Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЯДРЕНИ ЛУДОРИИ НА 38-ИЯ ПАРАЛЕЛ

От месеци наред се води ожесточена дипломатическа битка около ядрената програма на Иран и като капак тайнствената експлозия на един севернокорейски военен полигон отново вдигна кръвното налягане на световната политика. Дали тази експлозия е била успешен, или неуспешен ядрен опит, или мощен конвенционален взрив, действително е важно. Най-малко защото от това зависи например дали списъкът на ядрените държави ще се увеличи, а с това и непредвидимостта на мирното равновесие ще нарасне. Във всеки случай какъвто и да е бил корейският взрив, той не може да е новина с временен характер, нито регионален проблем на някакъв полуостров, където се намира музеят на Студената война. В този непредвидим музей очевидно няма само експонати за идеологията чучхе, а мощна политическа бомба с часовников механизъм, която може да изстреля… нова ядрена надпревара, може да разклати равновесието в региона на Източна Азия и да пробие цялата система на международни договори за неразпространение на ядреното оръжие.
Единствено важното в крайна сметка е, че заплахата е налице, че не засяга само 38-мия паралел и е крайно неудобно да се твърди, че може да се разчита на ядрената логика от типа стреляш пръв, умираш втори. Тя е крайно съмнителна, когато става дума за една абсолютно самоизолирала се и милитаризирана страна, с непредвидим диктаторски режим, който агресивно предлага международен дневен ред, подходящ за миналия век. Този режим несъмнено иска да му бъде признат статут на ядрена сила.
Хранителната почва за такова поведение със сигурност е икономическата слабост на Северна Корея. И в това е парадоксът. Опасно е подобен сталинистки режим, който разполага с ядрен арсенал, да започне изведнъж да рухва. Не са необходими много доказателства, че бързият икономически банкрут със сигурност е толкова опасен, колкото ядрена бомба да попадне в ръцете на фундаменталисти. Севернокорейците го признават. Изявленията от Пхенян, посветени на потенциални икономически санкции, са направо истерични и звучат така: Въвеждането на режим на строги санкции срещу Северна Корея ще бъде равносилно на обявяването на война.
Рязката позиция на Северна Корея отново сякаш изглежда изненадваща, а всъщност не е. То даже идва закономерно. Режимът в Пхенян не за първи път използва ескалацията на напрежението като печеливша стратегия и прави ядрената си дипломация в точно определен момент. Така беше в навечерието на войната в Ирак, през януари на 2003 г., когато ООН трябваше да вземе отношение по доклада на оръжейните инспектори за Ирак. Преди това през декември 2002 г. Пхенян изгони инспекторите на МААЕ, премахна монтираните камери на ядрения си реактор и напусна Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Самоизолиралият се севернокорейски режим се намести в световната интрига не само когато осуетяваше т.нар. шестстранни преговори, но и по време на цялата одисея с иранската ядрена програма. Нерядко иранските ядрени амбиции намираха обстоятелственото си пояснение в Северна Корея или обратно. А това е от голямо значение, защото в иранския случай се съсредоточават ключовите проблеми на международната политика - от разпространението на оръжията за масово унищожение до демократизацията. Особено добре това се вижда сега, когато спорът с Техеран се намира в най-горещата си фаза. Отзвукът от ислямската република е особено показателен. Евентуални санкции, наложени от Съвета за сигурност, няма да пречупят волята на Иран да продължи работата по ядрената си програма… Санкциите от страна на европейските и западните страни няма да повлияят върху нашето решение. Формулата е много проста - съпротивата води до победа, каза официално иранският президент Махмуд Ахмадинеджад само ден след севернокорейския взрив. Струва си да се припомни, че само преди няколко месеца корейското безразсъдство прелетя с няколко ракети Таеподон-2, които изпопадаха в океана между Корейския полуостров и Япония. Нискотехологичните ракети бяха изстреляни точно на 4 юли, деня, в който Съединените щати честват Деня на независимостта. Още тогава беше ясно, че тези ракети са огледало на твърде нискотехнологична система за сигурност в региона. Да не говорим, че сегашният ядрен опит от раните часове на 9 октомври, за който също се твърди, че е нискотехнологичен, става в навечерието на предстоящите избори за Конгрес на Съединените щати и налива масло в огъня на предизборната борба. Спорът между републиканците и демократите в Съединените щати за посоката на външната политика е твърде изострен и минава повече по линията кой е направил по-голямата грешка в отношенията със Северна Корея - Бил Клинтън или Джордж Буш? Ако се търсят някакви знаци, не може да не се отбележи, че точно в деня на взрива южнокорейският външен министър Бан Ки Мун трябваше да бъде номиниран за Генерален секретар на ООН, а новият японски министър-председател Шиндзо Абе трябваше да направи първото си посещение в Сеул.
