Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИДЕ ЛИ КРАЯТ НА ОБРЪЧЛИЯТА ДОГАН?

Не, не иде. Обръчите нямат начало и край. А ако са направени от фирми, и в тях се въртят политици от всевъзможни партии и разцветки, всеки ще поиска да се озове в приятелския кръг на Ахмед Доган. Каквото и да направи, все ще се намери коалиционен партньор (сегашен или бъдещ), който до следващите парламентарни избори ще го реабилитира. После ще плеснат с ръце и ще се прегърнат в обръч.
Повече от месец продължават опитите да се внуши на обществото, че етническият мир и политическото статукво в България ще рухнат, ако някой посегне на Движението за права и свободи (ДПС). Нещо повече, демокрацията в страната ще пропадне, ако, не дай си Боже, лидерът на ДПС Ахмед Доган бъде дискредитиран. Всеки, който все още се интересува от политика и е запазил малко здрав разум, би си помислил, че шефът на партията мандатоносител на тройната коалиция е свършил тази работа съвсем сам, без да разчита на спретнати в нечия ченгеджийница копромати. Ахмед Доган успя да се самодискредитира благодарение на нерушимия си гьонсуратлък и го направи най-успешно през последните три години. Той се държи като недосегаем по време на редките си медийни изяви и се опитва да представи като нормално всичко, заради което един политик в нормална правова държава отдавна би се простил с кариерата си. Коалиционните му ортаци Сергей Станишиев и Симеон Сакскобургготски го слушат благосклонно, а съпартийците му обясняват, че българското общество не е дорасло за високия дискурс на един философ. Само че даже и в широкоскроените умове на философите не може да се побере чудото как един политик с хуманитарно образование поддържа толкова висок стандарт на живот и
парадира с огромното си влияние
в политическите и в икономическите среди. Ахмед Доган е една от основните причини българинът да се откаже от политиката и от чувство за безнадеждност да престане да гласува. Това се случи не заради съчинената и размахвана напоследък нетолерантност към турския етнос. Причините са високомерие и лустро, корупция, пазарлъци, забежки в сивия бизнес сектор - съвременните политици могат да бъдат описани тъкмо по този начин. Човекът, който внедри тази мода, беше именно Доган, и то преди около 15 години - като мандатоносител на правителството на Любен Беров. Оттогава връзките на ДПС с групировките започват да се осребряват. Обличането им с държавна власт стана по време на правителството на НДСВ и продължи с пълна сила и в мандата на тройната коалиция. Едва ли има министър, или заместник-министър от квотата на ДПС, за когото с чиста съвест може да се каже, че е кадърен. Никой от тях, особено Емел Етем, наречена г-жа Бедствие, не блести с професионални качества. За сметка на това обаче за всички, поне по веднъж месечно, се появяват публикации, за смесване на политиката с личния интерес. По време на целия преход към демокрация, щом първата политическа сила закъса с бройката, необходима за мнозинство, ДПС се оказва насреща. Ахмед Демир Доган е вечният коалиционен партньор и балансьор, така, както неговите министри се оказаха най-несменяемите по време на този управленски мандат. Да, отиде си земеделският Нихат Кабил, няколко пъти подменяха и шефа на фонд Земеделие... Но министерската бройка беше овардена въпреки рокадите.
Всъщност
етническата карта се оказва вечната индулгенция на ДПС
от която се възползват и други политици, ако им е нужна на момента. Да си припомним колко пъти някогашните президенти Желю Желев и Петър Стоянов са изказвали благодарност за личния принос на Доган, че у нас не е станало като в Босна или в Косово. Да не говорим, че това (в различни вариации) е дежурната фраза на сегашния държавен глава Георги Първанов, когато трябва да замаже факта, че спечели два мандата тъкмо с гласовете на ДПС.
След смъртта на чиновника Ахмед Емин, намерен прострелян на 17 октомври в сараите на Доган, етническата карта бе шляпната отново на политическата маса, но без особен успех. Изговориха се куп глупости, но от ДПС сериозно се разтревожиха и преди няколко седмици направиха едно историческо заседание на оперативното си бюро. Подгласници на Доган съобщиха на журналистите, че лидерът е възложил анализ на ситуацията, а самите те хукват по паланки да успокояват населението. В последно време, изглежда, и политическите спекуланти се усетиха, че етническите плашила няма да хванат дикиш. Българи и турци, християни и мюсюлмани, нямат никакво желание да се хванат гуша за гуша, особено насред икономическа криза. В такива мигове на изпитание на никого не му се зловидят етническият произход и религиозното вериозповедание на другите. Е, засега стратезите на Доган не укротиха топката, а просто я насочиха в друга посока. Лидерът на движението трябва да бъде реабилитиран, като го изкарат страдалец и герой. Вариантът е изгоден и за БСП, тъй като гласовете на ДПС са по-нужни дори и от тези на царя, за да довърши правителството мандата си.
