Банкеръ Daily

Общество и политика

И статуквото е като змията - хапе, когато вече е късно!

S 250 ba0daad5 17ca 4520 bb89 dc213aefce77
S 250 ed055a52 1659 4e12 ba45 814b182290ca

Убийствен непукизъм: на 4 април посред нощ върнахме часовниците около 30 години назад, но така и никой не отбеляза този феномен. Вместо това умните глави се отдадоха на такова събиране и изваждане, че само дето не извадиха по една 30-сантиметрова сметачна линия и не се заплющяха по ушите и вратовете.

 

Банално звучи, но си е точно така: щеше да е много смешно, ако не беше адски жалко. Индивидите, които взеха властта преди 30 години - за да въдворят мир, любов и демокрация завинаги - днес пророкуват война, омраза и диктатура.

За студентска програма "Ку-Ку" се е писало и говорило десетки хиляди пъти. Едва ли обаче някой помни, че това винаги си е било

откровен политически проект,

в който музиката и забавата, танците и пляските, шегите и закачките са били десерт, а не основно ястие.

Главните герои са седем "бройки"! А най-главните - четирима: Петър Курумбашев и Камен Воденичаров - по линия на СДС, и Любен Дилов-син и Нидал Алгафари - по линия на БСП. 

Всички останали, които познаваме като "кукувци" - Влади Въргала, Васил Василев-Зуека, Август Попов, Тончо Токмакчиев, Марта Вачкова и т.н., са просто артисти. И участват в начинанието според искането и моженето си.

Голямото изключение е Слави Трифонов: по онова време един от всички, днес - единственият оцелял като шоумен, продуцент и

политик със собствена партия.

Меко казано - уникален.

Справка - Любен Дилов-син, който преди 30 г. влезе в "Ку-Ку" като човек на червения комсомол, после стана ортак със СДС, а днес е храненик на ГЕРБ.

Втора справка - Петър Курумбашев: влезе в "Ку-Ку" като емисар на синия комсомол (т.е. на независимите студентски дружества на Кошлуков), след това стана депутат от листата на БСП, после отиде да защитава "червената" кауза в Европарламента, а днес... най-вероятно вятър го вее на бял кон. 
Докато Слави Трифонов - обичан или мразен, руган или обожествяван, си е все такъв, какъвто винаги си е бил - себе си.

Феновете му също.

От 1993-1994 г., когато първият албум на кукувците - "Ръгай чушки в боба", изби рибата с над 500 000 пиратски копия (по данни на Министерството на културата и МВР), през "Жълтата книжка" и едномилионния бунт срещу правителството на Жан Виденов (1996-1997 г.), през концерта на стадион "Васил Левски" - когато близо 100 000 души откараха под дъжда три-четири часа, за да попеят с него, та до 18 февруари 2021 г. - когато в YouTube се появи песента му с рапъра ТоТо и на бърза ръка "чукна"... 8 милиона гледания.

С други думи - Слави Трифонов си има твърд електорат, който

нито е по-продажен от електората на ГЕРБ,

нито е по-прост от електората на т. нар. десни партии, нито е по-наивен от сподвижниците на левицата. Тъкмо обратното - Слави и електоратът му са си верни и не си изневеряват каквото и да ги споходи.

Искате примери? Ако феновете на Трифонов бяха толкоз първосигнални, колкото ги изкарват политическите му опоненти и присъдружните им медии и анализатори, той отдавна щеше да е взел властта, да я е загубил и да станал част от платеното опозиционно (уж) статукво. А те да се чудят за чия сламка да се хванат, само и само да не се връщат в кошмара на 90-те години. Когато, ако все още някой помни, могъщата синя коалиция, позната като Съюз на демократичните сили - наистина танцува само две-три лета. И се разпадна на съставните си части с такъв ентусиазъм, какъвто не бяха способни да изтръгнат от себе си дори най-заклетите гробокопачи на империализма и адепти на КПСС, БКП и лично на другаря Тодор Живков.

Нещо подобно, но в доста по-скромни размери, се наблюдава в коалиционния лагер "Изправи се! Мутри вън!"

Всякакви хора. Сякаш събрани от кол и въже, но далеч от тълпата или стадото. Можещи да срутят статуквото и задкулисието

с цената на стотина-двеста строшени глави,

но категорично нежелаещи да компрометират и себе си, и лидерите си, и общата кауза.

Е, хората се пребориха. И накараха - дали съзнателно, или не, е друг въпрос - бъдещите по онова време партийни водачи да излязат от матрицата и да споделят улицата с "простолюдието". В продължение на половин година - всеки ден в т. нар. триъгълник на властта, и по-специално - до фонтана пред президентството - "Отровното трио" учеше протестиращите къде свършват правата и откъде започват задълженията им. "Даскалите" го правеха абсолютно безплатно, а "учениците" попиваха знания съвършено доброволно.

За "Демократична България" дали има какво да говорим? Някак естествено лидерите им слязоха от идеологическите облаци (най-после), стъпиха на земята и започнаха лично да показват безобразията, срещу които ще се борят. Днес - ще блъскат по камънаците и ще ги тръшкат в прахоляците около морските сараи на Доган, утре ще дишат отровите на Н-ското сметище без противогаз, вдругиден ще... 

Как ли не ги наричаха - либерасти, хомолюби, грантаджии, интелектуални проститутки и... Хайде да не падаме чак толкова ниско. Какво обаче се случи с електората им? Противно на всички прогнози, вещаещи преди година на жълтопаветните грантдажии, катастрофален провал, Христо Иванов и сподвижниците му за първи път от 15 години биха ГЕРБ на софийска земя.

Крайният ефект също би трябвало да навява по оптимистични мисли - за "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!"

гласуваха общо 1.02 млн. души, 

т.е. почти една трета от всички 3.3 млн. пълнолетни българи,

строшили хатъра си и отишли до избирателните секции.

Дали някой ще нарече тези хора лумпени, чалгари или безпросветни тъпанари - на тях отдавна не им пука. Защото същите тези "неща" са ги чували в други времена и при други властелини на държавата, но... все по същия повод: как те са черни неблагодарници и майцепродавци, които не оценяват усилията на управляващите, как искат да хвърлят държавата в хаос и да я потопят в кръв, как залагат на карта националната сигурност и евроатлантическото бъдеще на България.

Е, историята си знае своето. Те отново са тук и отново държат бъдещето си в собствените си ръце. Докато онези партийни велможи отдавна... Всъщност, защо ли трябва да се интересуваме от битието на битите карти, след като те пет пари не са давали за нас?

Facebook logo
Бъдете с нас и във