Банкеръ Daily

Общество и политика

Годината донесе на депутатите евтини апартаменти, скъпи оставки и раздели

Политическата 2019-а мина под знака на европейските и местните избори. Това обаче не попречи на традиционната порция от скандали. Оставките, партийните раздели и далаверите с евтини апартаменти не подминаха Сградата на съединението.

Социалистите 3 месеца отсъстваха от парламента

Още през февруари БСП реши да бойкотира пленарните заседания. И така чак до края на май. Три месеца опозицията отсъстваше заради сблъсъка с управляващите по повод промените в Изборния кодекс. От партията на Корнелия Нинова поставиха 3 условия, за да се върнат на работа - избор на нов състав на ЦИК, възстановяване на преференциите и ново обсъждане на машинното гласуване. После обаче се заеха с предизборната си кампания и вътрешнопартийните си проблеми. 

Евтини апартаменти

Докато столетницата никаква я нямаше в залата и предизборната кампания за местния вот беше в разгара си, гръмна най-големият политически скандал за тази година - "Апартаментгейт". Хвърчаха оставки и обвинения. Заради закупени жилища на цени под пазарните, от Народното събрание се оттеглиха една след друга няколко ключови фигури.

Най-знаковата "жертва" бе Цветан Цветанов. Вторият в ГЕРБ напусна Народното събрание, а след евроизборите - и всички партийни постове. Запази си обаче луксозния апартамент с частен асансьор.

Овакантеното място на председателя на ГЕРБ в парламента зае Даниела Дариткова.

Оставка като депутат подаде и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Наложи му се след информацията за покупки на имоти на ниски цени от негови близки. Мястото на Добрев зае Валентин Николов.

БСП също имаше участие в сагата "Апартаментгейт". Изникнаха въпросителни около имотите на депутатите от левицата Крум Зарков и Валери Жаблянов. Но там не се стигна до хвърляне на оставки.

Скандалът с евтините жилища все пак не попречи на ГЕРБ да спечелят евроизборите. 

Делян Пеевски се появи а парламента

ДПС изпрати трима свои представители в Брюксел. Депутатът Делян Пеевски отново предпочете да остане в Народното събрание и изненадващо след евровота се появи там и то цели два пъти. Това "събитие" не се беше случвало от 2017 година.

Волен Сидеров изпадна в немилост

Сериозно поражение през лятото претърпя лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Изключиха го от парламентарната група "Обединени патриоти" заедно с депутатите Десислав Чуколов и Павел Шопов. От ръководствата на НФСБ и ВМРО аргументираха решението си с това, че атакистите системно отказват да участват в съвместната работа.

Сидеров се впусна в битката за столицата. Напусна парламента и стана общински съветник. В навечерието на местния вот арогантното му поведение предизвика скандал в предаването "Референдум" на БНТ. Ден по-късно "Атака" безуспешно щурмува сградата на обществената медия, заради забраната Сидеров да не участва в предавания, докато не се извини. Очевидно формацията е изгубила доста от потенциала си докато се увърташе около властта.

Партиите за малко сами да се закопаят финансова

Един скандал, започнал още през пролетта, набрал скорост през есента, явно ще продължи с пълна сила и следващата година. Темата с партийните субсидии стана гореща за депутатите след като "Шоуто на Слави" информира по време на предизборната кампания за евровота, че през 2018-а партиите са вземали не по 11, а по 13.23 лева на глас.

След изборите на 26 май Министерският съвет внесе законови поправки, с които политическите формации да върнат надвзетите пари за последните три години. 

През юни премиерът Бойко Борисов се появи в парламента и предложи субсидията да бъде намалена на 1 лев. И бюджетната комисия одобри предложението още същия ден. От своя страна, при една от двете си появи в сградата на Народното събрание, депутатът от ДПС Делян Пеевски заяви, че Движението няма да подкрепи предложението на ГЕРБ за партийна субсидия от 1 лев, но че ще гласува тя да стане 0 лева. 

Впоследствие беше прието финансирането на партиите да се намали на 1 лев с възможност за неограничено финансиране от бизнеса.

През декември БСП предложи 8 лева финансиране на глас. Предложението бе внесено от левицата между двете четения на Закона за държавния бюджет в преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии. Освен левицата "за" гласуваха и "Обединени патриоти", но това не помогна. Нещо повече, в създалата се суматоха в залата беше отхвърлен и текстът за 1 лв. партийна субсидия, който бе заложен в проектобюджета за следващата година от управляващите и приет от бюджетната комисия.

Това предложение беше гласувано два пъти. „За“ него първоначално гласуваха 103 народни представители, „Против“ – 120 и „въздържали се“ – 1, с което бе отхвърлено. От ГЕРБ поискаха прегласуване и то отново бе отхвърлено със 104 гласа „за“, 120 „против“ и 1 „въздържал се“.

Така на практика партиите останаха с 0 лева субсидии или никакво финансиране от държавата и изцяло зависими от бизнеса. Но за твърде кратко. Депутатите в крайна сметка решиха след ново гласуване партийната субсидия за 2020 г. да бъде 8 лв. на действително получен глас. ДПС не участва в него и напусна пленарната зала. От движението заподозряха сделка между ГЕРБ и левицата. 

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък заподозря договорка между управляващите и ДПС.

По всичко личи, че след коледната ваканция парламентът отново ще прекроява партийното финансиране. "Обединените патриоти" подготвят законови промени, чрез които партиите да не получават средства от бизнеса и задължително да бъдат финансирани от държавата, а субсидията да има таван от 5 или 6 милиона. Плановете им включват и ясно да се разпише за какво могат да се харчат тези средства. 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във