Банкеръ Weekly

Общество и политика

Греда в синьо

Опитът на премиера да прехвърли отговорността за избор на нов конституционен съдия (след скандала с Венета Марковска) върху СДС се превърна в компрометиращ фарс за всички участници. Предложението на Борисов именно най-старата дясна партия (или онова, което е останало от нея) да посочи човек за поста, постави и сините, и управляващите в губеща позиция.


Пораженията бяха особено силни за СДС, защото общественото внимание се насочи към нерадостната ситуация в партията. След шума, който се вдигна, и онези, които не се интересуват от политика разбраха, че СДС е разделен между лагерите около Емил Кабаиванов и стария председател Мартин Димитров. Камъчето, което последния път преобърна каруцата, слагайки край на Синята коалиция, бе отношението към Иван Костов. Сега основната причина е Бойко Борисов.


Кабаиванов управлява заедно с ГЕРБ като кмет на Карлово, но направи опит да се разграничи от властта. Наскоро СДС (на Кабаиванов) разкритикува бюджета за следващата година, определяйки го като розов, рисков и разочароващ. Синята партия има дори смелостта да поиска оставка на заместник-министъра на културата Георги Стоев заради скандалните поправки в Закона за културното наследство. Неустоимото предложение от премиера обаче като че свали всички маски отведнъж. Офертата беше първата сериозна възможност за значима политическа изява на председателя на СДС.


И Кабаиванов смело влезе в капана. Сега близостта му с ГЕРБ вече е официализирана. Оттук нататък даже да поиска оставката на самия Бойко Борисов, той няма да може да се спаси от клеймото патерица на управляващите. Едно е да си близък на местно ниво с управляващата партия, съвсем друго е да се наемеш да я вадиш от шумен гаф, изложил страната пред цяла Европа.


Впрочем, ако министър-председателят искаше да навреди на СДС, щеше да му е много трудно да измисли по-добър начин. Изборът да се оферира на СДС от Раковски 134, а не пред парламентарната група, разкри и коя синя фракция е по-удобна за Борисов.


Но станалото - станало. До редакционното приключване на броя не беше ясно дали президентът Петър Стоянов, за когото също имаше оставено сиренце в капана, се е усетил овреме. Очакванията бяха той да не приеме да легитимира съюза между СДС и ГЕРБ. Решението сигурно не е лесно, защото президентът е сред противниците на съюза на СДС с Костов. Въпреки това на него едва ли му е особено приятно, че парламентарната група на СДС се разграничи по този начин от кандидатурата му. Тридневният срок за размисъл, който поиска Стоянов, беше твърде дълъг и дори леко неприличен. На практика държавата отново стана заложник на един човек, само че този път той любезно поиска да си помисли малко.


От чисто битово-конформистка гледна точка за Петър Стоянов не си струваше да се разделя със статута на бивш президент при подобни обстоятелства. Законодателят се е погрижил бившите държавни глави да се радват на сравнително приличен стандарт. Те получават пожизнено възнаграждение в размер на 60% от заплатата на действащия президент (към момента Росен Плевнелиев получава 5112 лв.), имат право на охрана и автомобил с шофьор. Могат да ползват и помещение от 200 квадрата за развиване на обществена дейност. Това предначертава комфортна кариера в неправителствения сектор и възможност за ангажименти с международни организации и университети.


Та да си бивш президент е сладко и престижно. Още повече че Петър Стоянов вече има неособено успешен опит с включването си в партийния живот, след като беше президент. Работата в Конституционния съд на теория не би трябвало да бъде политическа дейност, но на практика политиката е винаги на една ръка разстояние.


От ситуацията загуби и ГЕРБ, защото затвърди впечатлението, че не може да намери приличен начин да приключи със скандала Марковска. Видя се, че прехвърлянето на горещия картоф от т.нар. независими депутати към т.нар. десница бе отчаян опит да се замаже положението. През седмицата казусът придоби още по-гротескни измерения и след като парламентарната група на СДС обяви, че няма да внася кандидатура за конституционен съдия. Ако и вторият опит за запълване на поста се провали, както се очертава, какво ли можем да очакваме при третия?

Facebook logo
Бъдете с нас и във