Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА НА БСП

Седмица преди правителството на тройната коалиция да навърши 365 дни, лидерите на БСП, НДСВ и ДПС приеха себехвалебствена декларация и отчетоха, че се разбират все по-добре и по-добре помежду си. Очаква се включване и от бащата на коалицията, президента Георги Първанов. Няма начин през уикенда или през настоящата седмица той да не се произнесе по въпроса. Вероятно в критично-назидателен тон. Предизборно...
От гледна точка на Симеон Сакскобургготски и на Ахмед Доган годината може и да е била успешна. Царистите са във властта, втора политическа сила са в парламента, макар и с топящ се електорат. Освен че е мандатоносител и закачи доста от държавната власт, ДПС си върти обръча от фирми и от фондации. Има си и електорат, който подсигурява партийния рахат.
Дали обаче в БСП са толкова зарадвани от годишнината, колкото лидерът им Сергей Станишев? Похвално е намерението му да бъде министър-председател на цялото българско общество и в този смисъл е оправдано оптимистичните му послания да търсят максимално широк адресат. Друг е въпросът дали гражданите са склонни да повярват, че правителството успешно провежда реформата в съдебната система, бори се срещу организираната престъпност и корупцията и постига икономическа стабилност, както бе декларирано. Написано е още, че има увеличаване на заетостта, както и увеличаване на доходите и на пенсиите. Да оставим настрана гражданите с нелеви убеждения, които не се трогват от такива приказки. Макар че ако те не вярват, при електората на БСП подобни слова съвсем не хващат дикиш.
Вярно е, че партията сега е много заета, защото лидерът даде преди две седмици директиви от Бузлуджа всички да помагат на Първанов да стане за втори път президент. Вярно е също, че онези среди в БСП, които смятат съюза с царистите и ДПС за унизителен за партията съвсем не са мирясали. Те няма да престанат да търсят знаците за провал вследствие на отстъпление от партийната идеология. А отстъплението, както в БСП, така и навсякъде другаде, се измерва по разликите между предизборните обещания и делата на управляващите и по празните джобове на хората.
Толкова за социалната част в юбилейната декларация на правителството. Сергей Станишев вероятно е успял да разсмее доста хора, но със сигурност е подразнил своите. Да не говорим, че годишнината завари премиера в доста конфузна ситуация. Само преди десетина дни БСП клекна пред НДСВ в спора за царските имоти. В епицентъра на скандала се озова тъкмо лидерът на червените. Същият Станишев, който преди парламентарните избори през юни миналата година толкова бойко се заканваше на царската реституция. Председателят на временната парламентарна комисия за царските имоти Пламен Ранчев бе принуден да скрие дълбоко не само своя доклад, но и своето мнение по въпроса. И то след като цяла седмица преди това тръбеше в медиите, че имотите са върнати на царя абсолютно незаконно. В крайна сметка обаче НДСВ направи фасон на Станишев, който най-демократично посвети цял един съвет на коалицията на казуса с имотите, вместо на четвъртата поправка на конституцията...
Всички знаят какво се случи по-нататък. Все едно е дали разпореждането комисията да не излезе със становище е дошло от Дондуков 1, или от Дондуков 2. Най-вероятно президентът и премиерът са действали в синхрон и сега техните хора на Позитано 20 успокояват като Кашпировски огорчените свои, повтаряйки им заклинанието Той... главният прокурор ще му каже на царя! Това наистина може и да подейства на червените като временно успокоително. Още повече, че те приемат главния прокурор Борис Велчев като наше момче. Близко до президента. Който си е техен - с туптящо ляво сърце.
Освен това в БСП си имат още нерешени проблеми. Наред с данданията за царските имоти все още в ход е и скандалът със злоупотребите в Топлофикация София. Двамата традиционно сърдити помежду си адаши - Румен Овчаров и Румен Петков се, забравиха до такава степен в разправията със столичния кмет Бойко Борисов, че шашнаха дори и своите. Стигна се дотам, че убедени социалисти поканиха партията да си отреже оздравително някои крайници. И назоваха директно имената на министрите Овчаров и Петков. Малко по-неемоционално, но в същия дух са изказванията на дежурната вътрешнопартийна опозиция в лицето на високия депутат Костадин Паскалев. При него вече няма изненади, но феновете му в партията продължават да се увеличават. В същото време някъде на заден план стратегът Лилов дълбокомислено поклаща глава и вероятно си спомня първата, относително безметежна година на правителството на Жан Виденов. Нищо че сега нещата са други, по-европейски. Наоколо е и Янаки Стоилов, който никога няма да престане да чака своето време.
Да прибавим ли, че преди броени дни о.р. генерал Любен Петров напусна БСП с цел да създаде Национално патриотично обединение. То пък, каквото и да е, партия или притегателен център за по-твърдите леви, щяло го издигне за кандидат-президент. Е, вярно е, че и друг път другари са напускали левите редици, за да възродят най-съкровените и архаични идеали на партията. После БСП си ги е прибирала обратно, за да държи изкъсо лявото.
Сигурно е вярно, че подир Георги Първанов, който стегна партията след провала на кабинета Виденов в БСП, не приемат особено сериозно Сергей Станишев като лидер. Млад бил. Аджамия бил. Залитал много по западното. Не става дума за онази част от партийния апарат, който след последния конгрес се напълни с лоялни към младия лидер хора. Битките между лобитата в партията не са спирали и не са нещо ново. В момента шефовете в БСП се мъчат да канализират властовата енергия в предизборна.
И покрай толкова много фронтове в някои отношения я карат по инерция. Само че, ако самолетът е набрал известна и подходяща височина, можеш и да го оставиш на автопилот. Въпросът е да не изтървеш момента, в който посоката на движение рязко се е сменила. Когато и да поемеш кормилото, вече е късно...

Facebook logo
Бъдете с нас и във