Банкеръ Weekly

Общество и политика

Интригата в Пловдив и Варна се заплита

S 250 3e4588f3 d598 4528 8e1e e479a3836f14
S 250 8244c071 ea85 4330 b9e7 00b105fb2a12
S 250 a4322a09 b198 43c2 805c 6e18c8143ed7

Александър Маринов

 

На предстоящите местни избори ще бъдат избрани хиляди съветници и кметове, но вниманието на анализаторите логично е съсредоточено върху сблъсъка в най-големите градове на страната. Разбира се, хората от останалите населени места не са втора категория българи, но политическият залог на резултатите в София, Пловдив, Варна и още два-три града е неизбежно по-висок. Докато в София неяснотата по-скоро е свързана с евентуалния балотаж и борбата за второто място в кметската надпревара, както и с въпроса дали ГЕРБ ще успее да запази абсолютното мнозинство в съвета, в Пловдив и Варна интригата е неподправена.

Причините за това са няколко. Преди всичко, неяснотата идва от

разместената политическа конфигурация

С изключение на ГЕРБ, останалите по-големи (парламентарно представени) партии преминаха през деветте кръга на ада на предизборната комбинаторика и въпреки че в крайна сметка схемите горе-долу се наместиха, остава да се види как ще реагират на постигнатите споразумения избирателите. Разбра се, че очакванията за партньорство между малките партии в управляващото мнозинство (Реформаторския блок и Патриотичния фронт) са били нереалистични. Самите патриоти де факто не участват заедно на тези избори, а зад привидно логичните обяснения прозира натрупващо се напрежение в коалицията. БСП се явява за пореден път на избори като двуликия Янус - с познатата формула на подкрепен независим кандидат във Варна (въпреки че трудно може да се открие нещо независимо в личността и политическата биография на проф. Анелия Клисарова) и с открито партийна, но доста спорна номинация в Пловдив (Георги Гергов). И в двата случая немалка част от потенциалните избиратели на социалистите вероятно ще се насочат към други, близки кандидатури. АБВ заяви амбициозни претенции, но очевидно и в техните редици има сериозни напрежения и раздвояване между официално и неявно подкрепени личности.

Политическата фрагментация се засилва рязко и поради

значителната роля на местните фактори

Тази роля бе видима на предишните избори през 2011-а и доведе до много пъстър състав на общинските съвети в двата града. Като се има предвид, че сега предстоят и избори за кметове на райони, където местните интереси водят още по-непримирима борба, кой с кого реално ще се съюзи, особено на неизбежните балотажи, ситуацията е практически непредвидима.

Значението на локалните мрежи и влияния нараства и поради обстоятелството, че значителна част от кандидатите са добре познати извън партийно-политическото поприще, а повечето - и доста уважавани в широки местни обществени среди (проф. Клисарова и Данаил Папазов във Варна, Дани Каназирева в Пловдив). В допълнение, съперничеството между очертаващите се основни противници (Иван Тотев и Славчо Атанасов в Пловдив, Иван Портних и Чавдар Трифонов във Варна) вече има богата история и натрупали се

сметки за разчистване

Не е трудно да се предвиди, че особено „мачът-реванш” под тепетата едва ли ще е джентълменско състезание на идеи.

Всички водещи претенденти и подкрепящи ги формации имат големи амбиции, но и цената на загубата ще бъде доста висока. Без съмнение, в най-деликатна ситуация се оказва ГЕРБ, които не само вдигнаха високо летвата на целите си, но и доста категорично (да не кажем самоуверено) подкрепиха и на двете места досегашните кметове, въпреки спорните им постижения и шансове. Впрочем, между Тотев и Портних има две впечатляващи сходства. Първо, и двамата спечелиха постовете си с минимална преднина в балотажи, отрупани с жалби и помрачени от сигнали за нарушения, като при варненския кмет това се случи и при невиждано ниска избирателна активност. От друга страна, успехът или провалът и при двамата зависи в решаваща степен от представянето на

кандидатите на Реформаторския блок

Срещу Портних излиза Чавдар Трифонов с невиждано широка през последните години дясна коалиция начело с реформаторите (въпреки че местни анализатори сочат някои незабележими за страничен наблюдател пукнатини и капани в нея). Иван Тотев пък ще се изправи срещу изключения от ГЕРБ бивш областен управител Здравко Димитров, получил подкрепата на реформаторите - акт, който вероятно тепърва ще бъде анализиран и обясняван. Димитров едва ли ще стигне до балотаж, но би могъл да издърпа доста гласове от Тотев. И в двата случая блокът и особено радикалните фактори в него бленуват за възможността да натрият носа на ГЕРБ за пренебрежителното отношение напоследък. Това е същевременно и някаква компенсация за фактическия отказ от решителен сблъсък в София и малодушната абдикация в Бургас.

Възможностите за добро представяне на реформаторите в Пловдив и особено във Варна обаче пораждат и повишен риск при евентуален провал. В допълнение, получи се асиметрично разпределяне на отговорността между основните партии в обединението - ДСБ наложи кандидатурата на Трифонов и инициира подкрепата за Димитров, ДБГ се присъедини след неприкрити колебания и вероятно при неблагоприятно развитие няма да пропуснат да припомнят резервите си.

БСП за пореден път пропуска възможността да изяви идентичността си и лансира автентичен ляв кандидат с ясен политически профил. Причините за това изглеждат диаметрално противоположни в двата града, въпреки че всъщност са логично следствие от процесите на

неофеодална деградация в левицата

В Пловдив това е едноличната власт на Гергов, с когото очевидно и новото ръководство на партията не иска или не може да се справи въпреки тлеещото недоволство в организацията. Във Варна де факто социалистическата партия отдавна няма единна структура в точния смисъл на думата, а представлява хаотична смес от няколко враждуващи помежду си политически и икономически клана. При това положение достигането на БСП до балотаж е химера, а единствената добра перспектива е, че поредната и вероятно още по-тежка изборна загуба може да предизвика необходимата шокова терапия. 

Освен загадките около партийните и личните резултати във въздуха виси една по-голяма и по-важна неяснота - има ли изгледи във втория и третия по големина български град да настъпят промени в политиките, които да ориентират управлението по посока на реалните потребности на гражданите и да го измъкнат от капана на лобистките интереси? Засега за такова развитие няма нито изгледи, нито заявки, поне от основните фаворити. Което означава, че зрелище сигурно ще има, но на „хляб” (т.е. по-добро качество на живота) пловдивчани и варненци едва ли могат да се надяват.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във