Банкеръ Daily

Общество и политика

Хърватия обяви, че скоро ще показва цените и в куни, и в евро

Управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич даде индикации, че в следващите шест-седем месеца Хърватия може да започне да показва цените в магазините и други търговски обекти както в куни, така и в евро.

Борис Вуйчич посочи, че Хърватия може да изпълни и критериите за присъединяване към еврозоната навреме, въпреки притесненията от нарастващата инфлация.

"Основната логистична дейност е тегленето на пари в брой в евро и сеченето на евромонети. Трябва да гарантираме, че 1 януари 2023 г. те ще попаднат в ръцете на хората. Ако влезем в еврозоната от 1 януари 2023 г., тогава ще трябва да показваме цените и в куни, и в евро още през летните месеци", обясни хърватският гуверньор.

Хърватия вече може да сече монети евро, след като получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната и през септември подписа с Европейската комисия и страните от еврозоната. 

На неотдавнашна сесия Съветът на Хърватската народна банка обсъди текущото икономическо и финансово развитие и прие Прогнозата на паричната политика и макроикономическото развитие. През 2022 г. се очаква ръст на хърватската икономиката от 4.1 процента. От централната им банка поясняват обаче, че прогнозата все още е изложена на многобройни рискове, като преобладават негативните, и те са свързани основно с потенциалното неблагоприятно развитие на текущата епидемиологична ситуация и увеличаването на несигурността в икономиката.

Очаква се инфлацията в страната да се ускори до 2.4% за тази година и да се задържи на това ниво през следващата.

България и Хърватия заедно влязоха в чакалнята на еврозоната на 10 юли 2020 г. Властта в Загреб се оказа по-амбициозна и заложи по-ранна целева дата за приемане на еврото - 2023-та, докато в България планира да се присъедини към еврозоната от 2024 година. В същото време Румъния охлади интереса си към общата европейска валута и отложи влизането в еврозоната поне до 2029 година. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във