Банкеръ Weekly

Общество и политика

Игра на вързано

Крайно време е да се разделим с някои исторически наслоили се наивно-интелигентски представи за нашата родна земя и човешкия материал, който я обитава. Като например, че сме страна на просветителите, поетите, розите, киселото мляко, че само тук е възможна мистерията на българските гласове. И че сме били дали на света Джон Атанасов.


Какво от това, че благодарение на светите братя Кирил и Методий сме дали азбука на половин Европа? Същата тази Европа сега се е затворила в Шенген и не ни пуска вътре, защото освен букви сме пуснали из техните прекрасни селения добре организирани престъпни групи и хаотично сформирани цигански орди.


Поетите у нас отдавна са на изчезване - кой от тях може да бръкне в джоба и да извади 2000 лв., за да издаде книжка със стихове, а от продажбата й да се храни една година? Имаше един индийски гуру, дето сигурно щеше да може, защото се хранеше от слънцето, но почина и отнесе рецептата на гозбата в отвъдното.


И българските гласове вече не са мистерия, а са неразделна част от оркестър за сватби и погребения. Родината на киселото мляко пък вече е Страната на изгряващото слънце - Япония. Тук ние си купуваме български стандарт или в най-добрия случай йогурт.


Трябва да забравим и за Джон Атанасов. Колкото по-бързо го направим, толкова по-добре. Тогава няма да изпитваме никакво съмнение, че Силиконовата долина се нарича така, защото е населена от Златки. И без друго образователната ни система бълва повече абитуриентки със силиконови мечти, отколкото последователи на Атанасов.


Повикът на деня е стига интелигентщина. Тези дни се случиха някои събития, които подсказват, че точно такъв апел има почва у нас. Първият знак дойде от много високо място - астрономическата обсерваторията Рожен. Работещите там български специалисти, които досега са открили повече от сто астероида в Слънчевата система и ги кръстиха с български имена, най-накрая разбраха, че не можеш да си намажеш масло от звездата и да си я хапнеш за вечеря.


Оптимистично е, че астрономите му намериха колая, след като хер Флик от финансовото министерство им заяви, че правят номера, за да го изнудват за пари, но той няма да им даде. Те зарязаха телескопите, обуха бутонки и къси гащета и, вече предрешени като Роженските мечки, поканиха премиерския тим Бистришките тигри на благотворителен мач. Целта им беше да си набавят липсващите пари за заплати и изследвания, които хер Флик им отказва, защото е криза.


Роженските мечки за жалост обаче не доразвиха прекрасната идея. Те трябваше да предизвикат Бойко Борисов и Бистришките тигри да играят на вързано. Ако астрономите спечелят, хер Флик и Борисов да им пуснат парите по спечеления от НАО Рожен проект Европейска пътна карта за развитие на научни инфраструктури. В него участваха 12 държави от Източна Европа, а още през септември 2010 г., далеч преди да се превърнат в роженски мечки, нашите астрономи вече го бяха спечелили. Хер Флик обаче от две години си мълчи като комунист на разпит и не отпуска съфинансиране за проекта.


Ако нашенските астрономи го бяха направили, ситуацията сега щеше да е друга. Вместо това премиерът Бойко Борисов ги свали от телескопите и ги прати в гората и по полето, за да работят на ишлеме за земеделския министър Миро Найденов и екоколежката Нона Караджова.


В същото време премиерът демонстрира познания за случващото се на звездния небосклон. Загрижен за звездите, той заръча на астрономите, докато се лутат из Мировите гори, да хвърлят по някой и друг поглед нагоре, за да не изпуснат някоя. Нито една звезда не трябва да бъде изпусната. Макар и след десет години да се взриви, ядреният синтез трябва да се контролира, категоричен бе Борисов.


В обсерваторията вече са наясно, че гладна роженска мечка хоро не играе. Така че не им остава друго, освен да целуват ръка и с едно око да поглеждат нагоре, докато изкарват парите си по къра. И да не забравят да свалят звезди, защото властта много ги обича.


Що се отнася до останалите сфери на обществения живот и икономиката - ясно е, че и там няма пари. Значи е време за промяна в мисленето. Вече сме го преживели - неслучайно по Татово време инженерите караха таксиметрови коли. Положителният пример на роженските мечки трябва да обхване целия обществено-икономически спектър. Синодалните старци от БАН да излязат от лабораториите на зеления килим, лекарите да свалят престилките и да нахлузят къси гащета, полицаите да хвърлят кубинките и да обуят бутонките. Без интелигентски залитания, с повече спортен дух, да излезем всички на терена. И да поискаме игра на вързано!


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във