Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИГРА НА КАВКАЗКА РУЛЕТКА

Каква е разликата между руската и кавказката рулетка? При руската рулетка вадиш пет патрона от барабана на револвера, завърташ го и чакаш с надежда да усетиш как точно останалият един патрон няма да ти пръсне главата. При кавказката рулетка ситуацията е доста по-различна. Тя е отчайващо стисната на шансове. От барабана на револвера вадиш само един патрон и оставяш другите пет. После завърташ барабана и натискаш спусъка с убеждението, че главата ти със сигурност няма да остане на мястото си. В момента световната политика, изглежда, играе някакво подобие на кавказка рулетка. В нейния барабан има поне пет опасни патрона - кавказката криза, противоракетния щит, иранския ядрен шантаж, Ирак, Афганистан…
Сравнението може да изглежда доста пресилено, даже тъпо, защото занимания като описаните подхождат само на хазартни типове, склонни към самоубийство. А световната политика едва ли е толкова лекомислена. Та тя не тръгна дори да се самоубива в условията на студената война и по време на всякакви кризи - от кубински до берлински. При все това е твърде неудобна гледката, когато геостратегически центрове се държат като рискови държави от трети вид.
В последните две седмици се натрупаха факти, които напомнят точно това студено време на международните отношения. Видяхме и севернокорейския подход от сорта преговарям, но не се договарям, и критичен диалог с ирански черти. Тези впечатления не може да се скрият и от възможно най-авторитетните уверения, че студената война между Запада и Русия е приключила, че сегашните трудности не бива да се преувеличават и че стратегическата ситуация е друга.
Ситуацията действително е друга и е логично начините за излизане от кризи също да са други. Западът и Русия достигнаха границата, от която би трябвало да има връщане назад. Въпросът сега е на кой дипломатически паркет ще се разиграе това. НАТО очевидно не става, след като Съветът НАТО-Русия бе буквално замразен. Совалки само и единствено между Европейския съюз и Русия не вършат работа, особено когато става дума за стратегическа стабилност. Остава добрата стара ООН, в чийто Съвет за сигурност са основните играчи.
Най-сигурното в момента е, че шансовете за бърз изход от кавказката криза са нищожни. Много по-вероятното е Кавказкият регион да стане трайно предизвикателство на източния фланг на Европа и на НАТО. Което вече е твърде важна и твърде притеснителна възможност за най-новата история на стратегическата сигурност. Черноморско-кавказкият регион несъмнено започна да добива чертите на една нова геополитическа реалност, за която нито Западът, нито Русия изглеждат подготвени. Политиката на сила, демонстрирана от Москва, може да има краткотраен ефект, но в дългосрочен план може да се превърне в дефект. Руският външен министър Сергей Лавров постави нещата така: Съединените щати трябва да изберат между подкрепата си за Грузия и сътрудничеството с Русия. Това изявление, направено под формата на статия за Уолстрийт джърнъл, носи особен привкус. То означава добре познатото който не е с нас, е против нас. Но предложението за подобен избор винаги ограничава възможностите за дипломация. Сега остава да чуем американците да кажат: Русия трябва да избере между Южна Осетия и сътрудничеството със Съединените щати. А и да не забравяме останалите конфликти като Ирак, Афганистан, Близкия изток, Иран…? Ако за всеки от тях се предложи същото мислене, то тогава ще излезе, че политиката на сила и сфери на влияние не е останала в миналия век. Как например тези конфликти ще бъдат преодолени без наличието на елементарна кондиция в американо-руските отношения? Изглежда, залозите, които хвърли руско-грузинският сблъсък, са прекалено големи и прекалено взаимосвързани с всичко, което минава за конфликт в различните географски ширини. Няма да е никак странно, че много от регионалните играчи, замесени в локални конфликти, ще се опитат да се възползват от ситуацията. Освен всичко друго кризата ще възбуди и апетитите за лидерство в региона. Особено активна е Турция, която вече се предложи за регионален лидер с инициативата за създаването на Пакт на мира за поддържането на стабилността на Кавказ.
Почти невероятно е, че точно руско-грузинският конфликт докара прединфарктно състояние за основните носители на стратегическата стабилност като Съединените щати, Европа и Русия. Нито геополитическият кратер Ирак, нито заплахата от международния тероризъм, нито драмата около Косово създадоха впечатление за непреодолимо разделение между Запада и Русия.
Отдавна информационните агенции не бяха разпространявали толкова хладни информации за отказ от съвместни военни учения. Това обаче се случи. Русия анулира участието си в общите военни маневри с НАТО в Балтийско море, предвидени за началото на септември. Съединените щати пък анулираха военни учения в Тихия океан, в които трябваше да участва и Русия. Тези факти показват как изминалите шест години от специалните отношения между НАТО и Русия изпаднаха за шест дена до нивото на агресивна реторика.
Външните министри на алианса приеха декларация, в която обявиха, че няма да има повече нормални отношения с Русия, докато тя не изтегли войските си от всички части на Грузия. Тоест редовните контакти се замразяват. Стопирането на тези контакти ще има последици. На практика съветът НАТО-Русия, който бе създаден през 2002-ра, имаше една-единствена важна задача - в случай на криза между двете страни да има институция, в която да се поддържа диалогът по въпросите на сигурността.
Иначе казано, първите дипломати на НАТО казаха изтеглете се, за да започнем да говорим. НАТО получи много критики за това решение. Определенията в западния печат варираха от безполезност през смокиново листо на поредното фиаско до остри изказвания, лишени от мускули. Тези определения са колкото емоционално правилни, толкова и рационално неправилни. Първо, това беше единствено възможното единно дипломатическо действие за момента. Военното е абсолютно немислимо. В един коментар сполучливо го определиха като знак какво биха приели разнородните членове на НАТО отвъд обикновеното осъждане. Второ, в това решение е може би шансът на единственото сериозно нещо, сложено на масата - планът Саркози-Медведев. Другото засега е игра на рулетка с излишни приказки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във