Банкеръ Daily

Общество и политика

И Нинова гласи регулация за колекторите

Свикване на експертен съвет на управляващата коалиция, който да изработи проектозакон за регулация на колекторския бизнес, предлага вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Работното наименование на нормативния акт е Закон за статута и механизмите на работа на търговските дружества, извършващи дейности по събиране на вземания по потребителките договори. За основни акценти в него са посочени "ясни правила, ред, защита правата на гражданите и отделяне на извършващите коректно своята дейност колекторски фирми от такива, които действат на ръба на закона".

 

Проектната готовност за такъв закон е налице от няколко години насам. И по-точно - откакто бившият омбудсман и лидер на “Изправи се БГ" Мая Манолова взе да трупа ударно политически имидж покрай темата за потребителската защита. В средата на 2020 г. тя предложи проекта като основен елемент на опозиционната си активност и обяви, че го подарява на тогавашния премиер Бойко Борисов и управляващата парламентарна коалиция "ГЕРБ - Обединени патриоти". Идеята ѝ беше те да приемат нейния проект и с това да докажат, че

не разпъват чадъри над колекторските фирми,

а са на страната на гражданите, а не на страната на частните монополи.

"Закони като този, важни за обикновените хората, са подминавани от политическите партии в парламента. Подарявам на премиера Борисов този законопроект за колекторите, за да сложи юзди на колекторските фирми. Не може всеки осъждан и криминално проявен да става колектор или служител в колекторска фирма. Този законопроект ще даде глътка въздух на хората срещу рекета на колекторите", заяви пред медиите Манолова.

В проекта беше заложено изискване колекторските фирми да имат поне 500 хил. лв. капитал, да са вписани в специален регистър, а контрол върху дейността им да осъществяват Комисията за защита на потребителите, министърът на икономиката и БНБ - в случаите на дългове по лизинги, кредити и др.

Предвидена беше и забрана длъжникът да бъде търсен по всяко време в дома му, на работното му място, да бъдат тормозени съседите и семейството му, да се лепят съобщения за дълга му на публични места. Колекторите може да пристъпят към събиране на дълга,

само ако длъжникът е съгласен и не оспорва задължението си.

На ВиК-дружествата, енергоразпределителните дружества, топлофикациите и мобилните оператори беше изрично забранено да прехвърлят задълженията на клиентите си към колектори. А на последните беше забранено да начисляват всякакви други разноски при събирането на даден дълг, освен главницата и законната лихва. Забранено беше и прехвърлянето на дълга към втори, трети, пети колектор.

Проектът предвиждаше санкции за нарушения на закона отстрана на служители на колекторските дружества до 1500 лв., а за самите дружества - глоби до 5% от оборота, но не по-малко от 5000 лв., за всеки отделен случай на нарушения. Проектозаконът предвиждаше и "съответни" промени в куп други закони - за защита на потребителите, за потребителския кредит, за кредитните институции, за електронните съобщения.

Едновременно с Мая Манолова, отношение по темата взе и наследничката й на омбудсманския пост Диана Ковачева. Направи го във връзка с ръста на бързото кредитиране, посочвайки че то нараства по-бързо от регулациите за неговото сдържане и е крайно изобретателно.

В становище до парламентарната Комисия по правни въпроси тя информира депутатите за драстичен скок на "антилихварските" жалби до институцията й във връзка със задължения на граждани и запори на ЧСИ от преди обявяване на извънредното положение на 13 март 2020 година.

Със затягането на кризата тонът стана по-драматичен, тъй като

бързите кредити се оказаха източник на средства за компенсиране на изгубени доходи.

Ковачева писа както до Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, обединила най-едрите бързи кредитори, така и до председателите на Народното събрание и на парламентарната правна комисия. Акцентът беше изместен именно върху тормоза на кредитори, колектори и частни изпълнители, като последица от ръста на бързите кредити. 

Към колекторите, Ковачева приложи като за начало по-мек подход и им заговори на съвест. Напомнено им беше, че Етичният кодекс на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране предвижда членовете й да бъдат отворени за обсъждане на финансовите затруднения на клиентите им. Отправен беше и призив за прилагане на индивидуален подход, при който кредитори и длъжници да си подадат ръка, тъй като последните нямали вина за случващото се. 

Парламентарното послание на омбудсмана обаче беше с далеч по-остър език. В него беше посочено, че задълженията на гражданите нарастват лавинообразно "вследствие на непосилни лихви и такси, като се използват неправомерни методи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона“.