Има криминален сценарий срещу ДПС, който цели до такава степен да бъде демонизирано и сатанизирано от обществото, та да бъде направено електорално неподходящо, електорално неприемливо за нито една партия да се коалира с ДПС, обяви в сряда (19 ноември) депутатът от движението Камен Костадинов в телевизионно интервю. Според него сценарият влязъл в действие за първи път при скандала, който доведе до оставката на бившия вътрешен министър Румен Петков. Сега в дъното му била същата група политици, журналисти и представители на службите, каза Костадинов. Той не изключи варианта в сценария да участват и хора, които принадлежат към левицата, но може би са на някакви по-задни места. Не пропусна също така да покаже огорчение от поведението на председателя на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност Минчо Спасов и на колегите си от НДСВ. в началото на ноември Спасов заяви публично, че бившата Държавна сигурност е създала ДПС, че разработката Лиана е дала нова индулгенция на движението и че НДСВ се чувства неуютно в управляващата коалиция.
Камен Костадинов настоя цялото оперативно дело Лиана (свързано с черните партийни каси) да бъде декласифицирано и оповестено на българското общество. В ДПС смятат, че по този начин ще се сложи край на спекулациите.
Преди около месец в нарочно интервю, дадено неслучайно за всекидневника Труд, Ахмед Доган гръмко прокламира всички факти и обстоятелства около кончината на Ахмед Емин, включително и предсмъртното му писмо, да станат публично достояние. В интервюто имаше
огромна доза арогантност и цинизъм
не само заради откровенията, че Доган би си купил не яхта, а летяща чиния, ако му се прииска. Лидерът на ДПС си позволи да нарече мъртвия си служител мъжка секретарка, да неглижира ролята и работата му в движението и да намекне за нестабилност в психиката му. Всеки, според собствените си представи за морал, може да реши дали това е по-отвратително от изявлението от 2005 г. за обръчите от фирми, или от колко фино ви будалкат и усмивката на Доган, която той си самооцени на няколко милиона долара. Имитацията на пълна прозрачност и откровеност ще става все по-присъща за върхушката на ДПС. За никого обаче не е тайна, че това вече е отбранително поведение. За съжаление на местна почва тази стратегия се оказва печеливша. Преди дни разходиха пак Доган до службите (били те ДАНС или прокуратурата), за да се обяснява по повод изказвания на свой бивш служител. И какво от това? В ДПС работихме с политици, бизнесмени и мафиоти. Партията беше посредник на руския Газпром за петролни сделки с Турция. В касата на партията са влизали пари без документи от разни фирми, рушветни пари, заяви на 14 ноември Керим Караали, за когото се твърди, че бил предшественик на Ахмед Емин. Самият Караали посочи, че бил ръководител на бизнес център на ДПС, отговарящ за финансите на партията. За всяка уредена среща се плащало по 1000 марки или 1000 долара. Тези пари влизали директно в касата на Доган или на заместник-председателя на ДПС Касим Дал. Същият ден Дал нарече Караали портиер в централата на движението.
Четири-пет дни по-късно друг бивш служител на ДПС хвърли нова информационна бомба пред един всекидневник и по една национална телевизия. Мохамед Реджеб, първият началник на кабинета на лидера на ДПС, заяви, че Доган се е разминал на косъм от смъртта в деня, когато се е самоубил Ахмед Емин. Реджеб драматично призова ДАНС да каже на българските данъкоплатци има ли опасност за живота на Доган.
След изказването на Реджеб етническият сценарий наистина вече е подменен с ченгеджийски. Според Реджеб в ДАНС знаели истината за смъртта на Емин и ако я кажат, много неща в обществото ще си легнат на мястото. Всичките служби разработвали Емин след 1990 г., включително и от ДАНС, а самият лидер на ДПС му дал пълномощно да посещава някогашната Комисия по досиетата, където Реджеб е работил като представител на движението, и да получава информация по определени теми. В разрез с версията на Доган за незначителната роля на Емин, Реджеб обясни, че лично го е предложил да оглави кабинета на лидера. Самият той отговарял за срещите на Доган с бизнесмени за различни проекти от аспержи до енергоспестяващи технологии, а после работата му поел Емин.
Мохамед Реджеб се оказа пламенен почитател на Ахмед Доган. Той го нарече най-значимият фактор в политическия и обществения живот на страната през демократичния преход, и добави, че и сега държавата без него не може да мине и крачка.
Единственото, което остава да си каже човек, е: Ега ти държавата!

Facebook logo
Бъдете с нас и във