Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГОДИНА НА НЕОЧАКВАНИТЕ ОЧАКВАНИ СЪБИТИЯ

Международната политика винаги е била подвластна на неочакваните събития. Така както се случи точно преди една година, когато навечерието на изминалата вече 2005 г. бе белязано с едно колосално природно бедствие в Южна Азия. То породи очаквания - че ще се превърне в нова приливна вълна за световната политика. Неочакваните събития обаче само задават временното настроение на международната политика и предизвикват кратковременните последици от емоцията на момента. Това конкретно бедствие не промени координатите на международната политика, нито тази трагедия стана повод за сближаване между Съединените щати, Европа, Русия, Китай, Индия или Япония. Сега, след една година, Южна Азия продължава да е същата. Както и отношението към нея.
Примерът с навечерието на 2005-а си струва. Най-малкото затова, защото така е по-сигурно да се твърди, че международната политика е подвластна повече на очакваните събития и собствената си история. Нейният труден характер и бавна промяна продължават да зависят от стихията на човешката природа, от стратегическите баланси, от икономическите интереси и от дисбаланса, който предизвиква редуването на войната и мира. А те не могат да бъдат вкарани в рамките на една календарна година. Терористичните атаки в Ню Йорк, които преди вече близо пет години обърнаха света, формално бе едно неочаквано събитие, но всъщност то бе очакваната драстична раздяла с… миналия век. Хората днес си спомнят повече конкретната дата - 11 септември, но не и годината, в която това се случи. Констатацията води до изводи...
С 11 септември, когато удари часът на терориста, започна новото отмерване на времето в международната политика, което със сигурност ще приключи след десетилетия. И това напомняне си струва, защото всяка нова година за международната политика сякаш минава задължително през възпроизводството на старите грешки, натрупани от десетилетия, преминава през натрупването на новите, за да стигне до верните решения... след години. През 2006-а например се навършват 50 години от Суецката криза, чиито последици могат да се усетят и днес. Календарната година за международната политика често е въпрос само на месеци или ...на много години. Така със сигурност ще бъде и през 2006 година.
И през нея ще продължава процесът на легитимация на следвойната, две години след като бе свален режимът на Саддам Хюсеин. Ирак няма как отново да не бъде в центъра на Бермудския триъгълник на световната политика, а близкоизточният регион да не продължава да бъде огнище на нестабилност. От това, което ще се случва в тази разделена страна, ще продължават да зависят отношенията между тези, които забъркват геополитическия концентрат, както ще зависят и вътрешнополитическите отношения, които ситуацията в далечен Ирак ще предизвиква в тях. Това, което ще се случва между Тигър и Ефрат, ще продължава да определя и втората година от втория мандат на американския президент Джордж Буш. Ирак ще продължава да бъде едновременно причина и фон на всичко, което ще се случва от Ивицата Газа, през Сирия и Ливан до Иран.
Освен това ситуацията в Ирак отдавна е станала повод и мярка за трансатлантическите отношения. От стабилизацията в тази страна ще зависят и способностите на евроатлантизма да се върне в нормалното си състояние и да възвърне своята идентичност. След успешните избори в Ирак германското правителство например има намерение да засили своята подкрепа за процеса на демократизация и стабилизация в страната, въпреки че Берлин поддържа решението си да не изпраща германски войници в Ирак. Началото на изминалата 2005 г. например бе оптимистично за американо-европейските отношения и за преодоляване на кризата в тях, но в нейния край възвърналата се взаимност от двете страни на Океана бе наранена от сивата зона на т.нар. тайни полети. В крайна сметка развитието на ситуацията в Ирак ще зависи от способността на новоизбрания иракски парламент да формира ефективно правителство, което да се опита да намали общуването чрез … терористични атентати. 2006-а се очертава като година, която ще е решаваща за реалната стабилизация на тази страна, от която ще продължават да зависят външнополитическите действия на Вашингтон, Брюксел, Москва или Пекин.
Ако Ирак вече е създал донякъде стереотип за външнополитическо поведение, много повече са неяснотите в отношенията със съседен Иран. Техеран и неговата ядрена програма във всички случаи се очертават като най-голямото предизвикателство за международната политика и 2006 г. ще бъде възлова за него. Сянката на политиката с ядрени свойства, която практикува режимът в Техеран, ще бъде едно от най-сложните външнополитически уравнения, чийто неизвестни ще се търсят и по излъскания дипломатически паркет на ООН, и в Европейския съюз, и в Съединените щати, и в Русия. Във всеки случай е много сериозна прогнозата, че иранската ядрена програма ще попадне в Съвета за сигурност на ООН и това ще предизвика икономически санкции за Иран.
