Банкеръ Daily

Общество и политика

Институт „Иван Хаджийски“: Перспективите и парадоксите пред света

Намираме се в началото на нова епоха. Това е основният извод в месечния анализ на института „Иван Хаджийски“. 

Според анализа основните  белези и парадокси са, че главният, американският „мотор” на глобализацията започва да минава на протекционистки обороти, главен адвокат на свободната търговия по света става... лидерът на комунистически Китай, Западът престава да бъде единен блок, световният хегемон САЩ дефакто призна, че светът е многополюсен, нова студена война няма да има, но явно ще има гореща война за унищожаване на ислямския тероризъм.

Допустима е аналогията с времето на Втората световна война, когато САЩ преодоля огромните си идейни и геополитически възражения и осъществи сътрудничество с руснаците в битката с друг радикализъм – нацисткия.

Тръмп: какво следва?

Вече имаме отговор на основния въпрос - ще бъде ли Тръмп себе си и след встъпване в длъжност. Следизборният Тръмп не изневери на предизборния Тръмп. Политическата хиперактивност на Белия дом препотвърди предизборните ангажименти на Тръмп в практически всички сфери. Уволнението на главения прокурор показа ясно, че Тръмп знае: нелибералната програма не може да се реализира с либерални средства.

Възможен ли е импийчмънт или институционално блокиране на дейността на Тръмп? Подобна перспектива засега е слабо вероятна. Американският политически елит не е заинтересован от мащабна институционална и политическа криза в страната, от дестабилизиране на управленската система.

„Вашингтонски Майдан“ едва ли предстои. Натискът върху Тръмп е по-скоро продиктуван от амбицията да бъде „вкаран в релси“, да осъзнае размерите и ресурсите на съпротивата, с която се сблъсква, и да ограничи желанието си за промяна.

Проблемът на Тръмп е, че е заплашен не само от нападки на демократите, но и от скептицизма и недоволството на част от републиканския естаблишмънт. Сенаторът Джон Маккейн, например, посрещна Новата година в Киев и насърчи президента Порошенко да запази радикалната си позиция срещу Русия. След това „ястреб №1” излезе с официално изявление, че ще противостои на всеки евентуален опит на новата администрация да вдигне санкциите срещу Русия.

 ЕС пред избор и пред избори

Мнозина пропускат нещо наистина важно: има безпрецедентен опит за наднационална консолидация на националистите в Европа– събраха се на среща в Кобленц. Доскоро имаше Берлин/Брюксел, Вишеград и Атина, сега има и Кобленц. Имаше три визии за бъдещето на ЕС: официална, алтернативна и социална. Срещата в Кобленц добавя и национална. Популистките формации акцентират на сходствата си: излизане от ЕС, ограничаване на миграцията, сближаване с Русия.

Всичко това се случва на фона на централизацията на властта в европейските институции. Ръководството на ЕС се дебалансира, при това в много рисков момент. В ръцете на една партия – ЕНП, се концентрираха и трите председателски поста: на ЕК, на ЕС, на ЕП. Пътят към задълбочаване на кризата в ЕС е открит.

Към серията от кризи, пред които е изправен Евросъюзът (Гърция, Брекзит и какво ли още не), съществува възможност да изникне и проблемът с колективната сигурност. Разбира се, посланието на Тръмп, че всеки трябва да си „плаща“ за сигурността, не бива да се възприема безусловно. НАТО и европейската отбрана ще останат ключов ангажимент на САЩ, но вероятно в доста по-смекчен вариант от досегашния.

В последното се съдържат и перспективи, и рискове. Например, без тежък американски „чадър“ Германия сякаш би имала повече перспективи да превърне в политика икономическата си доминация. Ако пък Европа тръгне към колективна отбрана, това допълнително би могло да заздрави интеграцията.

Идеята за „европейски въоръжени сили“ е стара, но винаги е била замразявана заради водещата роля на НАТО. Може да се окаже, че спирачка е не само НАТО. Пристъпването към подобен проект неминуемо ще актуализира въпроса за ядрената отбрана на Европа. След Брекзит, Франция остава единствената ядрена сила на континента и това ще увеличи нейната тежест в Съюза като цяло и спрямо Берлин в частност.

През това време ЕС постепенно преминава в режим на избори - Нидерландия, Франция, Германия и Италия. Елитите на тези страни все повече се вглеждат в себе си волята за политически инициативи ще бъде допълнително „замразена“. И в четирите държави управляващата или съуправляващата левица се намира в сериозна криза. И в четирите набират сили мощни евроскептични и популистки движения; според проучванията в Нидерландия са водещи. И в четирите страни традиционната десница постепенно редуцира либералната си реторика и се насочва към консервативна.

