Банкеръ Weekly

Общество и политика

Глобалното затопляне изпоти политиците

Борбата с глобалното затопляне и редуцирането на парниковите емисии все повече започва да прилича на мираж, след като 18-ата конференция от Рамковата конвенция на ООН за климата в катарската столица Доха завърши без конкретни ангажименти. Дори каузата на световните лидери, които се опитаха да ни убедят в обратното, изглежда обречена. Повече от сигурно е и че финансовите ангажименти, които поеха някои от развитите държави, няма да бъдат изпълнени, поне докато не отшуми дълговата криза в Европа. Въпреки това може да се приеме, че форумът в Доха бе значително по-успешен от тези в Дърбан Канкун и особено в Копенхаген през 2009-а, определен като грандиозен провал.


Основният резултат от двуседмичното заседание на 192-те страни участнички в конференцията е удължаването до 2020-а на действието на Протокола от Киото, който изтича в края на тази година. Според подписания през 1997-а документ само индустриалните държави, сред които и България, са задължени да ограничават вредните си емисии. Сега именно те се съгласиха да изпълняват тези си ангажименти още осем години. Споразумението обаче не е подписано от САЩ и бързоразвиващи се икономики като Китай и Индия и всъщност обхваща по-малко от 15% от парниковите газове в глобален план, което сериозно поставя под въпрос ползата от съществуването му. Миналата година и Канада оттегли подкрепата си за Протокола от Киото. По думите на канадския министър на околната среда Питър Кент той вече се е превърнал в пречка за предотвратяването на глобалното затопляне и продължаването на канадското участие в него би нанесло сериозни щети на канадската икономика. Всъщност това е и една от причините САЩ да не участва в споразумението. Изчисленията на Конгреса показват, че намаляването на вредните емисии означава харчене на много пари - като абсолютна стойност около 366 млрд. долара годишно, или по 3100 долара на домакинство.


Амбициите са през 2020-а да влезе в сила ново глобално споразумение за климатичните промени, което този път да обхване всички страни членки на конвенцията на ООН. Пътната карта за изработването му предвижда през 2013 г. да се проведат редица срещи на работните групи и спомагателните органи към Организацията на обединените нации, за да се изготвят преговорните текстове на документа. Те трябва да са готови до края на 2014-а, така че да бъдат одобрени най-късно на 21-вата конференция по климата в края на 2015 година.


В Доха бе одобрена и рамката за дългосрочно финансиране на дейностите по климата. Според нея е необходимо развитите държави да осигурят до 2020-а 100 млрд. долара за подпомагане на развиващите се, като една трета от средствата се предоставят още в следващите три години. Съгласно постигнатите на конференцията договорености страните с икономики в преход, сред които е и България, ще предоставят финансиране за по-бедните на доброволен принцип. Германия, Великобритания, Франция, Дания, Швеция и Европейската комисия пък обявиха, че са готови да дадат общо 6 млрд. долара. Очаква се Зеленият фонд на климата, който е установен в Сонго, Република Корея, реално да започне работа през втората половина на 2013-а, което означава, че година по-късно по него вече ще може да се подпомагат одобрени за финансиране дейности.


Въпреки всичко редица световни лидери, както и всички неправителствени организации останаха разочаровани от срещата в Катар. Много, много повече трябва да се направи, ако действително желаем да се заемем сериозно с климатичните промени и да ограничим емисиите. Безкрайната говорилня ще осъди островите на изчезване, понеже океаните продължават да се покачват, заяви Киерен Кеке, който е външен министър на Науру, но говори от името на Алианса на малките островни държави.


Сделката в Доха е празна като мираж в пустиня. Тези разговори не доведоха до нищо - няма реален напредък за намаляване на парниковите газове, а само обиден жест на финансиране на борбата с изменението на климата, коментира говорителят на Приятели на Земята Асад Рехман. Вицепрезидентът за международна политика на Conservation International д-р Фред Болц пък каза, че никой не е очаквал на тази среща да се случи голям пробив, но няма и почти никакъв съществен напредък по който и да е важен въпрос. Включително и за поддържане на съществуващите нива на финансиране, така че да се помогне на най-уязвимите нации да се справят с негативните въздействия от изменението на климата, които вече са реалност.


Този резултат е безкрайно разочароващ и се случва в година, когато бяха отбелязани над 400 топлинни рекорда и въздействието на изменението в климата порази хората навсякъде по света. Всяка година има значение и бездействието на правителствата увеличава риска за всички нас. В същото време някои развити страни на практика абдикираха от преговорите, като се отдалечиха от последните си ангажименти и отказаха да поемат нови. Държави като Полша, Русия, Канада, САЩ и Япония буквално се пазаряха, отбеляза Саманта Смит, ръководител на глобалната група на WWF Климат и енергия.Според нея по ключовия въпрос за необходимостта от реално намаляване на вредните емисиите въобще не е бил постигнат напредък. Не са били поети и конкретни финансови ангажименти за справяне с изменението на климата като основа за ново глобално споразумение, което да влезе в сила до 2015 година.


Грийнпийс също осъди политиците и определи преговорите в Доха като пълен провал, тъй като в постигнатите договорености съществували толкова вратички, че в крайна сметка нямало да има никакъв ефект върху въглеродните емисии. По думите на Куми Найду, изпълнителен директор на Greenpeace International, решенията, които трябваше да се вземат, са спешни, а темпото на напредък е никакво. Неспособността на правителствата да се обединят за справяне с общата заплаха е необяснима и неприемлива. Те поставят националния краткосрочен интерес пред дългосрочното глобално оцеляване. Само преди няколко дни тайфунът Пабло удари Филипините и показа човешката цена на екстремните метеорологични условия. На този фон решението на политиците да не увеличат скоростта или мащаба на усилията за намаляване на емисиите е непростимо. Международният процес куца, докато кризата се ускорява. Ние питаме политиците: На коя планета сте? Определено не на планетата, където хората умират от бури, наводнения и суши, изтъкна Найду.


Лидерът на Грийнпийс разкритикува и действията на Европейския съюз. Според него този път общността, която обикновено е лидер в борбата с изменението на климата, си тръгна от Доха с мръсни ръце.


Това пътуване не беше леко. Не беше красиво. Не беше и бързо, но ние успяхме да преминем моста и се надяваме, че ще увеличим скоростта, сподели след постигнатото споразумение еврокомисарят по действията в областта на климата Кони Хедегаард.


Надеждата за промяна е все още жива. Хората, които са засегнати от изменението на климата, ще отстояват твърдо правото си на сигурност, безопасност, храна, вода и чиста енергия, както и за спиране на проектите, базирани на изкопаеми горива. На срещата в Доха за първи път стана ясно, че милиони хора по света изискват истинско лидерство за справяне с изменението на климата, е становището на Тасним Ессоп, ръководител на делегацията на WWF на форума.


Несъмнено преговорите за ново споразумение за намаляване на емисиите ще бъдат драматични. Получава се нещо като игра на котка и мишка - на думи всеки подкрепя документа, но е готов да го изпълнява, ако всички останали се присъединят към него. Те пък от своя страна чакат същото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във