Банкеръ Weekly

Общество и политика

Голямото ослушване започна

Румен Йончев - най-успешният политически хамелеон в последните два парламента.

Наближат ли парламентарни избори, в политическото пространство се забелязва странно движение на разни субекти от една или друга формации. Играчите от по-малките партии започват трескаво да пресмятат коя политическа сила какви шансове има (или няма) да се озове в следващото Народно събрание, за да се примъкнат към нея и да си осигурят още един мандат на депутатската банка. Очевидно в случая моралните ценности, а още по-малко идеологическите принципи нямат никакво значение. Подходът е прагматичен. Затова някои личности за последния четвърт век извървяха пътя от ляво до дясно или обратното, други пък просто пообиколиха някои сродни формации, докато "изтеглят" печелившата.

Преди дни

в СДС се разрази

"буря в чаша с вода". Единствена жертва, която падна, бе Любен Петров, лидерът на софийската организация, който е и заместник на Лукарски в партията и в икономическото министерство. Той загуби столичната организация, но засега запазва останалите постове. А "грехът" му беше, че застана срещу волята на лидера Божидар Лукарски и поиска СДС да разтрогне споразумението с Движение "България на гражданите" на Меглена Кунев и да се търси единодействие с ДСБ на Радан Кънев. Формацията на Кънев напусна Реформаторския блок веднага след президентските избори, а лидерът й обяви, че ще прави нов десен проект за предстоящите избори. Още в началото на миналата година пък депутатите от ДСБ и Гражданския съвет в Реформаторския блок излязоха в опозиция на настоящата власт. Източници от Блока твърдят, че на Петров е било обещавано водаческо място в листите на новия десен проект. И че изненадващото му противопоставяне на Лукарски и водената от него политика целели индивидуално спасяване, тъй като бъдещето на Блока никак не е сигурно.

Всъщност

най-завиден инстинкт

за политическо самосъхранение в последните два парламента демонстрира председателят на Земеделски народен съюз Румен Йончев. Той се беше уредил за коалиционен партньор на БСП в 42-ото Народно събрание и търкаше депутатската банка в червените редици. Но когато започна да набира сили проектът на Николай Бареков "България без цензура", а правителството на Орешарски вървеше към залез, Йончев много бързо се преориентира към следващата ракета-носител. През февруари 2014-а напусна парламентарната група на социалистите и се присъедини към Бареков. Е, повратливостта му беше възнаградена. В това Народно събрание той пак е депутат, но от групата "БДЦ - "Народен съюз". И понеже въпросният "Народен съюз" със съпредседатели Йончев и Светлин Танчев (ексдепутат от ГЕРБ), който също бързо се преориентира към ББЦ, няма шанс за самостоятелно явяване на вот, то земеделският водач безпогрешно надуши къде е новата изгряваща звезда - "Обединените патриоти", и се присламчи към тях още по време на президентските избори.

Във въпросната група "БДЦ - "Народен съюз" има и други примери за светкавична

"безкористна" преориентация.

Така например Стефан Кенов от организационен секретар на НДСВ изведнъж се озова до дясното коляно на Бареков в "България без цензура", а сега представлява в парламента партията на Христо Ковачки – преименуваната в БДЦ "Лидер".

Един от участниците в коалицията "Обединени патриоти" - ВМРО, също не се свени да номадства, ако лидерът Красимир Каракачанов има интерес от това. Партията е била участник досега в няколко десни коалиции, а лидерът й успешно е сядал на депутатската банка. Евродепутатът Ангел Джамбазки пък стана такъв върху крилете на Барековата ББЦ.

