Банкеръ Daily

Общество и политика

Йерусалимии или опознай „Наследство БГ“

Йерусалимия, 1857 г.

„Йерусалимии - хаджии, иконописци и пазарът на икони в Йерусалим през XVIII век и XIX век“ е темата на лекция, която ще изнесе Марко Катич от Философския факултет на Белградския университет на 29 октомври от 11.00 часа в Института за изследване на изкуствата на БАН.

Йерусалимиите представляват своеобразни топографски карти на Светите земи, на Йерусалим и района около него, където е Божи гроб. Носени са от християните по време на бума на поклонничеството, най-вече през XIX век. У нас йерусалимиите през последните години са се появявали на търгове на аукционни къщи, ето защо лекцията на сръбския експерт не е за изпускане.   

Организатор на събитието е Институтът за изследване на изкуствата на БАН, партньор по проекта „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ”.

В рамките на проекта се очаква, че Институтът за изследване на изкуствата ще подобри научно-изследователската си инфраструктура, ще осъществи задълбочени фундаментални изследвания (чиито резултати се очаква да бъдат представени на 29 октомври от Марко Катич) и ще разшири архивите в областта на архитектурата, изобразителните изкуства, музикологията, театразнознанието и екранните изкуства. Предвижда се изграждане на специализирана лаборатория, интерактивна карта на изкуствата в България и заснемане на серия документални филми, свързани с българското културно наследство.     

По същия проект, на 24 октомври в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бе проведена кръгла маса на тема „По дирите на безценни документи“. По време на форума, екип на Националната библиотека изнесе презентация, чиято тема бе традиции и перспективи в опазване на книжовното наследство. Присъстващите бяха запознати как се обезпрашават, реставрират и дигитализират "вехтите" книги и как стават достъпни чрез сайта на Библиотеката.

За отбелязване е, че през миналата година са регистрирани над 580 000 посещения в сайта на Националната библиотека, или - с 39 000 повече от 2017 година. Факт, който изобщо не е за пренебрегване, защото "нормалните" посетители - с класически читателски карти - са били едва 12 613 души. Най-много посещения - 425 000, са направени от България, 12 011 - от Турция, 4769 - от САЩ, 4160 - от Германия, 3349 - от Северна Македония.

По време на кръглата маса „По дирите на безценни документи“ екипът на Националната библиотека представи още едно свое начинанието - „Осинови книга“. Тази инициатива датира от 2010 г., а целта ѝ е да стимулира даряването на финансови средства за реставрация на древни ръкописи и старопечатни книги. Процедурата е позната: подписва се договор за дарение, в който е посочена точната сума и книгата, която ще бъде спасена с нея. От началото на инициативата досега са „осиновени“ 14 книги, сред които Белочерковският препис на "История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски от 1843 година. "Осиновен" е и сатирично-хумористичният „Тъпан“, излизал в Букурещ на два пъти - 1869-1870 г. и 1875 г.). Вестникът е издаван от Тайния български революционен комитет, а в него - според изследователите, е писал и Христо Ботев.

Общо осиновителите са 41, като някои от тях са училища, други - сдружения, трети - цели семейства, дарили средства за осиновяването на книга в памет на свой близък. Повече информация за инициативата - в интернет страницата на Националната библиотека.

До 2023 г. предстои на сайта на Библиотеката да се създаде дигитален архив с обособени тематични кабинети, като дигитализираните обекти ще бъдат представени в общ интернет портал и виртуална изложба. Това ще бъде извършено в рамките на вече споменатия проект „Наследство БГ“.

Става дума за мащабна инициатива, започнала още в края на февруари 2018 г. и финансирана от Министерството на образованието и науката по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, приоритетна ос „Научни изследвания и технологично развитие”. В нея участват:


  • четири висши учебни заведения - Софийският университет „Свети Климент Охридски“, Техническият университет в София, Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Националната спортна академия „Васил Левски“;

  • шест института на БАН - Националния институт по геофизика, геодезия и география, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, Института за изследване на изкуствата и Института за литература, Кирило-методиевски научен център и Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“;

  • Регионалният исторически музей - София;

  • Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий”.

Бюджетът на проекта е 29.786 млн. лв., а крайният срок за изпълнението му - 31 декември 2023 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във