде направена втора сесия от снимки в района на некропола, ако бъдат осигурени средства за археологически проучвания.

Броят на "Нешънъл Джиографик" с историята на най-старото злато в света ще излезе през октомври или ноември.

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V - началото на IV хилядолетие пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. - „Варненскот злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и в света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 - 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.

Обектът е открит случайно при прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище. На площ от около 7500 m² са разкрити 294 (от над 1000 общо) гроба от халколита /неолита/, някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на Балканите вече се появяват наченки на държавно образувание и на царската институция - близо хилядолетие преди появата на по-късните древнотракийски владения на Балканите.

Погребенията със златни находки са два вида - в единия присъстват човешки останки /скелет/, а другите са кенотафи - символични погребения. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди), или в поза "хокер", свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, са „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида - от изключително богати, до такива съдържащи едва няколко дребни предмета положени около скелета. Откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 килограма. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във