Сега тези, които са събрани в Съвета за сигурност на ООН и носят огромната отговорност за стратегическата стабилност, очевидно са принудени да се вгледат по-внимателно от всякога в действията на ирационалния фактор Северна Корея и да се опитат да направят нещо… рационално. Очевидно е, че отворените дипломатически канали не вършат особена работа, след като Пхенян ги затваря, когато поиска и както поиска. Ако не друго, Северна Корея поне даде поредното доказателство, че ядреният покер не е художествена измислица, а разширено възпроизводство на нерешените проблеми от миналия век, които не търпят безкрайно отлагане във времето. Това най-добре усещат Южна Корея и Япония, страните, които са достъпни за севернокорейските военни играчки. Между впрочем Северна и Южна Корея продължават да са в състояние на война, тъй като след войната през петдесетте години те сключиха примирие, но не и мирен договор. За Южна Корея, която е под защитата на американския ядрен чадър, военната опция изглежда невъзможна. Колкото до Япония - не може със сигурност да се прогнозира, че тази страна няма да се замисли по-сериозно за възпиращия ефект на собствено атомно оръжие, което, между впрочем, е валидно и за Австралия. В Токио категорично отхвърлят възможността да се откажат от политиката си на ядрено въздържание. Не възнамеряваме да променяме политиката си, че притежанието на ядрени оръжия не е вариант за нас, каза японският премиер пред парламента.
В крайна сметка решението на проблема е основно в ръцете на Съвета за сигурност на ООН, особено на Китай, Съединените щати и Русия. Техните интереси най-пряко се събират в проблема Северна Корея. На първо място от ключово значение е бъдещето поведение на Китай. Досега като че ли се разчиташе най-много на политическото и икономическото влияние, което Пекин има върху Пхенян. Северна Корея едва ли би издържала дълго без доставките на петрол и храна от историческия си съюзник Китай. След случката на 9 октомври обаче това влияние е под съмнение. Севернокорейската игра засяга в най-голяма степен Китай, който бе поставен в крайно неудобно положение. Вече не става въпрос само за престижа на тази страна като голяма сила в региона. Става дума и за конкретни опасности, свързани с неговата сигурност. Перспективата за ядрена надпревара, която Северна Корея откри най-много пред Япония, едва ли се приема спокойно в Пекин. Още повече че проблемът с Тайван продължава да си стои нерешен. С голяма сигурност може да се прогнозира, че, макар и не веднага, китайската политика към Северна Корея ще претърпи промяна. За първи път Китай побърза да заяви, че решително се противопоставя на ядрения опит. Пекин винаги е поддържал позицията, че икономическите санкции не са решение на какъвто и да е проблем, но сега за първи път даде друг сигнал. Китай не изключва възможността ООН да наложи санкции спрямо Северна Корея, но смята вероятността за прибягване до военни действия за немислима, заяви говорителят на китайското външно министерство Лю Цзянчао. Това означава, че не изключва Пекин да предприеме икономическите санкции, макар и ограничени само до военните технологии, дори при риска, който крие всички опасности, които крие един тотален икономически хаос в Северна Корея. Тази затворена страна винаги е играла ролята на буферна държава между Китай и Южна Корея, а е логично да се предположи, че обединението на двете Кореи някога в бъдещето ще постави Китай в съвършено нова ситуация. Това, между впрочем, е валидно и за Русия.
Ако китайската позиция и тази на Русия по отношение на икономическите санкции се променят, това няма как да не рефлектира и върху другия проблем - с Иран.
От Европа също има ясен сигнал в посока на санкции и мотивът е да се попречи на Северна Корея да изнесе ядрена технология. Съветът за сигурност трябва да действа. В противен случай другите държави, които чакат какъв ще бъде отговорът му, ще си направят заключенията, че международната общност не взема насериозно действия от подобно естество, каза Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана пред Европейския парламент.
Има достатъчно основания да се предполага, че освен всичко друго взривът е имал за цел да направи търговска реклама на севернокорейското оръжие. Северна Корея е показала, че няма нищо против да позакърпва икономическия си дефицит с продажба на оръжия.
Не по-малък е залогът и за Съединените щати. Той е натоварен с положението в Ирак, с иранските ядрени амбиции, с несигурността в Афганистан. Най-вече е свързан обаче с отношенията им с останалите членове на Съвета за сигурност на ООН. Очевидно е, че Северна Корея оправдава действията си изключително със Съединените щати и се опитва да принуди Вашингтон да седне на масата на двустранните преговори. От политиката на Съединените щати спрямо Северна Корея зависи дали Пхенян ще извърши нови ядрени опити, или не, казва председателят на Постоянния съвет на севернокорейското Върховно народно събрание Ким Йон Нам. Той, между впрочем, е вторият човек в севернокорейската йерархия след гения в литературата, изкуството и военната стратегия Ким Чен Ир. Вашингтон показа, че няма да седне самостоятелно на масата със Северна Корея, въпреки многото такива призиви, включително и от Генералния секретар на ООН Кофи Анан. Най-малкото подобни двустранни преговори ще бъдат прецедент по отношение на Иран. Това е един сериозен мотив Джордж Буш категорично да изключи подобна възможност и да смята, че е за предпочитане да сме повече, когато се изправяме срещу режимите на тези страни.
Въпросът обаче е да бъдат не повече, а всички, които носят отговорността за стратегическата стабилност, за да не допуснат духа да излезе от бутилката и да сложат ембарго срещу ядрения шантаж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във