Банкеръ Weekly

Общество и политика

Годината на истината

Александър Маринов

Колкото и да е клиширано, идващата 2019-а може да бъде определена като "Годината на истината". На световната арена, в Европа и у нас предстои финалът на драма, набирала скорост през последното десетилетие. Какъв ще е този финал е много трудно да се предвиди, но развръзка ще има.

Добре е да оставим световните дела на специалистите, но трудно може да се оспори, че махалото е тръгнало в една посока и няма как да бъде спряно. За нас тези тенденции са важни, защото те ще бъдат определящи за процесите в една слаба и зле управлявана държава като България. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да не бъдем смазани при тектоничното разместване на пластовете - за повече едва ли можем да мечтаем. Все още нямаме държавниците и елитите, способни да извлекат трайна полза за нацията в подобна драматично променяща се обстановка.

Ако използваме метафората на Ахмед Доган, идва времето на Улицата. Разбира се, важно е да отсеем зърното от плявата. За почетния председател на ДПС като последния жив архитект и кърмчия на прехода Улицата е символ на разрушаването на статуквото, добро за него и нему подобните. Той има способността да види какво се задава и предупреждава глупавите и алчни свои класови събратя. Но Улицата е и нещо друго - това е теренът, на който се проявява категоричното нежелание на обществата да бъдат управлявани от досегашните елити по досегашния начин.

Преобладаващата част от притежаващите политическата, икономическата и медийната власт в Европа и особено в България силно подценяват мощта и мащаба на този импулс за промяна. Те смятат, че разполагат с ресурсите да запазят статуквото или поне да извършат контролирана мимикрия, без да се променя същността на отношението "управляващи - управлявани". Това е неадекватна преценка, за която ще платят скъпа цена.

Прави впечатление, че голяма част от анализаторите (каквото и да значи това) и дори професионалните изследователи у нас не са способни да видят и разберат същността на ставащото. Те продължават да смятат, че контролът на големи ресурси (най-вече финансови, а оттам и институционални) дава същите възможности за контрол над процесите в обществената действителност, както и преди. Но не е така, защото не само употребата на ресурсите, но и самото им притежание вече са делегитимирани. Иначе казано, обществените нагласи вече са готови да приемат "експроприиране на експроприаторите".

Парадоксалното е, че голяма част от мерките, които елитите предприемат с цел да си осигурят недосегаемост, може лесно да се превърнат в смъртоносно оръжие срещу самите тях. Форсираното въвеждане на открити репресивни инструменти чрез нарушаващо всякакви нормални стандарти законодателство, както и безогледното им прилагане  създават много опасни за днешните властници прецеденти. Защото и прокуратурата, и МВР, и антикорупционната комисия моge да се окажат в други ръце, колкото и това да изглежда невъзможно в очите на силните на деня.

Предпоставки за това вече съществуват. Налице е рядко срещано съвпадение на масови нагласи, потенциални политически алтернативи и процесуални поводи. От тази гледна точка "перфектната политическа буря" у нас е напълно възможна. Тя вероятно ще се развие бързо и изненадващо, което още повече ще улесни овладяването й (за разлика от 2013 година).

За масовите нагласи стана дума, но нека добавим, че елитите вече са в капана на въведените от самите тях инструменти за масова манипулация. Защото сондажите на общественото мнение (дори почтено и професионално направените такива) не могат да достигнат до дълбоките пластове, до "тъмната мрежа" на общественото съзнание и поведение. Има нещо очевидно сбъркано - например когато се твърди, че на практика електоралните нагласи остават неизменни години наред въпреки очевидните процеси на радикализиране в обществото, породени от влошаването на реалните условия на живот на мнозинството от хората. Мантрата за "повишаващите се доходи" е също толкова лъжлива, колкото и твърденията за непрестанно нарастващите "спестявания на хората". Защото нарастват доходите и се повишават спестяванията на 10 на сто от българите.

Втората предпоставка за бурно развитие на процесите през 2019 г. е появата на правдоподобна потенциална политическа алтернатива и разграничаването й в масовото съзнание от псевдоалтернативите. Ясен носител на тази алтернативност - т.е. на идеята, че политика може да се прави от друг тип хора и по друг начин, засега е само президентът Румен Радев. Но и в това отношение елитите подценяват реалните опасности за тях. Истинската заплаха не е създаването (от Радев или за Радев) тук и сега на "президентска партия", а самото масово допускане, че такава инициатива е възможна и необходима. Досега активността на множеството достатъчно способни и почтени (за да управляват държавата добре) българи бе сковавана от внушаваното тягостно чувство за обреченост на подобни опити, водещо до апатия и отдръпване. Президентът не е идеален, но е автентично различен - и това се усеща от повечето българи, заради което му симпатизират. Поради редица обстоятелства той може и да не успее, но "бентът е пробит". Ще има псевдообновители, ще има и истински носители на промяната, може би дори и революционери. Грубо казано, видя се, че гащите на властниците са паднали и под тях няма нищо страшно, да не говорим за очароващо.  

Третата важна предпоставка за големи промени е процесуалната. През 2019-а по закон ще има европейски и местни избори, вече е невъзможно да бъдат избегнати предсрочните парламентарни. А това означава назначаване на служебно правителство. При втория си опит президентът едва ли ще допусне нова грешка, както при кабинета "Герджиков" - не само и не толкова при персоналния подбор, колкото при точното определяне на задачите му. Целта на служебното правителство не е да "вкарва лошите в затвора", а да осигури на обществото информационни и процедурни възможности за свободен информиран избор. Не е нужно то да предявява към заварената ситуация някакви специално измислени изисквания и критерии - достатъчно е да се изясни дали и как предишното управление е изпълнило поетите от самото него задачи и ангажименти. Накрая, не бива да се забравя, че предстои избор на нов главен прокурор - позиция с огромно значение за отпушването на промените.

Възможно е елитите в последния момент да наберат решителност за някаква по-сериозна (имитация) на  промяна - било по препоръчания от Доган модел, било в някаква друга - също широка формула. Това може временно да отложи развръзката, но няма да я отмени. Защото е твърде късно и упадъкът на елитите е стигнал твърде далеч. Този сценарий бе пробван през 2001-ва и не успя, сега може да се повтори само като фарс. Днешните парламентарно представени партии не могат нито да разработят, нито да реализират обща (помежду им) програма, още по-малко - програма, която да отговаря на интересите и очакванията на мнозинството от българите.

Така напълно правдоподобна изглежда прогнозата, че през 2019-а ще започне раздаването на подаръците и всеки ще получи, каквото е заслужил.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във