Банкеръ Weekly

Общество и политика

Гласове за Европа

Повече от 503.7 млн. души на територията на Стария континент между 22 и 25 май 2014 г. ще изберат 751 свои представители, които да формират европейската политика през следващите пет години. За първи път в историята на общността от 28 държави новите евродепутати ще получат правото да изберат и бъдещия председател на Европейската комисия (ЕК). От гласовете на половин милиард европейци ще зависи съдбата не само на единната общност, но и на 28-те национални икономики.


 


Ще има ли политически баланс в голямото европейско семейство или националните интереси на големите отново ще определят съдбата на малките? Ще се спаси ли общността от икономическата криза, или ще падне в жертва на собствените си опити да предотврати най-тежките последствия? Ще има ли еднакво бъдеще за всички европейци? Отговорите на тези въпроси ще търсят новите законодатели в Европа, чийто мандат се очаква да започне в края на май.


Европейското политическо семейство

Европарламентът е единственият орган в общността, който европейските граждани могат да избират пряко. Членовете му се излъчват от почти 200 национални партии, за да формират т. нар. европейско политическо семейство (партийните групи, представени в парламента). Сега в ЕП съществуват седем групи от различни сфери на целия политически спектър, към които формациите от 28-те държави членки декларират принадлежност. Отделно евродепутатите се разделят и по комисии (22), където на практика се създава истинското европейско законодателство.


При толкова шарен законодателен орган въпросът не е коя национална партия ще изпрати свои представители в Брюксел, а към коя европейска формация тя ще се присъедини. Именно от това обвързване зависи и кои национални проблеми могат да се превърнат в европейски политики. Казано с други думи, ако страната ни иска по-облекчени условия за субсидиране на земеделска продукция, ще трябва да потърси подкрепата на онази парламентарна група, която е принципно съгласна да се улесни режимът за целия ЕС.


Наскоро Европейската народна партия (ЕНП)например предложи шест мерки за по-добро правосъдие в общността, а Партията на европейските социалисти (ПЕС)поиска 6 млрд. евро за борба с младежката безработица. Европейската зелена партия пък традиционно защитава проекти за опазване на околната среда, докато либералите подкрепят важните мерки за свободното движение на хора. В този ред на мисли европейските граждани на практика ще трябва да гласуват не по партийни пристрастия, а за онези политики, които биха искали да видят в собствените си страни. Дори това да означава подкрепа за политическия опонент на фаворита им.


Досега България е най-силно представена в десния политически спектър, защото ЕНП приютява четири от българските формации - ГЕРБ и Демократическата партия, заедно с ДСБ и СДС, а чрез тях и останалите три партии в Реформаторския блок. Българската левица в лицето на БСП и "Български социалдемократи" са част от ПЕС, а Движението за права и свободи, заедно с НДСВ (което пък е в коалиция с "Обединена България" и Социалдемократическата партия)са в групата на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Националистите от НФСБ членуват в Движение за Европа на свободите и демокрацията (където евродепутатът Слави Бинев е един от шестимата временни ковчежници), а ОМО "Илинден Пирин" е част от Европейски свободен алианс. Освен тях взаимоотношения с Европейския парламент има и Националната демократическа партия, която е в редиците на Алианса на европейските национални движения, а също така Българска християнска коалиция и Християнски демократически форум, които членуват в Европейското християнско политическо движение.


Състезатели лека категория

Независимо от реалното съотношение на силите в Брюксел формулата за вземане на решения е на страната на големите държави. Благодарение на многобройното си население те изпращат повече свои представители в ЕП, като по този начин представляват и по-солидна част от европейските граждани. Зад един депутат от Малта например стоят 80 хил. души, докато зад колегата му от Германия - над 800 хиляди. У нас числото е още по-ниско - едва около 45 хил. души. По този начин големите страни получават пълното право да прокарват собствените си национални интереси през европейското законодателство.


За никого не е тайна, че германският канцлер Ангела Меркел, както и предшествениците й лично инструктират лидерите на националните си делегации в европарламента как да гласуват. По този начин със своите 99 представители в Брюксел Германия успешно лобира за законодателни промени, които я облагодетелстват. На този фон България с нейните 17 евродепутати трудно може да постигне същото без чужда помощ. Затова нашата политика в Европа зависи преди всичко от контактите ни с големите европейски партии, както и от лобирането за международна подкрепа на български каузи.


Една от възможностите за по-активно участие на България в създаването на общата европейска политика е ЕК. В нея държавите членки са представени поравно, а всеки комисар държи портфейл от стратегически мерки. В този случай, ако политиките на някоя малка страна се сторят привлекателни на някоя от големите, тя може да ги припознае и да лобира в тяхна полза. Така например Гърция, с нейните 15 хил. километра крайбрежна ивица, реши да подкрепи стратегическите мерки за риболов на Малта, която също има интереси в тази област, но няма влиянието да ги прокара. По същия начин България би могла да се бори за повече средства по енергийни проекти, които напоследък са на мода дори в развитите европейски държави.


 


Европарламентът в числа



1958 г. е създаден Европейският парламент, а евродепутатите се избират пряко от 1979 година;



99 депутати има най-голямата национална група - германската. Най-малките се състоят от шестима души и принадлежат на Малта, Кипър, Люксембург и Естония;



25 депутати от 7 държави са необходими за създаване на политическа група;



62% е била най-високата избирателна активност в Евросъюза (през 1979 г.), а 43.1% - най-ниската (през 2009). На последния евровот у нас пред урните застанаха едва 37.5 на сто от българите с право на глас;



Четири държави имат задължително гласуване - Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург;



Една трета от депутатите са жени;



500 млн. евро на година се изразходват за езикови преводи в Европейския парламент, а институцията разполага с 1500 преводачи;



7957 евро е брутното месечно възнаграждение на европейските законотворци. Депутатите получават и 21 209 евро за назначаване на асистенти.


 


Кой  ще оглави ЕК?


Една от най-важните задачи на евродепутатите, които ще заемат местата си след вота през май, ще е изборът на нов председател на ЕК през есента на 2014-а. Наследникът на Жозе Мануел Барозу трябва да бъде избран с абсолютно мнозинство през есента на 2014-а и за първи път номинациите ще са пряко обвързани с резултатите от вота за Европарламента. Кампанията тепърва предстои, но пет от 13-те европейски формации вече излъчиха своите кандидати.В началото на март ЕНП номинира Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и бивш председател на еврогрупата в парламента. Настоящият председател на Европейския парламент Мартин Шулц пък получи подкрепата на ПЕС. Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) избра бившия белгийски премиер и лидер на парламентарната група на АЛДЕ Ги Верофщад. Зелените номинираха двама от настоящите членове на Европейския парламент - французина Жозе Бове и германката Ска Келер, докато Европейската лява партия излъчи лидера на гръцката партия СИРИЗА Алексис Ципрас.Новото политическо мнозинство, което тези и следващите избори ще излъчат, ще формира европейските политики в редица важни области за следващите пет години. С общите усилия на Европейския парламент и Европейската комисия 28-те държави в общността ще потърсят адекватен начин за излизане от икономическата криза, а националните правителства ще получат важни съвети за бъдещата си посока на развитие. Така че - популярни или не, общите европейски политики се нуждаят от подкрепа. Най-вече на изборите през май.


Facebook logo
Бъдете с нас и във