Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИГРА НА НЕРВИ В ДВОРА НА РУСИЯ

През цялата си история Русия винаги е имала много специално отношение към Черно море. За излаз на този воден басейн се е проляла доста руска кръв в не една и две войни. От много време насам управляващите в Кремъл следят под лупа събитията в региона и реагират моментално, а често и прибързано, ако почувстват заплаха за своите интереси.
След разпадането на Съветския съюз в края на ХХ век Москва, макар и трудно, успя да преживее загубата на голяма част от своята територия, но не и бившите си черноморски републики. Оказа се, че Грузия и Украйна са доста по-труден случай от Естония или Таджикистан. Причините не са единствено геополитически. Руската култура има дълбоки корени в Украйна, а проучванията на общественото мнение показват, че населението на тази страна все още чувства някаква привързаност към Москва. Руските политици успяха да изиграят успешно своите карти и продължават с доста усилия да удържат положението сред управляващите в Киев. Съвсем различна е картината на югоизток в съседна Грузия. Тбилиси има нерешени териториални спорове с Кремъл и съответно чувства постоянна заплаха от север. Едва ли е изненадваща масовата подкрепата на грузинците за евентуално членство на страната им в НАТО - много по-категорична, отколкото в Украйна. Ако Грузия влезе във военния блок, цялата ситуация се променя. Според член пети от Атлантическия договор всички членове на Алианса са длъжни да защитят Тбилиси в случай на руско нападение.
Напълно чужд на всяка идея за привличане, руският елит трудно убеждава по друг начин освен със сила, ембарго, шантажи и заплахи. Това е линията, която надделя през двата мандата на Владимир Путин. Спомняйки си с носталгия за бившия Съветски съюз, държавният глава, който е кадър на КГБ, не би и могъл да мисли по друг начин. Ценностите са чисто и просто празни приказки, предназначени за приспиване на общественото мнение. Историята обаче показва, че ефектът от политиката на Кремъл е унищожителен. Колкото повече мускули показва Русия, толкова повече се увеличава желанието по нейната периферия за присъединяване към НАТО. Присъствието на срещата в Букурещ на двама президенти на бивши съветски републики от Централна Азия - на Узбекистан Ислам Каримов и на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, които поискаха засилване на сътрудничеството с Брюксел, идва като потвърждение на тази тенденция.
За сметка на страховете на руснаците както в Киев, така и в Тбилиси влизането в НАТО е възприемано от управляващите като присъединяване към демократичното пространство на Запада. Кандидатурата за Алианса не е гаранция за демокрация, но критериите за членство са инструменти за установяване на такава, на първо място във въоръжените сили. Преди всичко НАТО е алтернатива, която съблазнява, докато руският модел, ако въобще има такъв, изобщо не привлича. Хората с пагони в Кремъл би трябвало да се замислят върху два основни въпроса. На първо място, защо бившите васали на Москва проявяват такова усърдие да напуснат общото пространство за сигурност и защо кандидатите се тълпят пред вратата на НАТО, а не на тази на Организацията на договора за колективна сигурност - военния пакт на постсъветското пространство?
В последните седмици Владимир Путин и неговата администрация поставиха началото на нова политическа тактика в опитите си да стопират амбициите най-вече на Грузия за Алианса. Кремъл очерта курс към интегриране на Абхазия и Южна Осетия в състава на федерацията. Това не означава, че Русия признава суверенитета на двете сепаратистки републики, но вдига високо летвата на сътрудничество с тях. Така за Тбилиси вече ще е невероятно трудно да привлече размирните региони с каквито и да било мирни инициативи. Русия все още официално зачита териториалната цялост на Грузия, но предупреди, че обявяването на независимост от Косово може да послужи като прецедент за подобни претенции, след което засили връзките си с Южна Осетия и Абхазия. Провокационната стъпка на Путин естествено е съзнателен отговор на несполучливия опит на Грузия да се присъедини към НАТО. На неотдавнашната среща в Букурещ лидерите на пакта отложиха разглеждането на заявките на Киев и Тбилиси, но показаха, че двете държави ще станат членки на Алианса в близките години.
Като независими страни Грузия и Украйна би трябвало да са свободни сами да вземат решенията за сигурността си. Като съюз на свободни държави НАТО не бива да позволява на Русия право на вето по въпроса кой да бъде приет в клуба и кой не. Алиансът вече обхваща части от бившия Съветски съюз - трите балтийските републики, и на Русия се наложи да се примири с това решение. Случаят с Украйна и Грузия обаче е коренно различен и аргументите на Кремъл имат своята логическа подкрепа. Само че и контрааргументите не била да се отхвърлят с лека ръка, тъй като негласни сфери на влияние фактически все още съществуват в съвременния свят.
Срещата на върха на НАТО в Румъния през април не промени почти нищо. Повече от когато и да било Москва се безпокои от разширяването на Атлантическия съюз, което възприема като опит за обкръжаването й. Нещо повече, руският гняв по темата е особено силен. Усещането за поставяне под обсада, за което повтарят руските власти, се конкретизира върху крайно чувствителния за Москва географския район на Черно море. По-голямата част от крайбрежните държави - Турция, България, Румъния, вече са пълноправни членове на пакта. Влизането на Грузия и Украйна би затворило кръга. Русия, която все пак разполага с широк излаз на Черно море, се чувства лишена от достъпа си до Средиземноморието. Раздразнението й обаче не е нещо непознато. През 1994-а тогавашният президент Борис Елцин ревна срещу присъединяването към Алианса на Полша. През 2002-ра Владимир Путин предсказа най-лошото - ако Литва, Латвия и Естония се присъединят към НАТО. Варшава бе приета през 1999-а, балтийските републики през 2004 г. и днес тези страни не представляват никаква заплаха за Москва. Няма особена промяна и в плановете на НАТО, защото, както всички знаят, Брюксел няма планове за масирано нахлуване в Руската федерация.
Въпреки всичко изброено руснаците продължават да изпращат противоречиви сигнали на НАТО, Киев и Тбилиси във връзка с намеренията на двете държави да се присъединят към Алианса. Уверенията, че Русия няма да допусне влошаване на отношенията с тях, се редуват със заплахи и мълчание по въпроси, за които е необходимо публично разясняване - например изтеклата информация за евентуално откъсване на Крим. Да се задържат Украйна и Грузия в руската орбита не е лесна задача, особено ако Москва предпочита да действа като в случая с балтийските републики. Ако Русия иска да отложи влизането на двете черноморски страни в НАТО, тя преди всичко трябва да се откаже от заплахите и да промени тона. Москва спокойно може да прикани Киев и Тбилиси към засилване на сътрудничество в областите, в които това е възможно, и да се концентрира над обсъждането на спорните въпроси. Кремъл разполага със солидни дипломатически контакти с влиятелни европейски членове на НАТО - Германия, Франция, Италия, които показаха, че не желаят скорошното приемане на Украйна и Грузия в Алианса, и които по принцип са по-чувствителни към руските претенции. Меката сила би могла да бъде по-важно средство за убеждение от военните или енергийни лостове и да даде повече шансове на Русия. В крайна сметка има известна логика Грузия и Украйна да отдадат привилегировано значение на връзките си с бившия център. Каквато и да е геополитическата конструкция, Украйна и Грузия ще си останат съседи на Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във