Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ В ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА

Ако не искаме те да се разхождат като из къщи в задния ни двор, защо ние влизаме в тяхната градина, пита Пат Бюкенън, бивш съветник на Ричард Никсън и Роналд Рейгън, политик и журналист. Въпросите за бъдещето на руско-американските отношения се натрупват, натрупват се, впрочем, и желаещите да им отговорят. И докато в Русия рейтингът на критикувания от Запада президент Владимир Путин държи високите нива от 70 %, рейтингът на одобрение на президента Джордж Буш в САЩ бавно, но сигурно пада под неприятните 30 - 35 процента.
Какво става? Разцеплението в представите за ценностите на новия век продължава да се увеличава под методичните удари на еднополюсния свят. Защо това, което е изгодно на САЩ, трябва да е изгодно на всички, се питат сега в Русия, Европа, Китай. За повечето страни в света САЩ са еталон за вътрешната свобода и демокрация. Прекалено енергичната защита на националните интереси извън страната обаче поставя под съмнение искреността във външната политика, доколкото подобна искреност изобщо може да бъде изведена като претенция. Политиката е изкуство на възможното. А когато не е възможно да се скрият интересите, значи не е възможно. Иначе защо потомствените режими в Централна Азия, които си приличат като близнаци, се делят според Вашингтон на добри и лоши? И защо те при едни и същи управници от добри става лоши и обратното? Кое ги прави по-добри или по-лоши?
Русия, която търси своето място в новия век, изпитва нарастваща тревога от положението по близките й граници. Все повече страни обявяват постсъветското пространство за зона на техните интереси и упрекват Москва, че възпрепятства свободното развитие на този регион. Но Русия също търси своите интереси в този регион. Борбата за енергоресурсите в Каспийския шелф и Сибир, за маршрутите на тръбопроводите и цените на енергоносителите силно накърни добрия тон, който досега се опитваха да спазват Русия и нейните западни партньори. Има ли право Москва да диктува цените на нефта и природния газ и по тях да определя цената на своите приятели? Може ли Украйна да иска увеличаване на цената на транзитите, а да протестира срещу увеличаването на цената на доставките? Лошият Газпром иска световни цени за доставките на газ в Украйна, но САЩ настояват те да се запазят същите. А имат ли право САЩ да диктуват на Русия цените на природния газ за съседите?
Покровителството на големия брат отвъд Океана носи икономически дивиденти и по-малките братя доста често ги използват за политически спекулации. Ако цените на технологиите растат, защо цените на енергоносителите да падат? Президентът Владимир Путин предлага на украинския президент Виктор Юшченко следната игра - ако ти е по-скъпо приятелството със САЩ, забрави за евтиния руски природен газ. Грубо, но житейски вярно. Ако Киев поставя под удар руската тежка индустрия и военно-промишления комплекс, тясно свързани с украинската, защо Москва пък да не може да отсече въжетата? Даже с риска да бъде упрекната в икономически санкции.
Упрекват Русия, че подклажда сепаратизма в Абхазия и Южна Осетия, но в същото време бе приветствано отделянето на бившите югославски републики, независимостта на Косово. Защо е възможно да се отделя Косово, а не е възможно да се отдели Абхазия от Грузия или Приднестровието от Молдова? Липсата на правила и принципи превръща всяко изключение в правило. Латвия, Литва и Естония, които дълги времена бяха част от Руската империя, а по-късно част от СССР, се оказаха поробени страни. В някои от тях сега реабилитират бившите есесовци като борци за независимост, ограничават правата на руското население. Трябва ли Москва да се прави, че не забелязва какво става от другата страна на оградата?
Политиката на политически и икономически санкции не е измислена нито в Москва, нито във Вашингтон. Тя съществува още от времената на големите империи. Но защо тя се оказва и сега често използвано оръжие срещу несъгласните, непокорните или затворените в себе си предимно малки страни? Очевидно е, че новият век, който дава нови територии на глобализацията, ще трябва да отговори на едно ново предизвикателство - икономическата сигурност на малките страни, притиснати сега в борбата за надмощие и влияние между старите и новите свърхсили.
В света има девет ядрени държави и почти толкова държави с възможности за енергийно влияние върху световната сигурност. Става дума за страни, притежаващи енергийни и суровинни източници, с които може да се влияе върху световната икономика и политика. Европа, Япония, Китай, Индия и Русия постепенно се превръщат в опоненти на еднополюсния свят. Но какво носят в себе си новите полюси като претенции, намерения, перспектива?
Очевидно е, че САЩ не виждат в Русия главен приоритет. В същото време обаче през близките години изтичат договорите за стратегическите настъпателни оръжия и ядрените потенциали. Москва остава водещ партньор на Вашингтон в глобалната сигурност. В същото време икономическата обвързаност между двете страни остава слаба, за разлика например от разширяващото се търговско-икономическо сътрудничество между САЩ и Китай. Бави се членството на Русия в Световната търговска организация, американският Конгрес отказа да отмени дискриминационната поправка Джексън - Веник, която обаче бе отменена за Украйна.
Приближава 2008 година, когато изтичат президентските мандати на Владимир Путин и Джордж Буш. Добрите лични отношения между двамата успяват да задържат отношенията между двете държави на макар и променливо, но относително стабилно равнище. С падането на рейтинга на одобрение на президента Буш обаче отслабват възможностите му да влияе върху негативните фактори в отношенията с Русия. В същото време на Запад се засилват критиките срещу президента Путин заради вътрешната му политика. Политическите реформи в Русия очевидно се ориентират към приемственост във властта. Това плаши антируското лоби на Запад, което би искало да вижда в Русия един зависим, управляем или поне контролиран партньор. Политиката на Путин е насочена тъкмо в обратната посока.
През близките десет години Русия смята да отдели 183 млрд. долара за превъоръжаване. Тя предлага да бъдат въведени правила за енергийната сигурност, които да успокоят страховете на Запада относно енергийната зависимост от Русия и в същото време да спрат изнудването от страна на държави, през чиито територии минават износни тръбопроводи. Енергията, а не оръжията ще имат вероятно решаваща роля в разрушаването на илюзиите за идеалното партньорство и безкористното приятелство в глобалната политика. Вероятно мащабни споразумения в областта на добива и доставките на енергийни източници, подобни на споразуменията за ядрените арсенали и стратегическите настъпателни оръжия, ще могат да предотвратят следващите регионални войни, в които опасно се смесват взривни фактори като солидни енергийни запаси, религиозен фундаментализъм, масова бедност и отхвърлян от съвременните критерии начин на мислене.

Facebook logo
Бъдете с нас и във