България: равенство на силите или уравнение с много неизвестни?

 У нас се очертава се тежка и напрегната предизборна борба с непредизвестен финал. Балансът на силите, който се установява между двете основни партии – БСП и ГЕРБ, е в рамките на статистическата грешка, шансове за еднопартиен кабинет са само теоретични, за коалиционен – с множество неизвестни.

Не бива обаче да се забравят няколко минали години. Тогава отново съществуваше социологическо убеждение, че ГЕРБ и БСП ще бъдат в патова ситуация, но избирателят реши друго и в последния момент. Сега обаче ГЕРБ не е във възход.

Редица политически сили се ориентират от сега към следизборни сметки и това обещава следизборната кампания да е не по-малко решаваща от предизборната. Колко точно ще му се наложи на служебния кабинет да управлява, отсега не може да се прогнозира.

ГЕРБ с нов образ

ГЕРБ излиза от „центристката“ си роля на неоспорвано най-голяма партия и навлиза в нишата на „една от двете големи“, която в оспорван двубой трябва да победи другата. Образът на Борисов като балансьор е подложен на изпитание.

Едновременно ГЕРБ се позиционира и като „партията на народа“. Подкрепата на референдума и настойчиво лансираната промяна в Изборния кодекс целят да покажат, че ГЕРБ е единствената политическа сила, готова да изпълни волята на суверена. Така от ГЕРБ ще се позиционират като борци срещу „статуквото“ - нещо, което винаги им е харесвало. Освен това, ГЕРБ добавя и опит за социален елемент в посланията си.

БСП – възможности, но и рискове

Корнелия Нинова се опитва да изтласка „старите муцуни“ и вероятно ще бъде подкрепена. Но дори днес да няма радикален отговор, той може да се появи след изборите.

Проблем е и мобилизацията на електората. Заявката на Радев за отдалечаване на служебния кабинет от БСП, както и подновените атаки на Решетников срещу дистанцирането на президента от Русия, биха могли да имат известно отражение.

И третият риск би могъл да бъде една следизборна патова ситуация.

Каракачанов: Центърът на центровете

Валери Симеонов изглежда като лоялен потенциален партньор на ГЕРБ. Сидеров пък от доста време създава впечатлението на политик, готов на всякакви отстъпки и комбинации, включително дори на съюзяване с БСП.

Така на Красимир Каракачанов отново му се налага да бъде „центърът“, който примирява различните тенденции. Плюсът е, че така ставаш основен балансьор между ГЕРБ и БСП. Минусът може да дойде след изборите - когато отношението към бъдещото управление може да предизвика проблеми за единството.

Интересът на ДПС: по-малко партии в НС

Нито ГЕРБ, нито БСП са склонни публично да се обвържат с ДПС, затова оптималният вариант за движението е парламентарна конфигурация, при която подобно обвързване ще бъде въпрос на неизбежност, не на желание. При силно фрагментиран парламент като досегашния и при усвоена вече практика на „плаващи мнозинства“, ДПС доста по-лесно ще може да бъде игнорирано. С други думи, интересът на партията на Карадайъ е в парламента да влязат колкото се може по-малко партии.

Промяна на водачеството в дясно

Доскоро инициативата в старата десница се държеше от ДСБ, а другите партии в РБ бяха в отбранителна позиция. Сега самото бъдеще на ДСБ попада под въпрос.

Първият конгрес на РБ излезе с посланието за „единство“ – те са „многото“, а Кънев е „един“. В РБ явно биха приели Радан Кънев единствено като „блуден син“, завърнал се при тях – нещо, което той категорично не иска да направи.

„Да, България“ има своите перспективи, засега неясни. А може би ще разчита на това, че следващото НС ще бъде нестабилно и обхванато от сделки и това ще даде бонус на останалите на резервната скамейка. Подобна перспектива сега изглежда пожелателна и почти утопична, но не е изключена.

Голяма коалиция и други истории

Разследванията срещу Веселин Марешки и неговата „Воля“ не са за подценяване, защото от нападателна го връщат към защитна позиция. Ако към това се добавят и проблемите в дясно, както и провокираното вътрешно противоречие при патриотите, получава се възможност потенциалните балансьори и партньори в утрешното НС да бъдат отслабени – и РБ, и Патриотите, и „Воля“ Така в утрешното НС може да се създаде ситуация без много варианти, освен... изкушението за голяма коалиция. Предстоящото европредседателство и мотивът за „националната отговорност в бурния свят и регион“ работят също за такъв вариант и срещу варианта „избори след изборите“. Засега обаче „голямата коалиция“ е по-скоро медийно внушение с повече неизвестни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във