Банкеръ Weekly

Общество и политика

Големи страхове тресат ГЕРБ да не дойде служебен кабинет

Управляващите не искат да изпуснат организацията и провеждането на парламентарните избори

Високопоставени членове на ГЕРБ и не безпристрастни анализатори като мантра повтарят през последните седмици колко страшно ще стане, ако Бойко Борисов подаде оставка и дойде служебно правителство. Те говорят с такъв ужас в очите и в гласа сякаш става дума за космическа катастрофа, а не за кабинет с ограничени правомощия и с хоризонт от 2-3 месеца. 

„Радев иска оставка на легитимно избраното правителство и на главния прокурор. Това е в абсолютно противоречие с Конституцията и принципа за разделение на властите. Само тези действия трябва да ви говорят за това, че този човек и хората, които стоя зад него, са много опасни за държавата. Не искам да си представям какво ще се случи, ако се стигне до служебно правителство. Изпадаме в хаос и безвремие“, коментира административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов пред актива в различни градове на страната.

Радев - иска, ама какво да кажем за исканията на протестиращите в страната? Меко казано, странен отговор дава заместник-министърът на външните работи и председател на младежката организация на ГЕРБ Георг Георгиев:„България и българският народ не са готови за втори служебен кабинет на президента Радев. Тази много неприкрита и силно подчертана злоба, която се излива, комбинирана с дълбока политическа некомпетентност, биха могли да рефлектират върху кадровия избор. Най-много ни притеснява държавата да не изпадне в безтегловност”.

„Трябва да накараме хората да се замислят – какво става след оставка? В действителност ситуацията е кризисна. Но при едно служебно правителство ще има повече реваншизъм, отколкото работа“, споделя с редови партийци Владимир Уручев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП в периода 2007-2019-та.

В хор срещу евентуално служебно правителство се включи и политолжката Румяна Коларова. Според нея служебните кабинети правели безобразни неща, като разкритикува правителствата на проф. Близнашки, и на Ренета Инджова, съставени от президентите Плевнелиев и Желев. Коларова отиде и по-далече като сравни рейтингите на кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов с тези на ХДС и на Меркел, но това вече е хептен кръчмарска политология.

С нищо свежо и оригинално по темата не ни изненада и Росен Плевнелиев, президент на България от 2012-та  до 2017 година. Не че и някой го е очаквал от него, при все че му се наложи две служебни правителства да съставя.

Кой би могъл да си представи, че една процедура, записана в Конституцията на страната, ще предизвика такава ожесточена съпротива от партия, която е десет години на власт, твърди, че е най-демократичната и е член на европейското семейство на ЕНП? Защо Бойко Борисов и по-първите в ГЕРБ се страхуват толкова много от служебно правителство, назначено от сегашния президент?

На първо място това е очевидната лична омраза към Румен Радев, който от първия ден на мандата си не си затваря очите за корупцията и безобразията на управляващите и изказва гласно критиките си към тях. Всъщност в лицето на Радев, Борисов и ГЕРБ виждат най-сериозната си опозиция. Пък и знаят, че този път той едва ли ще назначи служебен кабинет, както в началото на мандата си, който да "пипа" така меко.

Но това все пак е по-малкия страх. Основната задача на служебното правителство е да организира и проведе предсрочните избори и точно там е заровено кучета. Ще бъдат отнети лостовете и инструментите на управляващата партия да влияе върху изборния процес. Да не забравяме онези 600 000 недействителни бюлетини на последния местен вот миналата есен. Което е пълен абсурд. Да не говорим за неизчистените избирателни списъци, корпоративното гласуване и т.н.

Впрочем затова е цялата съпротива и срещу машинното и електронното гласуване.

Бойко Борисов държи неговите хора да организират изборите, защото има и друг проблем – организационен, тъй като партията му се цепи, Цветан Цветанов завлича части от нея и при един честен вот резултатите може да се окажат доста неприятни за сегашните управници.

Най-некоректното в цялата тази история обаче са опитите да се "вържат" протестиращите хора с Радев, с Божков, с разни партии, партийки и изобщо с някакво задкулисие. Нечии дебели управленски глави изглежда не могат да възприемат, че всяко нещо си има граници. Дори и в България.

 

 


Служебните правителства в най-новата ни история


От 1989-та досега те са пет. Първото беше назначено от президента Желю Желев и се оглавяваше от Ренета Инджова. То управлява от 17 октомври 1994-та до 25 януари 1995-та. Инджова се опита да го играе като "Желязната лейди". За три месеца организира 22 приватизационни сделки, но за 3 милиона лева, осигури допълнителни средства за заплати, пенсии, детски надбавки и обезщетения за безработни. По това време започна и завърши деривацията „Скакавица – Джерман“, която възстановява нормалното водоподаване в София.

Вторият служебен кабинет бе назначен от президента Петър Стоянов след драматичните събития от края на 1996-та и началото на 1997 година. Той управлява от 12 февруари до 21 май 1997-а. Премиер тогава, след трудната Виденова зима, стана столичният кмет Стефан Софиянски. Парламентът изрично му разреши да преговаря за въвеждането на валутен борд и за хуманитарни заеми. Последва овладяване на хиперинфлацията и стабилизиране на лева. Сключено беше споразумение с МВФ и Международната банка за възстановяване и развитие, която отпусна кредит от 40 млн. долара за зърно, лекарства и торове.

След февруарските протести през 2013-та и внезапната оставка на премиера Бойко Борисов, на президента Росен Плевнелиев му се наложи да състави първото си служебно правителство. Той назначи дипломата Марин Райков за министър-председател за 78 дни (от 13 март до 29 май 2013 г.) Райков въведе правила за парите на държавните дружества - не повече от 25 на сто от тях в една банка.

Само година по-късно на Плевнелиев му се наложи за втори път да състави служебен кабинет, начело с проф. Георги Близнашки. Той управлява страната от 6 август до 7 ноември 2014 година. Запомни се с решението на Министерския съвет да дари собствеността на храм „Св. Александър Невски“ на Българската православна църква.

След президентските избори през есента на 2016 г., които ГЕРБ загуби, премиерът Бойко Борисов отново хвърли оставка. На новия държавен глава Румен Радев му се наложи да прави служебен кабинет почти веднага след встъпването си в длъжност. За министър-председател бе посочен проф. Огнян Герджиков, който се оказа най-възрастния премиер в новата история на България. Този кабинет управлява страната от 27 януари до 4 май 2017 г. и се поразрови за злоупотреби в министерствата, но не му стигна времето за цялостна и подробна проверка. Иначе остави повече от 1.6 млрд. лв. излишък в държавната хазна, но и важни обществени поръчки, свързани с българското председателство на Съвета на ЕС и закупуването на нови многоцелеви изтребители за въоръжените сили. Премиерът Огнян Герджиков отчете работата на правителството, като постави основен акцент върху организацията на изборите и подготовката за българското председателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във