Банкеръ Weekly

Общество и политика

Играта на котка и мишка с обещания за милиарди

Украинският президент Виктор Янукович отказа да "прегърне" Евросъюза не само от любов към Русия, а и по една друга проста причина - от Брюксел не му дадоха 20 млрд. евро, които той искаше, за да изправи понемалко страната на крака. Москва му обеща 15 млрд. долара и дори му плати 3 млрд. от тях. След което се видя, че геополитиката взима връх над икономическата логика.


Споразумението за асоцииране на украинците с ЕС предполагаше първично (без условия) еврофинансиране на около 1/3 от предстоящите плащания по външния дълг на Украйна от 3 млрд. долара, както и по-нататъшно рефинансиране до 19 млрд. евро годишно, но при строги условия. Бившата съветска република трябваше рязко да овладее бюджетния си дефицит от 6% от БВП за 2013 г. (а ако се отчетат и енергийните субсидии - над 7.8%) и да свие драстично правителствените си разходи, достигащи почти 50% от БВП. Предвиждаше се също така замразяване на заплатите в държавния сектор и преминаване към целеви социални помощи, както и съкращаване на енергийните субсидии и на държавните поръчки.


Съществено бе и изискването за поддържане на плаващ курс на националната валута към долара и еврото дори с риска тя да се обезцени до неизвестни размери, което автоматично помпа опасна инфлация. Но след отказа на Янукович от споразумението къщичките от карти на потенциалните донори бързо започнаха да се разпадат.


На 21 февруари украинското министерство на финансите съобщи, че страната няма да емитира втора емисия двугодишни еврооблигации с падеж 2015-а за 1.984 млрд. щ. долара заради нежеланието на Русия да ги изкупи.


Тогава на сцената излязоха САЩ и обещаха всякаква финансова помощ - но по схема, в която те участват от втора линия: основен кредитор МВФ с някакво ко-финансиране от Америка и Европейския съюз. Срещу този "щедър жест" Украйна се съгласи да затвърди статута си на отговорен и надежден платец.


МВФ също обеща да изпрати екип от специалисти. "Възможно е съвсем скоро там да пристигнат наши технически експерти", съобщи изпълнителният директор на фонда Кристин Лагард. Върхътна бягството от реалната помощ обаче, чрез градене на въздушнизамъци, бе идеята на Еврокомисията да създаде "Клуб на кредиторите", който да спаси фалиралата държава, но след изборите от 25 май.


Засега в Брюксел търсят волни пожертвования от Япония, Китай, Канада, Турция и САЩ, което, като технология, значително се разминава от оказването на незабавна и щедра финансова помощ.


Според европейски експерти дори при най-оптимистичен сценарий ЕС няма да даде повече от 2 млрд. евро, което е близо до заявлението на Жозе Мануел Барозу, че в замяна на споразумението за асоцииране с общността Киев може да разчита на 600 млн. евро, а останалата сума ще представлява гаранции за европейски инвестиции в украинската икономика, както и постъпления от либерализиране на търговията със съюза в близките десет години.


Явно в Брюксел искат да натоварят САЩ и МВФ с намирането на 20 млрд. щ. долара и дори отправят призиви към Русия да се включи в усилията за оказване на помощ на Украйна. Подобни надежди говорят или за пълно непознаване на политиката на Кремъл, или за отчаяно търсене на жертва, върху която да се хвърлят обвиненията за провала на иначе добрите намерения за спасяването на украинците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във