Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕРМАНСКИЯТ ХОД НА БУШ КЪМ ЗАПАДА И РУСИЯ

Международната политика тези дни започна от северната германска провинция Меклембург - Предна Померания, и ще добие ясните си очертания след срещата на Г-8 в северната столица на Русия град Санкт Петербург. От американската военна база Андрюс американският президент замина за Германия. В пристанищния град Щралзунд, на Балтийско море, канцлерът на Федералната република Ангела Меркел бе негов домакин. После двамата и още пет лидери от най-сериозния неофициален клуб в света, какъвто е Г-8, гостуват в Санкт Петербург при руския президент Владимир Путин.
Този път стана така, че дипломатическият път на Джордж Буш към Русия мина през Германия. Това спокойно може да мине в графата забележителен факт от особено значение за международната политика. Само преди някакви си четири години анализаторите наблюдаваха като природен феномен германския ход на Путин към Запада и Америка. Путин просто поиска Русия да бъде третирана като равноправен партньор от Запада. Тогава започна и мъжкото му приятелство с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер. По това време се появиха и първите иракски облаци над американо-германските отношения. Сега нещата изглеждат други. Най-малкото заради това, че може би ставаме свидетели на друг, макар и подобен феномен в международната политика - германския ход на Буш към Запада и Русия.
Посещенията на американски президент в Германия винаги са предизвиквали международната политика, и то така, че да е ясна перспективата пред Европа, поставена в епицентъра на отношенията между Америка и Русия. Така е от времето на Дуайт Айзенхауер, който в края на август 1959 г. пръв посещава Бон, цели десет години след създаването на Федералната република. Или по времето на Джон Ф. Кенеди и неговите влезли в историята думи: Аз съм берлинчанин. Те са казани само две години след появата на Берлинската стена... Или по-късно, когато през юли 1975-а президентът Джералд Форд пристигна първо в Германия, за да отиде след това да подпише Хелзинкските споразумения. Така е било при Картър, Рейгън, Буш-старши и Клинтън. Така е и сега, когато Джордж Буш отново е в Германия и я поставя в центъра на трансатлантическите отношения.
Тези германски срещи на американския президент са от особен вид и естествено са от значение преди всичко за Вашингтон и Берлин. Особено след като германо-американските отношения неотдавна попаднаха в най-трудния си период и после мъчително започнаха да се измъкват от него. Те са лакмус изобщо за отношенията между Съединените щати и Европа и добро доказателство, че международната политика живее от символи.
Този път символът е още по сгъстен - не е достатъчно да се каже: американският президент Джордж Буш беше в Германия на път за Русия. Този път американският президент беше в Източна Германия, в една нейна провинция, която някога бе отвъд Желязната завеса и част от територията на една изчезнала с срая на Студената война държава като ГДР. Меклембург - Предна Померания, е тази северна германска провинция, която освен всичко друго е и избирателният район на германската канцлерка Ангела Меркел. А това вече е доказателство и за друго свойство на международната политика. Тя живее не само от символи, но и от лични отношения. Без тях нещата не стават или поне стават много трудно. Примерът са трудните отношения между Буш и Шрьодер.
Буш и Меркел досега се срещаха два пъти и впечатлението от тези срещи е, че и двамата ги използваха като внимателна демонстрация на желание за възраждащите се двустранни отношения. Наблюдателите намериха за добре да припомнят, че Меркел се въздържа при първата си визита във Вашингтон да критикува американската външна политика. Даже призивът й затворът за терористи Гуантанамо да бъде затворен бе приет като другарска забележка. Тази трета среща вече има друг смисъл. За Буш това трябва да е доказателството за наличието на сериозни съюзници в Европа, а за Меркел - за по-високото германско място в световната политика.
Срещата им даже започна с онзи познат от векове ритуал, според който настроението на визитата идва с подаръците. Точно като попаднал на място политически подарък подейства новината за една официална декларация на Пентагона. Според нея вкараните в затвора заради тероризъм имат право да се ползват от правата, които им дава Женевската конвенция. Независимо че за да се стигне до подобна декларация, бяха необходими пет години, независимо че подобно решение бе работа на Върховния съд на Съединените щати, и независимо че става дума само за чл.3 на Женевската конвенция, фактът си е особено важен. Той се случи точно когато трябва - в навечерието на двете важни за Буш срещи - в Германия и в Русия.