Предложенията обаче се оказаха твърде нелицеприятни за "бързите" кредитори - от въвеждане на изискване за чисто съдебно минало, през

забрана да се дават сведения за длъжника на трети лица,

та чак до ограничаване на времето за общуване с него. 

Предложена беше и забрана колекторите да начисляват такси, неустойки и санкции, които не са предвидени в договора със съответния клиент/потребител. И още - да се обмисли дали на доставчиците на обществени услуги (т. нар. частни монополисти) да не им бъде забранено да прехвърлят вземанията си към колекторски фирми. Аргументът бе, че те разполагат с достатъчен финансов ресурс и спокойно могат сами да организират събирането на дълговете си по съдебен път. Както по отношение на бързите кредитори, така и на колекторите, контролните правомощия се възлагат на Комисията за защита на потребителите.

Пак по същото време,

15 депутати от парламентарната група на "Обединени патриоти"

също посегнаха на колекторския бизнес, но по друга линия и в полза на частните съдебни изпълнители - за въвеждане на законова процедура, въз основа на която ЧСИ-тата да поемат доброволното извънсъдебно събиране на дълговете.

Това стана, след като от Камарата на частните съдебни изпълнители поискаха същото като антикризисна мярка след края на извънредното положение.

Законопроектът отразяваше изцяло предложенията на частните изпълнители за уреждане на новата процедура в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За разлика от общия ред за принудително изпълнение, тя е приложима за парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт. Искането се подава от кредитора до съдебния изпълнител по постоянен или по настоящ адрес на длъжника. задължително трябва да бъдат посочени и още няколко данни за длъжника - размерът на дълга и копие от документа, удостоверяващ вземането. 

Въз основа на тези документи, съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение, в която - наред с горните данни - посочва банкова сметка - за превеждане на дължимата сума, уведомление - че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, както и предупреждение - че при неизпълнение

кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред. 

Ако длъжникът не изпълни задължението си в срока, частният изпълнител може да проведе срещи с него и да изпрати нова покана за доброволно изпълнение, спазвайки закона, добрите нрави и етичните правила на професията. 

Процедурата се прекратява, когато длъжникът оспори писмено вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение без да са постъпили плащания. Процедурата е приложима както за частните, така и за държавните съдебни изпълнители, но правилата за заплащането й са различни. 

При пълно или частично събиране на вземането, кредиторът дължи възнаграждение на частния изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума. Този минимален хонорар е максималната сума, която кредиторът дължи на държавните изпълнители под формата на държавна такса.

"С предлаганата промяна се цели намаляване на негативните последици от икономическата криза и увеличаване на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства. Едновременно с това гражданите и бизнесът ще спестят значителни разходи и ще им се даде възможност да погасят задълженията си доброволно без да заплащат за процедурата. При нея длъжниците са максимално защитени, липсва каквато и да било принуда и психически тормоз, като могат по всяко време да я прекратят с едно писмено изявление, че оспорват задължението", мотивираха се тогава вносителите. 

Подобна процедура у нас сега няма. ЧСИ-тата събират задължения само по реда на принудителното изпълнение в ГПК. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влязло в сила съдебно или арбитражно решение, чрез утвърдена от тях спогодба или издадена от съда заповед за изпълнение. Искането на частните изпълнители е да започнат събирането на дълга преди издаването на изпълнителен лист. Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски дружества и нямат правомощия за принудително изпълнение по реда на ГПК. 

Колекторската дейност включва уведомяване, убеждаване, покана за плащане и даване на разяснения за последиците, ако не се плаща. Колекторите са обвинявани обаче, че прибягват и до откровени заплахи от типа: "Ще те дам на прокурор!", "Още утре заминаваш на съд!", дори до намеци за физическа разправа. 

Според Камарата на ЧСИ, тези грубости ще бъдат избегнати, ако съдебните изпълнители получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да започнат принудително изпълнение. Ако се стигне до договорка за плащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде постигната, съдебният изпълнител няма да провежда принудително изпълнение, преди кредиторът да му представи изпълнителен лист.

От Камарата на ЧСИ посочиха, че става въпрос за пазар, оценяван на няколко милиарда лева. Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), която обхваща 80% от сектора, обаче отчете отрицателен ръст в размер на стотици милиони левове. Така че войната за парите на неизрядните длъжници продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във