Банкеръ Weekly

Общество и политика

Хубаво председателство, ама българско

Александър Маринов

 

Често цитирам знаменитата мисъл на българския социолог Иван Хаджийски за "българската работа". Макар и сътворена преди 80 години, тя е удивително актуална и днес: "Това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои." Като ентусиазиран родолюбец (самият той загива като доброволец във Втората световна война) Хаджийски е убеден, че тази особеност на българската действителност не е фатално неизбежна, че тази представа може да бъде опровергана.

Уви! Оттогава и до днес примерите за неизкоренимостта на този порок в нашия начин на правене на нещата са много повече от успешните опити да бъдем по-организирани и ефективни. Един от поредните типични случаи, които показват по христоматиен начин дефектите на "българската работа", е подготовката ни за ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.

Първото доказателство, че това иначе много важно начинание, което даваше значителни възможности пред страната ни да се изяви и да постигне важни национални цели, но тръгна от самото начало като "работа недомислена и зле започната", е

изумителното закъснение

говорещо за пълно неразбиране на същността и последиците от начинанието.

Проблемите на подготовката не са нито нови, нито национално специфични и би трябвало да са внимателно обмислени още в момента, когато се разбра, че България ще изпълнява функцията на председател. Също толкова добре е известно, че подготовката е особено невралгичен въпрос при по-малките държави, които разполагат с ограничени възможности, най-вече човешки ресурси. При тях се налага да компенсират по-тясната база за подбор с високоефективни усилия за постигане на нужния капацитет. Особено за страни, които за пръв път поемат такава функция, равнището на подготовката е съдбоносен фактор за успеха.

След 2012-а нашите ръководни политически и административни лица обаче се държат според правилото

ни чул, ни видял

Началото на институционалната подготовка за българското председателство започна в началото на 2015-а под формата на "седенка". На широка дискусия вицепремиерът тогава Меглена Кунева очерта етапите на подготовката, предварителните прогнози за стойността на председателството, ползите и предизвикателствата, които се очакват. Декларирани бяха високи амбиции, но самият факт, че планът за подготовка тепърва ще се разработва, би трябвало да предизвика адекватна реакция. Нищо подобно - преобладаващият тон е оптимистичен - подготовката на председателството не е закъсняла. В това приспивно темпо се  продължава още една година.

Колко е сбъркана поредната "българска работа" би трябвало още преди пет години да проличи от най-елементарно

сравнение с Естония

Тя - също малка държава без опит - започна много сериозна дейност по своето председателство на Съвета на ЕС (предхождащо нашето) още през 2012-а със създаване на Съвет за координация, който бързо изработи план и специална стратегия за подготовка на персонала. А българското специално звено по подготовката - Националният център, е създадено през 2016-а. Нищо съществено не се случи и след като по стар, изпитан модел премиерът Бойко Борисов пое лично функциите на координатор през септември миналата година.

Нашият проблем не е само в огромното организационно-техническо изоставане, а и в изпъкващото неразбиране на същинската задача. Неадекватността на намеренията личи във формулировки като: "България ще бъде в уникално положение в продължение на шест месеца да управлява процесите в ЕС и в този смисъл по-успешно да отстоява интересите си в съюза”. Това накара още по време на спомената дискусия някои посланици на европейски страни да предупредят, че "поемането на председателството е по-скоро техническа, отколкото политическа отговорност".

Друг типичен белег на "българската работа" е да търсим извинение за грешките извън нас, в конкретния случай -

оправданието с непредвидените събития

Най-често в случая се изтъква развоят на процесите след Брексит. Но е уместно да се напомни, че и след оттеглянето на британците - в свойствения си стил, Борисов заяви: "И утре да кажат, и утре ще се справим... Какво толкова има - има хотели, зали, ще се наемат коли и ще се направи председателството. Това да ни е проблемът."

На Птигрили принадлежи знаменитата сентенция: "Колкото по-прост, толкова по-смел." Всеки с елементарни познания за провеждането на ротационните председателства знае, че работите никога не преминават точно по план, особено в съвременната турбулентна обстановка. Типичен пример за способност за справяне с такъв проблем е Финландия, при последното председателство на която се наложи две трети от предварителния дневен ред да бъде променен поради непредвидими събития.

Друго оправдание е трайната политическа нестабилност у нас, но тя е видима още през 2013-а. В този случай също никой не се е постарал да приложи, или най-малкото - да проучи наличния опит, особено в страни, на които донякъде приличаме. Още в самото начало на подготовката на много места се предприемат мерки за осигуряване на

вътрешно-политическо съгласие

В Словения например две години преди председателството беше подписано "Споразумение за сътрудничество на политическите партии, независимите депутати и представители на националните малцинства в Народното събрание на Република Словения за успешно протичане на подготовката за председателство на ЕС". Същия подход възприе и Унгария, където е подписан междупартиен меморандум, гарантиращ консенсус между политическите сили по време на председателството през 2010-а. У нас тези усилия остават на декларативно равнище, като още отсега се забелязват взаимното дебнене и сметките на кого ще бъде прехвърлена отговорността за неизбежните слабости.

Както е ясно на всички, видимият акцент в традиционното урбулешко бързане са ремонтите, държавните поръчки и финансирането. Изглежда, най-важното е да бъдат ремонтирани НДК, Дом 2 в Бояна, ВИП-а на летището и няколко улици към центъра на столицата - за да не се "изложим пред чужденците". А за сериозните въпроси на българското влияние в Европейския съюз си остават сладките приказки по конференции и семинари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във