Интересна ще е съдбата

на една друга прелетна пеперуда - небезизвестния позакъснял борец срещу комунизма Методи Андреев. Той беше един от изявените "сини", народен представител от СДС от 1997 до 2001 година. И председател на прословутата комисия по досиетата. Как се озова водач на листата на ГЕРБ в Пловдив-окръг за изборите през 2014 г. никой не знае. Но Методи се зарече да продължи започнатото, а именно да изпълни докрай своята мисия - пълно разкриване на досиетата на бившите агенти и служители на ДС и лустрацията им, която така и не беше извършена в България. Очевидно тази негова реторика устройваше Бойко Борисов, който държеше да покаже, че формацията му е дясна и антикомунистическа. Само че Андреев така и остана като чуждо тяло за ПГ на ГЕРБ, в която бившите членове на БКП не са никак малко. Той, Мартин Димитров и Петър Славов от Гражданския съвет на Реформаторския блок демонстрираха удивително единомислие и единодействие през изминалите две години на 43-ия парламент в т. нар. "Група за натиск". Очевидно в момента и тримата се оглеждат към коя от десните формации да се присъединят - ДСБ, новата партия на експравосъдния министър Христо Иванов "Да, България" или към Реформаторски блок-2.

Впрочем партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева Движение "България на гражданите" се превърна в

притегателен център

за доста бивши седесари и десебари. Нейна дясна ръка е дългогодишният член и кмет от СДС Найден Зеленогорски. Преливането на костовисти пък стана основно през 2013-а, след като явилите се поотделно на парламентарните избори ДСБ, СДС и ДБГ дружно останаха извън парламента. Но все пак едниствено партията на Кунева се доближи до заветните 4 процента. Тогава към нея преминаха дори някои от основателите на партията на Иван Костов - като Прошко Прошков и Христо Ангеличин и др. Друга част от основателите на ДСБ просто се оттеглиха. За това роля изигра трудната комуникация с новия лидер Радан Кънев и постепенното капсулиране на ДСБ. Тук трябва да вметнем, че ядрото на ДБГ пък беше сформирано от бивши знакови членове на царската партия НДСВ - самата Меглена Кунева, Даниел Вълчев.

Политически номади

не липсват и в лявата част на политическия спектър. Най-яркият от тях сякаш е Ивайло Калфин, който два пъти напуска партията майка БСП. Веднъж - за да основе Евролевицата с Александър Томов, Росен Карадимов, Елена Поптодорова и други червени недоволници. След това се върна и стана икономически съветник на президента Георги Първанов. Беше дори кандидат за президент на левицата през 2011-а. Второто му бягство е именно с Първанов, за да учредят АБВ. Калфин е бил два пъти министър - външен в правителството на Сергей Станишев и социален във втория кабинет на Бойко Борисов, където беше и вицепремиер. Ренегатът дори представляваше БСП в Европарламента от 2009 до 2014 година. Проблемът сега е, че поради грешно разчетени ходове на лидера на АБВ Георги Първанов има всички изгледи формацията да остане извън следващия парламент. Няма да й помогнат дори новите лица, в името на които Първанов, Калфин и Румен Петков обявиха, че се оттеглят на заден план. Факт е, че АБВ търси нови коалиционни партньори, но те едва ли могат да се нарекат надеждни - от групата „БДЦ - "Народен съюз" и "Гергьовден" на Любен Дилов-син.

Междувременно Николай Бареков нетолкова изненадващо реши да се върне в българската политика. Набързо закри ББЦ и основа "Презареди БГ", сякаш някога е "зареждал" България с нещо друго освен с простотия и скандали. Съмнително е, че този път ще успее да привлече ярки личности от други политически сили. Да не забравяме, че основната стръв - парите, вече я няма. Вдясно пък продължават да се роят. С което предоставят на десните избиратели богата палитра от нюанси на синьото. Друг въпрос е, че колкото повече са разновидностите, толкова по-малък е шансът им да прескочат 4-процентната бариера.

Другата ракета-носител, която някои политически хамелеони ще припознаят, е партията на бизнесмена Веселин Марешки. "Воля" тепърва набира членове и кандидати за депутатските листи. Ще видим кои познати нам физиономии от десетилетия ще цъфнат там, сякаш са се преродили. Социолозите предсказват засега, че тази формация е сигурен участник в 44-ото Народно събрание.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във