Сериозна причина за това е и възможната еднозначна реакция на Израел, който със сигурност не приема ядрения потенциал на Иран, независимо какво ще донесат предстоящите израелски избори през март. Консенсусът на израелските партии по иранския въпрос към момента изглежда очевиден. Много наблюдатели не изключват ограничена военна операция срещу ядрени обекти на Иран, която ако се случи, едва ли ще бъде с мандат на ООН. В този смисъл Иран и ядрените му амбиции могат да станат поредното очакване на неочаквано събитие. Точно преди една година върховният представител на Европейския съюз за общата външна политика и сигурност Хавиер Солана очакваше през 2005-а нова фаза в трансатлантическия диалог, особено по въпросите от взаимен стратегически интерес. Тогава Солана сложи Иран и неговите ядрени амбиции на първо място като тест за американо-европейския разговор. През 2006 г. тази история продължава.
През 2006 г. европейската политика също ще търси алтернативи, чрез които да се измъкне от състоянието на криза. Ако 2005-а бе годината на провалената Европейска конституция и на избори, които променят общото състояние на европейска политика, 2006-а би следвало да бъде годината, в която изтича т.нар. време за размисъл. Това трябва да стане под диригентската палка на Австрия, която ще председателства Европейския съюз през първата половина на годината. Между впрочем точно в годината на Волфганг Амадеус Моцарт на Австрия ще й се наложи да бъде лицето и гласът на Европа. Виена ще трябва да посредничи не само в конфликта за Европейската конституция, но и заедно с останалите страни членки, с Европейската комисия и Европейския парламент да координира всички възможни компромиси в европейската и международната политика. Само след шест месеца, през юни, европейските лидери трябва да покажат, че са се съвзели от провала след референдумите във Франция и Холандия и имат сериозни предложения към своите граждани.
Сериозната прогноза не е свързана с нещо повече от очакване за пътна карта. За предложения, от които зависят стратегическите европейски проекти като разширяването, което само след година би следвало да получи и българското си измерение. Не трябва да се очаква от нас да се превърнем във вълшебници и да творим чудеса, предупреди министърът на външните работи Урсула Пласник. Въпреки това Виена има желание да вдъхне нов живот на европейската идея след парализата на Европейския съюз под британското председателство. Целта е Европа отново да стане част от големите теми.
Май е особен месец в европейската политика. И този, който предстои, със сигурност ще бъде такъв. През май след доклад на Европейската комисия ще трябва да бъде взето решение дали от 1 януари 2007 г. България и Румъния ще станат пълноправни членове на Европейския съюз. Европейските лидери ще трябва да решат и трудната задача, която остана като наследство от 2005-а - преговорите с Европейския парламент за вече договорената финансова рамка за периода 2007-2013 година. Пак през май ще се състои среща на високо равнище между Европейския съюз и страните от Латинска Америка и Карибския басейн. Предвидена е и среща на върха ЕС - САЩ, но датата й все още не е уточнена.
Особено предизвикателство и за европейската, и за американската политика ще бъдат отношенията с Русия и т.нар. газова дипломация, в която са забъркани огромни интереси. Интригата засяга всичко, което ще се случва с Украйна, която стои между Запада и Русия, с Прибалтика, която стана част от Европейския съюз, с най-силната икономика каквато е германската и нейното положение в голямата дипломация между Америка и Русия и в самата координатна система на европейската политика. Интригата е очевидна и е от много голям калибър, след като бившият германски канцлер Герхард Шрьодер не само ще чете най-скъпите лекции в света, но и се съгласи да приеме пост в газовия консорциум. Ако преди една година любопитното бе до какво ще доведе украинското разминаване между Вашингтон и Брюксел, от една страна, и Москва, от друга, сега любопитното е как руско-украинското разминаване ще се отрази върху цялостната система на международната политика. Съвсем неслучайно заместник държавният секретар на Съединените щати Никълъс Бърнс нарече насърчаването на демокрацията в Русия една от ключовите задачи на американската дипломация през 2006 година. Още повече че през следващата година Москва поема председателството на Г-8, което прави 2006-а годината на неочакваните очаквани събития.

Facebook logo
Бъдете с нас и във