Банкеръ Daily

Вместо да връщат пари на Брюксел или да станат пациенти на Кьовеши

Гешев и хората му ще получат от Брюксел още 34 млн. лева

Онзи ден, след като доскоро управляващата коалиция се разцепи и на тема "Шпионите (руските, де) са като ято", изведнъж крепителите на кабинета "Петков" взеха да умират от притеснение, че заради политическата криза България нямала да получи първите два европейски милиарда до края на 2022 година.

Логиката им изглежда бетон. Заради политическата безпътица през 2021 г., през май т. г. България внесе своя Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) с много сериозно, но за щастие - не чак толкоз фатално закъснение. Засега, според техните прости и сложни сметки, ние пари не сме изгубили, но сме пропуснали възможността да приберем аванса в размер на 13% от общите грантове. Е, ако съдим по бюджета и актуализацията му, засега се справяме прекрасно и без европейските милиарди, но спор няма - щеше да ни е далеч по-спокойно, ако този аванс си беше на сигурно зад дебелите стени на Българската народна банка.

Както и да е. Според европейските процедури, до края на календарната 2022 г.

България има право да направи две искания за пари по плана.

Първото плащане е в размер на 1.369 млрд. евро, а второ - "само" 724.04 млн. евро.

С приетите на 24 юни промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, България може да осребри първото искане до края на годината, но само при две условия. Най-напред - искането трябва да бъде внесено в Европейската комисия най-късно през юли. А след това "оценителите" в Брюксел публично трябва да декларират, че до края на юни наистина сме изпълнили всичките си ангажименти.

Ако първото условие не бъде изпълнено - чакаме следваща "сесия". Ако не сме изпълнили другото условие, ще трябва да си свършим несвършеното за наша сметка и да чакаме Брюксел да ни възстанови похарчените милиони. Ако одобри качеството на "продукцията" ни, разбира се.  Нещо като "Пито - платено".

С второто плащане - на стойност 724.04 млн. евро - нещата стоят по коренно различен начин, защото то е обвързано с

качествения ремонт на онези 22 закона,

за които премиерът в оставка Кирил Петков говори непрекъснато поне от два месеца.

Според новите правоверни, защитаващи управлението на отдавна разпадналата се четворна коалиция, ако се стигне до предсрочни избори, до края на годината няма да видим нито един евромилион.

Съвсем естествено, големите тревоги са свързани с големите "дойни крави", т.е. секторите, в които ще влязат най-много пари - енергетика, ВЕИ-инсталации, гигантски батерии, спиране на въглищата, купуване на влакове, строителство на мостове и магистрали.

Второстепенните дертове са посветени на "бавно ликвидните" реформи - забатаченото вече клониране на КПКОНПИ, електронното управление, създаването на мегаструктурата, обединяваща Агенцията по вписванията, Агенцията по кадастъра и Имотния регистър, прераждането на допотопните "Български пощи“ в непресъхващ извор на съвременни административни услуги...

Третата посока, от която чакаме златен дъжд, е малко известна, защото всички избягват да я коментират в детайли. Става дума за определено количество милиони - 10, 50 или 100 - няма никакво значение, които трябва да потънат в бездънните каци на съдебната система. На фона на останалите 12.5 милиарда, тези пари са като капка в морето, но... тъкмо тук е заровена "магията": с пари по Плана за възстановяване и устойчивост ще финансираме реформи, които досега

Брюксел е финансирал поне по три пъти всяка,

а ние е трябвало да приключим още по време на предприсъединителния процес през 2002-2006 година.

За да докажем, че в случая може да употребим дори заветната думичка "измама", бъркаме в Плана, отваряме файл П-33 от Компонент 10 - Бизнес среда" и колкото повече четем, толкова по-малко вярваме на ушите и очите си. На двете си мозъчни полукълба - също.

Проектът е озаглавен по начин, достоен за... Остап Бендер или Бай Ганьо: "Трансформация на съществуващата в Прокуратурата на Република България информационна и комуникационна инфраструктура (ИКИ) в нов тип - отказоустойчива, резервирана, производителна и защитена".
Обемът му е около 32 стандартни машинописни страници (1800 знака едната), а в съдържанието единствените смислени и подлежащи на някакво разбиране "послания" са изреченията, посветени на това колко пари ни трябват и за колко време ще бъдат похарчени. Всичко останало са кухи фрази и понятийни "опорки", предназначени да оправдават нови и нови харчове за стари и по-стари "неща".

В случая става дума за поредното тунинговане на древната Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Постановлението за създаването й и първите 20 млн. лв. са

заслуга на Жан Виденов и правителството му,

управлявало България през периода януари 1995 - февруари 1997 година.

Според тогавашните разчети, ЕИСПП трябваше да бъде готова за пет-шест години, неин стопанин да бъде Министерството на правосъдието, а всички останали - съдилища, прокуратура, следствие, МВР, митници, военно разузнаване и контраразузнаване, външно разузнаване и данъчни - трябваше да отворят информационните си системи и всеки да контролира движението на собствените си преписки.

Примерно - обжалване на ревизионен акт тръгва като административно дело, после прераства в наказателно, а накрая казусът обикаля 10 години по съдебните инстанции. С помощта на системата обаче във всеки един момент шефът на данъчните може да влезе в ЕИСПП и да проследи пътя на преписката:


  • кога е образувана,

  • докога е била административно дело,

  • кой е образувал досъдебното производство,

  • в коя следствена служба са събирали доказателствата,

  • кой е наблюдаващ прокурор,

  • кога и какви процесуални действия са извършвани,

  • кои вещи лица са правили експертизите,

  • има ли обвиняеми,

  • кога е внесен обвинителния акт в съда,

  • кога и как са приключили съдебните заседания,

  • колко пъти делото е връщано на обвинението,

  • какво пише в крайния съдебен акт.

Десет години (2007 г.) и още 40 милиона лева по-късно, България  влиза в Европейския съюз, но Единната информационна система за противодействие на престъпността все още не е готова.  Причината е, че вътрешният министър по онова време Румен Петков, шефовете на главните дирекции и началниците на военното разузнаване и военното контраразузнаване по най-категоричен начин отказват да отворят информационните си масиви за случайни и външни "посетители".

През 2010-2011 г. премиерът Бойко Борисов и вътрешният му министър Цветан Цветанов

без много-много шум уредиха Народното събрание да ремонтира Закона за съдебната власт, да извади ЕИСПП от Министерството на правосъдието и да я

предостави на главния прокурор за еднолично  стопанисване.

Съвсем естествено, върху плещите на тогавашния Обвинител № 1 Борис Велчев падна и отговорността за изграждането на системата, но при.... далеч по-благоприятни условия. Най-малко заради това, че прокуратурата не подлежи на парламентарен и граждански контрол, а Законът за достъп до обществена информация не играе никаква роля.

Сиреч - много пари, някаква дейност, никакъв външен контрол. И никаква Единна информационна система за общо ползване, естествено. До ден днешен, когато България за пореден път поиска от Брюксел нови милиони все за древната система, този път 34.461 млн. лв. с ДДС.

Какво да добавим ли? Ами само един пример: представете си че, всяка седмица харчите по 5 лв. за "БАНКЕРЪ", но получавате един и същи брой. Кога точно ще подпалите редакцията ни - на първите 100 лева или на третите 20 бона?

Facebook logo
Бъдете с нас и във