Банкеръ Weekly

Общество и политика

Глад за висшисти със заплати на чистачки

Бизнесът и безработните трудно намират общ език.

Над 17 хил. души ще отпаднат до края на 2014-а от програмите за субсидирана заетост. Освен това в края на всяка календарна година безработицата традиционно се покачва. По думите на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов комбинацията от двата фактора крие сериозни рискове за стабилността на трудовия пазар. Въпреки че в последните осем години трудовата агенция организира многобройни обучения и програми за преквалификация, армията от безработни от най-уязвимите групи - хората над 50-годишна възраст, с основно или по-ниско образование, продължително безработните и хората с трайни увреждания, постоянно расте. Почти 400 хил. души са преминали през различни схеми за заетост, но ефектът за пазара е почти нулев, нищо че през последните няколко години държавата е наляла в тях стотици милиони левове бюджетни средства и пари от еврофондовете. Ангелов си обяснява този парадокс с "изкривеното огледало" на пазара на труда. Тоест повечето безработни, попаднали в програмите, имат потенциала да се реализират сами и заемат местата на истински нуждаещите се. От друга страна, в схемите участват работодатели, които така или иначе ще разкриват работни места, но просто искат да черпят от облагите на публичното им финансиране.

Другият извод е, че продължава да съществува несъответствие между търсеното от бизнеса и знанията и уменията, които имат кандидат-служителите. Дали това е така, най-добре могат да кажат самите работодатели.

Факт е, че при почти 400 хил. официално безработни и поне още толкова нерегистрирани в бюрата в базата данни на Агенцията по заетостта към 30 октомври 2014-а са заявени над 9800 свободни работни места в над 3187 обяви. Трудно е да се обхване спецификата на толкова много оферти, но все пак съществуват ясно изразени тенденции, обясняващи разминаването между търсенето и предлагането. Най-важната от тях е, че голяма част от предложенията са


неатрактивни заради минималните заплати


и безработните по-скоро предпочитат да карат на социални помощи, отколкото да се бъхтят за жълти стотинки. Логично е например да няма желаещи по 8 часа на ден да правят кабелни заготовки на преса или да сглобяват електрически инсталации на автомобили за 380 лв., както предлагат от Сливен. В Пещера трудно ще си намерят счетоводител за 300 лв. надница, пък на всичкото отгоре и с опит между две и пет години. В град с висок стандарт като Варна заплата от 350 лв. за секретарка на пълен работен ден звучи потресаващо ниска. Толкова предлагат и на касиерите в Самоков, както и на сервитьори, бармани и продавачи в магазини из цялата страна. Но има обяви, които крещящо се разминават дори с реалностите на евтиния ни трудов пазар. Едва ли ще се намери авантюрист, който да работи като педагогически съветник срещу 270 лв. в столицата, или логопед, който да се цани за 213 лв. в Червен бряг. Все пак става дума за професии със завършено висше образование, които са дефицитни в страната ни. Ако селектираме предложенията по критерии "образование", откриваме любопитни закономерности. Едва 18 работодатели искат да наемат необразовани, предимно в селското стопанство и преработващата промишленост, на минималната работна заплата от 340 лева. За изкласилите начално или основно образование, кандидатстващи по сходни позиции, средната заплата достига 400-500 лева. За същата дейност в държави като Чехия или Австрия заплатите обаче са между 800 и 1200 евро. И много българи предпочитат да заминат на рисков гурбет пред перспективата да си броят левчетата.

Половината работодатели търсят служители със средно образование. За тях предлаганата заплата варира между 500-600 лв. за страната и 700-800 лв. за столицата. Има обявени позиции за среднисти, които е абсолютно необяснимо защо още не са заети. Например в София се търсят трима души за помощ в домакинството - почистване, пазаруване, готвене, грижа за градината с командировки в Южна Германия, а мизата е 2400 лева. Единственото посочено изискване е владеене на немски език. В Дулово се нуждаят от специалист производствени технологии (текстил, облекла, обувки и кожи) с английски, който да управлява производствения процес, а заплатата е 3100 лева. Изглежда,


800 лв. са малко за готвачите в София


или Перник, а шофьорите не искат да се хванат на работа за по-малко от 1000 лв., независимо дали става дума за вътрешни курсове, или за международни превози. Във Варна, независимо от офертата от хилядарка месечно, не може да се намери хладилен техник с висше образование.

Предложенията за висшисти, естествено, са най-примамливи и тръгват от минимум 600 лв., за да спрат в диапазона на сюрреалистичните 4000-5000 лева. Най-ниско се котират административните специалисти, бизнес посредниците, учителите и държавните чиновници. По 2000-2500 лв. могат да взимат добри софтуерни специалисти. Експерт финансово планиране с над петгодишен опит в банковото дело, английски и руски може да кандидатства за позиция с месечна заплата от 4000 лева. Любопитното е, че едва една десета от бизнесмените, търсещи свежа работна ръка, са от 2-милионната София. Кандидат-работодателите от Бургаска област са 148, във Варна - 85, а в Пловдивско - 217. Тази статистика е показателна, че работодателите в големите градове почти нямат проблеми да запълват щатовете си, докато тези в останалата част от полуобезлюдената държава се чувстват все по-притиснати от липсата на качествени кадри. Друг съществен извод е, че българският бизнес не е достатъчно гъвкав в условията на пазарна стагнация и като цяло не умее да промотира добре работните места, които предлага. А оттам и шансовете да се намери квалифициран и подходящ за позицията служител рязко намаляват.

В Западна Европа, при икономически срив, компаниите и работниците "си стискат ръцете" за почасова работа. Първите намаляват производствените си разходи, докато рецесията отмине, а другите се задържат на трудовия пазар, като работят на две-три места, за да запазят нивото на доходите си. У нас от над 3100 предложения едва 172 са за намален, преди всичко 4-часов работен ден. Никой вече не залага на добилата широка популярност в годините на прехода надомна работа. Прави впечатление, че над две трети от работодателите избягват да посочват размера на трудовото възнаграждение в офертите си, а именно


такива "кухи" оферти се приемат с недоверие


от най-квалифицираните кандидати. Почти всички предлагащи работа пропускат да заявят важни детайли като основни отговорности, изискван опит, езикови умения, изисквания за работа с компютър и шофьорска книжка. За сравнение, на европейската онлайн трудова борса EURES, в която сега се предлагат над 2 млн. свободни места, всичко е уточнено до най-малкия детайл. Западняците изрично посочват размера на заплатата (включително и ако има 13-а и 14-а), бонусите, срока на платен отпуск, условията за труд на работното място, изискваните умения  за позицията, необходимите дипломи, сертификати и препоръки, съдействат за намиране на квартира, ако кандидатът идва от друг град или държава. С други думи, обявите им са малки есета на тема: "Как ще изглежда животът ви, след като ви наемем". У нас обявите изглеждат лаконични и сърдити и по-скоро ще откажат един кандидат, отколкото ще го стимулират да започне нова работа.

За 10-те хиляди незаети работни места част от вината носи Агенцията по заетостта. Въпрос на организация е да се направи един експертен екип, който в рамките примерно на месец да седне и подробно да анализира какво и къде търсят работодателите и съответно да насочи тематично по региони или по браншове многобройните си програми за насърчаване на заетостта. Един вътрешен регистър, който да съпоставя търсенето на работодателите с компетенциите на регистрираните в бюрата по труда безработни, би свършил чудесна работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във