Банкеръ Daily

Общество и политика

Хвърляме "мост" между ЕС и Турция и за незаконния трафик с антики?

Помните ли водещите заглавия от преди няколко месеца на тема „България върна на Турция културни ценности“? Ставаше дума за 56 монети, шест бронзови антични апликации и една бронзова фибула. Ценните артефакти са конфискувани от българските митнически власти при периодични опити за незаконен трафик към Западна Европа. През юни те бяха върнати на турския заместник-министър на културата и туризма Йозгюл Йозкан Явуз по силата на специално споразумение, сключено между България и Турция през 2012 година.

А помните ли септемврийската новина, че Берлин ни връща над 200 антични монети, украшения и пръстени, задържани при опит да бъдат продадени на тамошния черен пазар? Въпреки че от десетилетия Германия е „гара разпределителна“ за българските иманяри, а конфискуваните антики са стотици и хиляди, германските власти за първи път правят подобен жест. Церемонията се състоя в посолството ни в Берлин, а монетите и накитите бяха връчени лично на министър Боил Банов (както е модерно да се казва от известно време насам).

Припомнихме тези две събития съвсем умишлено.

В четвъртък (21 ноември), на редовното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт в Брюксел, с единодушие бе приета Резолюция на Съвета на ЕС относно културното измерение на устойчивото развитие.

Според официалното съобщение на културното ведомство, с този документ стартира процесът за изработване на План за действие относно културното измерение на устойчивото развитие на равнището на ЕС и включването му в Стратегията на ЕС за изпълнение на Програма 2030 на ООН.

Министрите на културата са провели публичен дебат, посветен на темата „Силни страни, иновационен потенциал и конкурентоспособност в световен мащаб на европейските културни, творчески и аудиовизуални индустрии“. Споделено е било виждането, че културните и творчески индустрии и по-специално - аудиовизуалният сектор - са в сърцевината на цифровия единен пазар и са важни стълбове за икономическото и социално развитие, като допринасят пряко за иновационния потенциал и конкурентоспособност на Съюза.

„Сегашният момент, съпътстващ предстоящото изготвяне на всеобхватна дългосрочна стратегия за бъдещото индустриално развитие на Европа, е ключов за обсъждането на това как културните и творчески индустрии и по-специално - аудиовизуалният сектор, може да се позиционират с оглед и на по-общите политики на ЕС, за да изгради Съюзът своето цифрово бъдеще и устойчив растеж”, изтъква министър Банов по време на публичния дебат, който протече в частта „Култура и аудиовизия“.

Та по инициатива на Боил Банов, в дневния ред на форума е била включена допълнителна точка. Тя е била на тема „добрите практики в защитата на културното наследство“, като министър Банов е дал конкретен пример с върнатите над 200 артефакта, благодарение на успешното двустранно сътрудничество между България и Германия.

Той е изразил специална благодарност към германските власти и е предложил сътрудничеството в тази сфера да продължи. Но не само на ниво правителства и институции от Европейския съюз, а и с включването и на други европейски държави. Такива, които не членуват в съюза, но имат ключово значение за борбата с незаконния трафик на културни ценности.

Министър Банов отбелязва, че общото сътрудничество срещу трафика на културни ценности допринася и за борбата с други форми на престъпна дейност като прането на пари, укриването на данъци, организираната престъпност и финансирането на тероризма.

Идеята на министър Банов е била приветствана от Германия и Гърция, които изцяло са се присъединили към посочените от него пътища за сътрудничество в областта на борбата с престъпления към културното наследство.

Така че, ако досега България е станала „мост“ между ЕС и Турция в две деликатни посоки - т. нар. бежанска вълна от Близкия изток и газопроводите Изток - Запад, вече си имаме и трета опция: опазване на културно-историческото наследство!

Facebook logo
Бъдете с нас и във