Банкеръ Daily

Както е тръгнало

И следващият парламент ще е бурен, кратък и безполезен

Социолозите все още са доста предпазливи в "заснемането" на моментните снимки на електоралните нагласи. И с право, защото политическата ситуация е много динамична и настроенията се менят буквално за часове. Освен това при представянето на данните от проучванията си, социологическите агенции все по-трудно прикриват собствените си (мотивирани по някакъв начин или не) пристрастия, което допълнително изкривява картинката.

Така или иначе е почти сигурно, че следващото 48-о Народно събрание няма да се различава особено по състав от предишното. Вероятно и манталитетно разликата няма да е голяма.

И ако последният парламент под егидата на ГЕРБ - 44-тия, се беше превърнал в нещо като конвент или гумен печат на взети някъде другаде решения и написани незнайно от кого лобистки законопроекти, то миналогодишните, макар и много кратки, върнаха донякъде позабравения от началото на демокрацията дух на парламентаризма. В герберските народни събрания дебатите, дискусиите, обсъжданията напълно липсваха, мнозинството гласуваше с неумолимостта на стоварения съдийски чук. В кратките парламенти през 2021 г. пък се отиде в друга крайност – безкрайни изказвания и спорове, които проточваха пленарните заседания до късните часове на деня.

За разлика от всички тях последното засега 47-о Народно събрание ще се запомни като най-безплодното,

най-жалкото и най-грозното

откъм депутатски речник, жестове и поведение.

Не се оправдаха надеждите, че с навлизането на млади, образовани, необременени хора нещата ще се променят. Нищо съвременно и модерно не видяхме. Младите се оказаха не само неподготвени и доста наивни, но и прекалено самоуверени, не демонстрираха желание да се научат, да почерпят опит. Което доведе до доста грешки и законодателни гафове, при все че този парламент беше с най-слаба законодателна дейност. Обиграната опитна опозиция в лицето на ГЕРБ и ДПС се възползва от слабостта и незнанието на колегите си и умишлено губеше часове наред с процедури по начина на водене на заседанията и с всевъзможни други парламентарни хватки.

За разлика от слабата законодателна дейност скандалите и личните сблъсъци изобилстваха. Най-голямото постижение беше закриването на спецправосъдието и до там. Забави се неоправдано рефирмирането на КПКОНПИ, въпреки че последният й председател - ексглавният прокурор Сотир Цацаров, сам се оттегли и отвори път за действие на управляващите. Те обаче проявиха необяснима мудност в придвижването на съдебната реформа, а това беше най-често повтаряното им обещание в предизборната кампания – и на "Продължаваме промяната", и на "Демократична България".

Вместо да се обединят около каузи и да следват записаното в коалиционното им споразумение, четирите партии от управляващата коалиция

затънаха в борби за постове

и разпределяне на пари. Което се отрази и на законодателството. Нямаше ритмично подавани законопроекти, които да уплътняват водената политика. А когато имаше, предизвикваха скандали с дефектите и недомислиците си. Впоследствие Конституционният съд доказваше, че някои от тях са си направо неграмотни. Но монументалната издънка с Комисията за енергийно и водно регулиране определено бие отвсякъде всички останали провали.

Четиридесет и седмият парламент загуби повече от месец заради противоборството между "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" за поста на гуверньор на БНБ. В това време Конституционният съд стоеше непопълнен, не бяха избрани членове за новия Висш съдебен съвет, много институции и комисии продължиха да работят с ръководители, чийто мандат бе изтекъл.

Това Народно събрание се нагърби и с решаването на въпроси, които правителството удобно му прехвърли, за да се избегнат колизии между участниците в изпълнителната власт – оръжието за Украйна, което се сведе до ремонт на военна техника, и фактическото вдигане на ветото за европреговорите на Северна Македония. Иначе народните представители уплътняваха работното си време предимно с изслушванията на отчети и доклади на различни институции, както и с препитванията на министри.

За срам и резил обаче, приключилият парламент ще се запомни най-вече с

личните нападки между депутатите

и дори с физическия сблъсък между някои от тях. Със средния пръст на Ицо Хазарта, с подръпването на вратовръзката на Костадин Костадинов от Искрен Митев, със съприкосновението между Настимир Ананиев и Хамид Хамид. С фашизоидните изявления на лидера на "Възраждане", с безсмислено поставените решетки на главните порти на парламента и безславното им тихо махане.

За капак, последното Народно събрание се самообезглави като свали председателя си Никола Минчев. И не избра нов! Последва го кабинетът "Петков", който падна с първия успешен вот на недоверие в най-новата ни история. Оттук насетне пътят за предсрочните избори беше открит.

Изпълняващият длъжността председател на парламента Мирослав Иванов, който беше зам.-председател от "Продължаваме промяната", се опита да направи обобщение на изминалите месеци

преди да удари последния звънец.

„Тази най-висша трибуна беше използвана по непристоен начин за постигане на политически цели. Поведение, което считам, че противоречи на принципите на парламентаризма. Принципи, които въпреки че често се повдигаха като тема от отделните парламентарни групи, не бяха достатъчно на почит. Липсваше ни търпение, толерантност към другия, към различното мнение. Липсваше достатъчно уважение между народните представители. Въпреки множеството перипетии, 47-ото Народно събрание успя да приеме 78 закона, да получи отговори на 2478 въпроси и питания от представители на изпълнителната власт и да проведе парламентарен контрол в рамките на цели 141 часа и 7 минути. Успяхме да намерим и общи позиции по някои законопроекти, проекти на решения и декларации“, каза Иванов.

Истината е една - жалка работа. Та, ако в следващото Народно събрание през есента влязат същите хора с малки изключения и нови притурки, няма как да очакваме по-различен резултат. Твърде голяма е вероятността и новият парламент да е бурен, кратък и безполезен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във