Банкеръ Weekly

Общество и политика

Гърция била жертва на еврото

Отпадането на един или повече членове от еврозоната няма да разруши паричния съюз, нито проекта за европейска интеграция, е коментирал президентът на Чехия Вацлав Клаус в интервю за агенция Блумбърг в Ню Йорк. Клаус казал още, че раздялата на Гърция с еврото ще е победа за южната ни съседка, която била жертва на паричната система. Той се позовава на опита си като финансов министър при разделянето на бивша Чехословакия на две отделни републики - Чешка и Словашка (на 1 януари 1993-а), и последвалото желание на словаците да девалвират валутата си. Клаус подчертава, че правителството било готово за подобно разделяне и затова то не се е отразило пагубно върху двете страни. Технически е възможен управляем излаз от еврото и не са верни твърденията на политиците за катастрофални последствия от подобен акт, отбелязва Клаус. Той допълва, че подобен процес трябва да бъде добре организиран и да не се допуска анархия.


Чешкият президент определил себе си като еврореалист и споделил, че подкрепя европейската интеграция, но без завоя към унификация, централизация, хармонизация, стандартизация на целия континент, включително и към една-единствена валута. Така че през 2074-а може и нашата страна да се присъедини към еврото... никой не ни притиска, заключил Клаус.


Желанието на държавите от Европейския съюз да се присъединят към еврорегиона постепенно се охлажда със задълбочаването на кризата на държавния дълг на общността. И макар че еврозоната купува над 50% от стоките, изнасяни от източноевропейските икономики, седем от десетте бивши комунистически държави, влезли в ЕС след 2004-а, не са членки на общността на еврото. Полша, която преди три години се отказа от плановете си да влезе в еврорегиона през 2013-а, смята единната европейска валута за абсолютно непривлекателна, заяви през юли полският премиер Доналд Туск. Унгария няма да въведе еврото преди 2018-а, каза през март унгарският министър-председател Виктор Орбан. България твърдо се е отказала от намеренията си да се раздели с лева, твърди българският премиер Бойко Борисов в интервю за Уолстрийт джърнъл на 4 септември.


Доверието на инвеститорите в чешкото стопанство проличава от оценката на десетгодишните държавни облигации на страната, чиято доходност е 2.4 процента. Чешката крона пък е поскъпнала с 40% спрямо еврото през миналото десетилетие. Естествено, европейската дългова криза оказа натиск и върху чешкото стопанство, което отчете спад през първите две тримесечия на 2012-а заради слабото търсене в еврорегиона, който е основен пазар за произвежданите в Чехия коли Шкода, телевизионни монитори и други стоки. Износът пълни 75% чешкия БВП.


Жертвата Гърция пък се бори с поредната мисия на тройката международни кредитори от МВФ, ЕС и Европейската централна банка. Експертите се върнаха в Атина на 1 октомври и бяха посрещнати с освирквания от събралите се по улиците гърци, протестиращи срещу поредните драконовски съкращения на разходите в проектобюджета на страната за следващата година. В него са предвидени спестявания за 7.8 млрд. евро от общо 11.5 млрд. евро за период от две години, договорени с МВФ и ЕС. Те трябва да осигурят понижение на бюджетния дефицит от 6.6 на 4.2% от БВП през следващата година и 1.1% излишък на първичния бюджет. Гърция обаче ще остане в рецесия за шеста поредна година, като прогнозите са за 3.8% спад през 2013-а след 6.5% през 2012-а. По този начин гръцкото стопанство ще се свие с общо 25% от 2008-а до 2013-а включително.


Финансовото министерство предвижда 4.8 млрд. евро от спестените средства да дойдат от намаление на пенсиите и заплатите на държавните чиновници, а други 1.1 млрд. евро - от орязване на разходите за здравеопазване и на социалните осигуровки. Що се отнася до приходната част, гръцкият кабинет планира да реформира данъчната система и да увеличи възрастта за пенсиониране от 65 на 67 години.


Дори да изпълни перфектно програмата, публичният дълг на Атина ще достигне 179.3% от БВП през следващата година, което тревожи МВФ. Експертите на тройката кредитори се съмняват в способността на финансовото министерство да осъществи мерки за 2 млрд. евро в ревизирания си средносрочен пакет. Гърция обаче се надява стриктният бюджет да умилостиви в крайна сметка ЕС и МВФ и те да предложат на срещата на върха на европейските лидери на 18 и 19 октомври Атина да получи поредния транш от 31.2 млрд. евро, без който страната няма да може да плати ноемврийските си сметки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във