Банкеръ Weekly

Общество и политика

Градил е Бойко правителство

Александър Маринов

 

На пръв поглед прогнозите, че формирането на мнозинство и съставянето на правителство в новоизбрания парламент ще бъдат дълго и трудно занимание, се опровергават. От страна на  преговарящите (ГЕРБ и Обединените патриоти) ни заливат с оптимистични предвиждания, различаващи се само по сроковете. Не се пестят взаимните комплименти, критиките и епитетите от последната година все едно са били лош сън. Всички - и лидерите, и участниците в екипите - твърдят в един глас, че

правителство трябва да има и ще има

Нещо повече - ще бъде "стабилно" и дори като нищо ще изкара пълния си мандат.    

Зад тази демонстративна вяра в светлото управленско бъдеще обаче прозират известни пречки и притеснения. Двете високодоговарящи се страни вече са си опитвали и меда, и жилото, и със сигурност питаят недоверие и подозрение едни към други. Между обявените и ревностно защитавани предизборни ангажименти на ГЕРБ и ОП има твърде много различия и твърде малко сходства, да не говорим за неподлежащите на публична дискусия сметки и претенции за постове, влияние и ресурси.

Как изглеждат към днешна дата позициите и намеренията на двете страни, ако изхождаме от реалностите, а не от медийните комюникета и персоналните мнения?

Непоколебимо съвпадение в интересите

на ГЕРБ и патриотите има по четири въпроса: първо, да не се допуснат нови предсрочни избори, второ, да се вземе властта, трето, властта да се упражнява в коалиция между двете формации и без участието на трета, четвърто, премиер отново да е Борисов. Този консенсус елиминира другите възможни формули за съставяне на кабинет в новия парламент.

Оттук нататък започват различията около формулата и властовата механика на бъдещото управление. И двете страни се опитват да си осигурят гаранции за максимално изгодно участие, но го правят по начин, който е по-скоро контрапродуктивен. На първо време Борисов се опита да прокара идеята за сепаративни споразумения с всяка от трите партии в ОП, но тя основателно бе посрещната на нож като опит за начало на разцепване на патриотичната коалиция и поне засега е оставена настрана. На свой ред Волен Сидеров лансира предложение за формиране на Политически съвет на управляващата коалиция с равнопоставено участие на четиримата лидери, което пък едва ли ще допадне на ГЕРБ. Иначе казано, големият проблем, който създаде много главоболия в предишното управление, а именно - как ще се вземат коалиционните управленски решения - засега виси със страшна сила.

Още повече че ГЕРБ предлагат една примамлива, но доказано деструктивна философия - в управленската си програма двете страни да включат само политиките, по които имат съгласие, а останалите да се чувстват свободни да пропагандират и прокарват в парламента с помощта на подкрепа извън управляващите. В този случай някой скоро ще изреве на умряло, като начало - вероятно патриотите, но кой ще се смее последен е трудно да се предвиди. 

Втората проблемна област е

разпределението на постовете и сферите

на влияние. В това отношение двете страни и особено ГЕРБ са и ще са много ревностни в прокарването на трудносъвместими желания - от една страна, да сложат ръка над възможно повече ресурсоемки министерства, а от друга, да прехвърлят на партньорите най-главоболните сектори. Тъй като една част от последните са и най-харчещите, договарянето ще бъде трудно. И ще са важни не само съображенията за контрол върху разпределението на ресурсите и обсебването за партийна и лична полза на част от тях, но и политическите ползи за този, който щедро раздава. В този контекст следва да се разбира изтеклата информация, че Борисов се опитва да постави патриотите пред дилема - или вземат военното министерство (т.е. печели Каракачанов),  или получават някакво увеличение на пенсиите (т.е. осъществява се приоритет на Симеонов). Това същевременно е допълнителна възможност за внасяне на разкол сред лидерите на патриотите.

Третата проблемна област - която по принцип би трябвало да бъде определяща, но у нас не е - е

съгласуването на програмните различия

вкл. и изработването на цялостна и непротиворечива програма за управление. Тук затруднения ще има главно на фразеологично, а не на съдържателно равнище, т.е. при намиране на взаимноприемливи формулировки, а не с оглед планиране и провеждане на реални политики. Нито една от двете страни не е действително ревностна към изпълнението на поети към избирателите ангажименти, така че и този път ще има обяснения, оправдания и обещания за бъдещи, по-светли моменти. Каквито и препятствия да има, в края на краищата някаква програма ще бъде съставена, нещо повече, известни с реторичните си умения политици като Борисов и Сидеров, Цветанов и Симеонов ще ни убеждават, че тя е най-добрата възможна или поне най-добрата измежду възможните. И, разбира се, че тя ще гарантира успешно четиригодишно управление и благоденствие на съвкупния български народ. Амин!

Казаното не означава, че ГЕРБ и ОП няма да се опитват да се представят в най-добрата публична светлина - кой по-малко е отстъпил и кой повече е наложил от своите обещания. Но едва ли ще има сериозен препъникамък, както се вълнуват някои анализатори. Българските коалиционни практики доказват отлично старата мъдрост, че белият лист може да понесе всичко.

Накрая, известни проблеми възникват заради различните политико-тактически позиции на преговарящите. ГЕРБ като спечелила  изборите партия "води играта", а патриотите нямат нищо против да получават предложения и да връщат положителни или отрицателни отговори, създавайки впечатление за нещо като "вето-позиция". Когато обаче пазарлъците навлязат в най-чувствителните зони, този процес на размяна ще се ускори и от бадминтон ще заприлича на тенис на маса.

Остава открит и въпросът за отношението и поведението на бъдещата парламентарна и извънпарламентарна опозиция, преди всичко - БСП и ДПС. Този път Бойко Борисов се опитва от самото начало да създаде механизъм за

постоянно политическо консултиране

под приемливата фасада на общонационалните приоритети (неособено убедителна, тъй като точно по най-важните национални проблеми различията са особено видими). Вероятно той замисля да използва този механизъм като параван за заобикаляне на патриотите и осигуряване на буферна парламентарна подкрепа - нелоша идея, но значително надхвърляща политическия капацитет на ръководството на ГЕРБ.

В резултат на очертаното може да се прогнозира - правителство ще има, то ще бъде на ГЕРБ и ОП (може би подкрепено от някакви допълнителни гласове в началото), с премиер Борисов, с връщане на основните министри на ГЕРБ на старите им позиции и четири-пет министри за патриотите. Програма също ще бъде представена - със заоблени ръбове и гарантирана стерилност. Изводът също е ясен - от всички тези половинчати решения ще имаме управление (до) половин управленски мандат. А последиците - както обикновено - ще са за наша сметка.      

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във