Банкеръ Daily

Общество и политика

Историята на едно политическо съзряване (с български поуки)

S 250 85d49fd0 b6b1 4694 89a0 9b7d0d64ed05
S 250 10dde3dc a578 4361 ad60 73e16cd2439b

Александър МАРИНОВ

 

През последните 15 години на сцената на европейската политика се появиха незапомнено голям брой нови партии, повечето от които заявили решимост за дълбоки промени в начина на правене на политика и на управление на държавата. Те бързо получиха етикети като „популистки”, „радикални”, „антисистемни”, „крайнолеви (или десни)”.

Поне десетина от тях спечелиха влияние, някои влязоха във властта на различни нива, или поне дадоха сериозна заявка за това. Достатъчно е да посочим Движението „5 звезди” в Италия, „Подемос”, „Сиудаданос” и „Вокс” в Испания, „Сириза” в Гърция, „Слуга на народа” в Украйна, „Алтернатива за Германия” и др. Най-типичният български аналог на тези нови политически феномени е партията „Има такъв народ”, но има и други.   

Като отчитаме рисковете на аналогиите, особено когато сравняваме явления в различни общества и политически култури, все пак трябва да отбележим, че всички новопоявили се субекти от този тип преживяха интензивен процес на съзряване, който по правило доведе до по-голямо или по-малко приближаване до познатите, проверени принципи и форми на партийно функциониране. Стремейки се да запазят оригиналната си идентичност, те трябваше да приемат поне някои от аксиомите на политическия здрав разум. Това бе колкото логично, толкова и необходимо, за да оцелеят и (предположително) да отстояват каузите си.

От всички изброени примери, вероятно най-интересен и поучителен за българската политика и нейната промяна е случаят на съзряването на италианското движение „Пет звезди” (оригиналната абревиатура е M5S, на български Д5З). Често като по-подходящ аналог се предлага украинската партия „Слуга на народа”, но нейният лидер, шоуменът Владимир Зеленски, пое бързо (и успешно) пътя на личната институционално-политическа изява, спечелвайки категорично президентските избори.

За разлика от него, основателят на Д5З,

комикът Бепе Грило, категорично отказа да следва тази линия,

запазвайки си специфичната (изрично уредена в устава на движението) позиция на „гарант” за партийната идентичност и политическа линия. След създаването си през 2009 г. (на вълната на световната икономическа и финансова криза, подобно на „Подемос” и „Сириза”) Д5З премина през фазите на осмиване и отричане до категоричната победа на парламентарните избори през 2018 г. с 33 на сто от гласовете. Оттогава насетне движението участва в три коалиционни правителства и запазва основна роля, въпреки че включването във властта на централно и местно ниво доведе до значим отлив на избиратели (в момента проучванията дават на Д5З около 16% подкрепа) и загуба на кметските места в няколко от най-големите италиански градове. Неуспехите закономерно предизвикаха лидерска криза; оставка подаде и най-изявеният „професионален” политик на движението Луиджи ди Майо, заемал позициите на вицепремиер и министър на икономическото развитие, труда и социалната политика.

Може би най-интересната особеност на опитите за „ребрандиране” на Д5З пред лицето на предизвикателствата бе инициативата на „гаранта” Бепе Грило да покани Джузепе Конте, доскрошен министър-председател в две коалиционни правителства на движението, да изработи нов партиен устав, а след това – да поеме лидерството на движението. Въпреки някои противоречия между двамата, в края на краищата Конте се справи успешно и с двете задачи. На 4 август т.г. предложеният от него нов устав получи подкрепата (на вътрешнопартиен референдум) на 87 на сто от членовете на движението, а два дни по-късно спечели лидерския пост с още по-убедителните 93 на сто.

Въпреки че започва политическата си кариера през 2018 г. като независим премиер-технократ (професор по право), избран да реализира управленската програма на коалиционното правителство на Д5З и „Ла лига”,

Конте бързо става популярна и влиятелна личност

в италианската политика. Дейността му като министър-председател се асоциира с ключови реформи в различни области, като: въвеждане на гарантиран минимален доход, конституционна реформа (намаляване на броя на депутатите), нова, по-строга политика към нелегалната имиграция, програмата „Нова Зелена сделка”,  национализиране на няколко големи инфраструктурни и транспортни компании. Второто му правителство се изправя пред задачата да овладее разпространението на ковид-пандемията (Италия е може би най-тежко засегнатата европейска страна). Конте влиза в историята не само с първия (в западния свят) национален локдаун, но и с разработването и прилагането на широк пакет от мерки за подпомагане на бизнеса, домакинствата и гражданите, пострадали от ограниченията.

Политическите опоненти и част от журналистите наричат Конте популистки политик, а някои анализатори и изследователи дори го определят като най-ярък представител на нов модел лидерски стил (т.нар. технопопулизъм). Самият той, по повод на констатациите, че е работил успешно както с леви, така и с десни партии, определя политическата си идеология като „нов хуманизъм”, ориентиран главно към

защита на фундаменталните права и свободи на народа.

В речта след избирането си, след критиките към партиите, подкрепили неговото правителство, Конте заявява: „Ако популизъм наричаме готовността на управляващата класа да се вслушва в потребностите на народа, и ако под антисистемност разбираме решимост да въведем нова система, отстраняваща старите привилегии и злоупотребата с власт, то да – моето правителство заслужава и двата епитета.”

През цялата му дейност като премиер, общественото доверие към Конте не пада под 40 на сто, а в разгара на ковид-кризата достига 70 на сто. По време на оставката му (февруари т.г.) подкрепа за него изказват 65 на сто от италианците, а според едно съвсем ново допитване е определен за най-добрия министър-председател на страната през последните 25 години.

През последните седмици западноевропейските политически анализатори оживено дебатират последиците от встъпването на Конте начело на Д5З. Има съгласие, че новият устав предвижда по-традиционна партийна йерархия и контрол на лидера над политическата линия и коалирането. Досегашната пълна свобода на местните структури ще бъде в известна степен регулирана. Промени са направени дори в основополагащите пет принципа на движението („петтте звезди”), като публичните комунални услуги и икономическото развитие са заменени със социалната справедливост и екологията. Самият Конте заявява в страницата си във Фейсбук (там той има 3,5 млн последователи): „С новия устав движението ще разчита на нова структура, нови инструменти, полезни нови правила. Но пряката демокрация остава основополагащ елемент на нашата общност. Днешното ни решение не е край, а ново начало.”

Без механични аналогии, ето

няколко поуки за българските новопоявили се партии.

Ако искат да оцелеят, те трябва да съзреят, да създадат свои правила, да са способни да убеждават хората във волята за промени и в готовността да поемат отговорност. Властта е голяма отговорност, а не просто популярност. Тя се печели и се отстоява чрез диалог, а не чрез диктат. Накрая, разбира се, не на последно място, огромно значение има качественото лидерство, подбрано и осъществено в най-подходящата форма. Тук има възможност за иновации, стига те да не са диктувани от късоглед егоизъм. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във