Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАН - ВСИЧКИ ОПЦИИ НА МАСАТА

Поскъпването на петрола развали настроението на икономиката и вдигна адреналина на международната политика. Този път цените достигнаха рекордно ниво, а адреналинът е опасно висок заради иранското атомно уравнение, което мъчи света от години насам. Финансовите експерти даже прогнозират 100 долара за барел, което ще бъде най-тежката отрова за икономическата конюнктура. Политическите анализатори пък гледат с мътен поглед на перспективата за тежката вода, която трябва да изтече от предполагаемата иранска атомна бомба, така че да не зарази непоправимо политическата конюнктура.
Ядрената амбиция на режима в Техеран вкара международната политика в центрофугата на урановата политика. Иранският проблем е като персийски килим, върху който са постлани толкова много интереси, че вече трудно се разбира докъде е политиката, докъде е икономиката и къде точно е границата на тяхната безпомощност, наречена война. Всъщност това е въпросът, който вдига цените на петрола и загря дипломатическите линии по всички паралели и меридиани на световната политика. Ако преди три години Ирак изкопа дълбок геополитически кратер, сега Иран има всички възможности да стане геополитически вулкан.
Засега събитията следват логиката на всеки дипломатически опит проблемът да се уреди на масата. По традиция той е един и същ. Ядрените сили (Съвета за сигурност на ООН) се събират, не се разбират и няма решение. Всъщност обикновено се разбират за едно - да демонстрират и напомнят, че имат решаващата дума и всеки трябва да се съобразява с нея. Иначе казано, това означава следното: вашият проблем стигна до нас и става наш проблем - значи е сериозен. Страните с право на вето в Съвета за сигурност по принцип не обичат подобни проблеми, защото, за да ги решат, трябва първо да уредят тези помежду си. Това е здраво заложено в техния характер още от времената на блоковото разделение и се проявява особено когато някоя страна се опита да обяви, че е станала ядрена нация.
Иран направи точно това. Президентът на ислямската република Махмуд Ахмадинеджад миналата седмица обяви, че Иран е обогатил уран за атомните си електроцентрали, с което на практика официално поднесе самочувствието си на ядрена сила, която е овладяла процеса на обогатяване на урана. Става дума за задействан блок от 164 центрофуги в град Натанз.
И този път по отношение на иранския атомен проблем страните членки на Съвета за сигурност показаха, че са разделени в сценариите за бъдещето, но са обединени в едно - оказването на международен натиск. Иран трябва да се съобрази с призива да се прекрати обогатяването на уран и да предприеме срочни и конструктивни мерки за изпълнение на решенията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Това бе посланието от консултациите в Москва на високопоставени представители на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия. Решение на тази среща не бе взето. Просто бе обявено, че ще се изчака официалният доклад на генералния директор на МААЕ Мохамад ел Барадей. Докладът трябва да излезе в края на април. Дотогава е малкото оставащо време, в което всички очакват невероятното - Иран да се върне към мораториума за обогатяване на уран.
Още отсега обаче е видно, че постоянните страни членки на Съвета за сигурност колкото са разделени, толкова са и обединени в нежеланието да допуснат новака в ядрения клуб. Американският президент Джордж Буш показа, че не се отказва от военния вариант за решаване на кризата, макар да предпочита дипломатическите средства. От Розовата градина на Белия дом Буш заяви дословно следното: Всички опции са на масата. Съединените щати ще използват всички възможни варианти, с които Иран може да бъде принуден да се откаже от ядрената си програма, но предпочитат да се съсредоточат върху дипломатическите средства.
Малко след това в Камарата на общините в Лондон премиерът на Великобритания Тони Блеър отговори на въпроса за военната възможност по следния начин: Иран не е Ирак и никой не обсъжда въпроса за военна операция. Блеър обаче направи едно допълнение: Не смятам, че сега е моментът да изпращаме послание на слабост. Напълно разумно е американският президент Буш да не изключва нито един вариант за решаване на кризата. Външният министър Джак Стро преведе от дипломатически език посланието по следния начин: Винаги съм признавал, че американското правителство официално е на различна позиция от европейците по въпроса за теоретичното използване на сила.
Франция особено набляга на опасността от разединение на международната общност. Германия също. Канцлерът Ангела Меркел има намерение директно да се намеси в иранската дипломация в последователни разговори с руския президент Владимир Путин и след това с американския президент Джордж Буш. Още отсега обаче Берлин показва, че военната опция е неприемлива и настоява за директни преговори между Съединените щати и Иран - нещо, което досега Вашингтон категорично е отклонявал.
Впрочем Вашингтон и Техеран не поддържат дипломатически отношения. Затова бе особено интересна новината, че високопоставен ирански представител се намира във Вашингтон. Този представител не е кой да е, а икономическият съветник на Али Ларинджани, който води преговорите по ядреното досие. При това бил без виза, но, както каза говорителят на Държавния департамент, пребивавал в Съединените щати законно. Особеното в германската позиция е, че Берлин призовава не само Русия и Китай, но и Индия да се включи в оказването на дипломатически натиск върху Иран. За бившия германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер например дипломатическото решение ще бъде много по-трудно постижимо, ако се търси в сянката на атомната заплаха срещу Иран. Той припомни в една статия, че водещи американски генерали също са против атомен удар.
Мнението на Геншер пряко кореспондира с позицията на Москва. За нея едва ли е приятно да избира между Запада и Иран и да се занимава с подобна криза точно в момент, когато трябва да покаже стил в председателството на Г-8. Затова е естествено Русия да настоява за решение в рамките на МААЕ и за пауза, в която Иран ще даде някакъв конструктивен отговор. Руският министър на външните работи Сергей Лавров каза, че само по този начин ще се отвори пътят към подновяването на преговорите по иранската ядрена програма при уважаване както правата на Иран, така и на останалите членове на МААЕ да развиват мирна ядрена дейност. Очевидно стана, че в Русия също много внимателно следят военната опция. Чрез своя началник на Генералния щаб генерал Юрий Балуевски тя обяви, че ще остане неутрална при евентуален военен конфликт между Съединените щати и Иран, който ще бъде военна и политическа грешка.
Китай също не рискува и омекотява позицията си спрямо Запада по иранския въпрос. Напоследък Пекин по-настойчиво приканва Техеран да намери решение на кризата по пътя на диалога и официално изразява безпокойство от последните събития. Има много подтекст във факта, че по време на посещението си в САЩ китайският президент Ху Цзинтао между другото поднесе на Буш изработен от коприна екземпляр на класическия китайски трактат Изкуството на войната. Авторът е Сун Цзъ, който е написал трактата през V - VI век преди Христа. В него пише, че най-добре е военните действия да се избягват изобщо, тъй като няма случай една война да продължи дълго и това да е изгодно за държавата.
Всичките тези позиции в ядрения клуб показват, че засега единствената формула е международен натиск. Те обаче сочат и че възможността от нова война в Близкия изток съвсем не е само теоретична. В играта около иранските ядрени амбиции са Израел и арабските съседи на Иран, които са в положение на мълчаливи свидетели. Не са малко прогнозите, че до края на годината Израел може да нанесе удар по иранските ядрени инсталации. Изявленията на иранския президент, че Израел трябва да бъде изтрит от земята, не дават кой знае какъв избор на Тел Авив. Даже мек политик като бившия израелски външен министър Шимон Перес нарече иранския президент Ахмадинеджад представител на Сатаната и му предрече съдбата на Саддам Хюсеин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във