Банкеръ Weekly

Общество и политика

Испания затъва в блатото на лишенията

Президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпой увери, че спасителният фонд на еврозоната е готов за бързи действия в подкрепа на испанските банки. Той отхвърли спекулациите, че Испания ще се нуждае от цялостен спасителен план и каза, че 100 млрд. евро банкова помощ ще разрешат най-неотложните проблеми на страната. Това стана по време на съвместна пресконференция с испанския премиер Мариано Рахой в Мадрид на 28 август. Испания вече има широка подробна програма за преструктуриране на финансовия си сектор, който се бори с най-екстремните икономически предизвикателства, каза Ван Ромпой. Той поясни, че Мадрид може да кандидатства и за други видове помощ, ако обструкцията на финансовите пазари продължи.


Управителят на Европейската централна банка Марио Драги пък отмени пътуването си до Джаксън Вил, щата Уайоминг, където на 31 август и 1 септември ще се проведе редовният годишен банков симпозиум. Нито един член на изпълнителния борд на ЕЦБ няма да присъства на конференцията заради сериозната работа, която предстои на банкерите през следващите дни, информира говорител на институцията. Очевидно Драги и колегите му подготвят детайлите за новата банкова програма за покупка на облигации, които да огласят на редовното съвещание на управителния съвет на 6 септември.


Плановете на Драги бяха остро критикувани от шефа на Бундесбанк Йенс Видман. В интервю за списание Шпигел на 26 август той заяви, че подобна стратегия може да увеличи зависимостта на правителствата от ЕЦБ и тя няма да разреши кризата на държавния дълг в еврозоната. По този повод Драги коментира за германския вестник Билд на 29 август, че банката винаги работи в границите на мандата си, но трябва да е ясно, че понякога изпълнението на правомощията изисква да се отиде отвъд стандартните инструменти на монетарната политика.


Усилията на Драги целят да спечелят време на правителствата за провеждане на фискални реформи, като в замяна на подкрепата те изпълняват и определени условия. Това е от жизнена важност за най-задлъжнелите държави от общността и най-вече за Испания, чиито финанси са в сериозна криза.


Рецесията в страната се е задълбочила през второто тримесечие заради правителствените мерки за сурови ограничения, които трябва да намалят бюджетния дефицит. Те обаче потискат потреблението и по този начин компенсират приходите от ръста на износа. Испанският БВП е намалял с 0.4% в периода април-юни спрямо предишните три месеца, когато бе отчетен 0.3% спад, съобщи Националният статистически институт в Мадрид на 28 август. Индивидуалното потребление се е понижило с 1%, инвестициите са се стопили с 3%, правителствените разходи са се понижили с 0.7%, а износът на стоки и услуги се е увеличил с 1.6 на сто.


Други данни, публикувани също на 28 август, но от ЕЦБ, показват, че депозитите на частния сектор в испанските банки са се свили през юли със 74.2 млрд. евро (4.7%) от 1.51 трлн. евро. Това е най-резкият им спад от поне 1997-а насам.


Испанският премиер Мариано Рахой вече не живее с илюзиите, че ще върне страната към растеж през 2013-а, след като през юли представи поредната си програма за съкращаване на разходите и за увеличение на данъците до края на 2014-а. Тя ще увеличи размера на планираните икономии до общо 15% от БВП. Новите мерки влизат в действие на 1 септември и ще добавят още 102 млрд. евро към първоначално обявените корекции за 48 млрд. евро за 2012-а. В резултат кабинетът промени прогнозата си за следващата година на 0.5% стопански спад. И тя обаче се преценява като доста оптимистична от експертите, защото данъчните приходи ще са по-ниски от предвидените, а безработицата ще продължи да расте.


Най-голям натиск върху испанските домакинства оказва повишението на ДДС, който от 1 септември ще нарасне от 18 на 21 процента. Същевременно се предвижда понижение на заплатата на държавните чиновници и орязване на обезщетенията при безработица.


До края на годината се очакват нови повишения на данъците, този път заради окаяното финансово състояние на местните управи. Седемнадесетте полуавтономни регионални правителства няма да изпълнят икономическите си обещания според доклад на проучвателния институт FEDEA. В него се прогнозира, че превесът на разходите над приходите за регионите ще достигне 4% от БВП през 2012-а при планирани 1.5 процента.


На 20 юли управата на Валенсия поиска финансова помощ от 3.5 млрд. евро, която качи на 30 август на 4.5 млрд. евро. Парите трябва да дойдат от специалния национален спасителен фонд за регионите в размер на 18 млрд. евро, създаден през юли от кабинета на Рахой. Втора на опашката за помощи се нареди Каталуния, която на 28 август поиска 5 млрд. евро. А след нея управата на Мурсия оцени финансовите си нужди на минимум 300 млн. евро. Според специалисти оттук нататък всичко ще зависи от Андалусия. Ако и тя потърси помощ, размерът й със сигурност ще е колкото на Каталуния, което означава, че средствата на специалния фонд няма да стигнат.


Испанските региони имат общ дълг от 145 млрд. евро, като през второто полугодие трябва да платят 15 млрд. евро за обслужването му. Конкретно Каталуния със сигурност няма да може да плаща сметките си, докато не получи пари от федералното правителство. Нейната управа, както и правителството на Валенсия, губят достъп до капиталовите пазари от 2010-а, което ги принуди да продават ценни книжа на гражданите си, познати като патриотични облигации.


Нажежената обстановка вероятно ще принуди Рахой да поиска втори спасителен пакет от кредити след вече подсигурените 100 млрд. евро за банките. Той вече се срещна с френския президент Франсоа Оланд в Мадрид на 30 август за обмяна на мнения. А това определено ще опровергае оптимизма на Ван Ромпой.

Facebook logo
Бъдете с нас и във