Съвсем навреме се случи и решението на германското правителство да затегне още повече мерките, свързани със сигурността срещу тероризма. Законите, приети след атентатите на 11 септември, не само ще действат още пет години напред, но и стават по-строги. Например тайните служби ще могат да изискват от авиокомпаниите информация за това кой, как и кога е резервирал билет, без да е необходимо разрешението на независимата комисия, известна в Германия като Г-10.
Символите и личните отношения действително имат голямо значение, колкото и недоверчиво да се отнасяме към тях. Най-голямо значение обаче има студената логика на външната политика, която не се движи от приятелски емоции, мъжки приятелства или моментни настроения. Извън тържеството на новото възраждащо начало в отношенията между Вашингтон и Берлин е очевидно, че правителството на Буш има голямо основание за т.нар. стратегия на прегръдката и повод да гледа на Германия като на ключова страна. Тази логика има поне няколко важни основания. Първо, за стратегическо партньорство с Европа не е достатъчен само един съюзник, какъвто досега беше Великобритания. Необходима е и европейска континентална сила, за да могат проблеми от световно значение да намират решение. В този смисъл Германия може да играе много съществена роля. Още повече че тя е доказаната европейска икономическа сила, която скоро ще поеме председателството на Европейския съюз и на Г-8.
Със сигурност Вашингтон не е безразличен към влиянието, което Германия има върху диалога между Европейския съюз и Русия. Сам Буш каза в едно интервю за водещ германски вестник следното: Германия играе много важна роля както в Европа, така и на глобално равнище. Канцлерката пое тази водеща роля, за което съм й много благодарен. Америка не се нуждае само от добри отношения с Германия. Европа в крайна сметка е един важен търговски център и, надявам се също, централен партньор за разпространението на нашите общи ценности. Между впрочем няма как да не направи впечатление, че това, което казва Буш, много си прилича с това, което казва Путин. Много съм доволен от развитието на отношенията със сегашния канцлер. Тя е изключително приятен партньор и събеседник. Меркел има своя собствена гледна точка за това, как трябва да се развиват двустранните ни отношения, тези между Русия и Германия. Канцлерът е много добре запозната с особеностите на страната ни, за което трябва да й признаем, че това е наистина така, каза Путин в интервю за германския телевизионен канал ЦДФ.
Второ, вътрешнополитическите обстоятелства във важни европейски страни не са от най-стабилните и това няма как да не безпокои администрацията във Вашингтон. Големият съюзник, бившият италиански премиер Силвио Берлускони, загуби парламентарните избори и не е на власт. Във всеки случай Вашингтон едва ли може да разчита на специални отношения с управлението на Романо Проди. Лидерите на Великобритания и на Франция в момента също са в слаба позиция. В третия си мандат премиерът Тони Блеър има очевидни вътрешнополитически неприятности, особено в собствената си партия. Тези дни се появи на хоризонта поредният скандал, след като специалният му пратеник за Близкия изток Майкъл Леви беше арестуван. Леви, който минава за приближен на Блеър, бе обвинен в незаконно финансиране на политически партии. Говорителят на Даунинг стрийт отказа да коментира случката, защото тя засягала Лейбъристката партия. А над френския президент Жак Ширак е надвиснала несигурността, произтичаща от предстоящите президентски избори. При това различията между Франция и Съединените щати по традиция са много по-големи.
Трето, стоплянето на отношенията между Съединените щати и Германия е голям сигнал и за Европейския съюз като цяло и за Русия. И четвърто - Германия при Меркел започна да се връща към добрата традиция от втората половина на миналия век, когато беше балансьорът между Европа и Америка. Конрад Аденауер въведе златното правило - тесните връзки с Париж не трябва да са за сметка на отношенията с Вашингтон.
Международната политика винаги е била в два паралелни свята - този на конфликтите и войните и другия - на добре охраняваните лидерски срещи на върха. Не е много ясно кой точно свят налага дневния ред, но е сигурно, че разстоянието между тях е късо. Както и в момента е късо разстоянието между едно от най-високите места за световната политика - каквато беше германо-америкаската среща в Северна Германия и тази на Г-8 в Русия - и новите версии на стари конфликти от всякакъв вид. Достатъчно е само да се спомене надвисналата опасност от нова война в Близкия изток, иранските ядрени амбиции и севернокорейските им аналози, перманентната иракска драма, енергийната несигурност и всичко, което прави света едно интересно, но опасно място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във