Банкеръ Weekly

Общество и политика

Гергов не може да бъде притискан

Божидар Димитров, историк и директор на НИМ, пред в. БАНКЕРЪ

Проф. Божидар Димитров е роден в Созопол на 3 декември 1945 година. Завършва история и археология в СУ Климент Охридски, след което специализира в Института за древни текстове в Париж и в Школата по палеография и дипломатика във Ватикана. През 2009-а е избран за депутат от ГЕРБ, след което е назначен за министър без портфейл. В края на следващата година подава оставка след политически скандал за отношението на управляващите към сътрудниците на бившата ДС. След като не пожелава да се върне в парламента, той остава директор на НИМ. Женен, има една дъщеря.


Проф. Димитров, познавате ли лично Георги Гергов?

- Да, познавам го. Когато навремето строях военен паметник в Свиленград на две хиляди загинали български бойци в Одрин , той сам ми се обади и каза, че иска да направи дарение. Той е един от основните дарители. Но тогава не сме говорили за Националния исторически музей.


На какъв етап са преговорите, които се водят с него ЦУМ да стане новият дом на Националния исторически музей?

- За съжаление не знам, те се водят на много по-високо равнище от министрите на културата и финансите. Чувам, че са близо до споразумение. Това всъщност започна много отдавана, още когато аз бях член на правителството. Но не ми беше възложено на мен, защото отговарях за българите в чужбина. Министър Трайчо Трайков, който водеше преговорите, не успя да постигне споразумение , защото Гергов не бил доволен от имотите, които му предложили тогава.


Как според вас би изглеждала една сделка, която би била изгодна за държавата и справедлива за Гергов?

- Той трябва да бъда обезщетен достойно, а не да се използва фактът, че ЦУМ в момента е губещ. От друга страна, е ясно, че Националният исторически музей заслужава да има трайна сграда. И затова мисля, че трябва да бъде постигнато споразумение да бъде платено или да бъдат дадени имоти, равностойни на този, който той ще отстъпи на държавата.


Тонът на финансовия министър към него и по двата казуса обаче беше доста ултимативен. Да не стане така, че един ден, когато ГЕРБ падне от власт, той да се жалва от извиване на ръцете?

- Всичко е въпрос на сделка. Мисля, че никой в нашето демократично общество не може да извива ръцете никому. Особено пък когато става дума за имоти. Как може да му извиват ръцете, след като той също е представител на политическа партия и е доста високо в йерархията й, председател е на пловдивската организация на БСП? Такъв човек е трудно да бъде притиснат.


Имаше ли, докато бяхте член на кабинета, министър, с когото сте били в конфликт?

- Не, нямаше повод, защото ресорът ми беше българи в чужбина. Кой да предявява претенции към него? Напротив, колегите ме гледаха почти със съжаление, защото знаеха, че нямам бюджет. Всички ми помагаха, много от тях се освободиха от старите си компютри, за да ги носим в училищата извън граница. Казваха - и аз смятам да подменя компютрите, че са много стари. Колко стари са, питам - на три години, отговарят ми. И благодарение на това свършихме много работа.


Изпитахте ли горчивина, че бяхте принуден да се оттеглите от властта?

- Какво значи власт? Хората се заблуждават - министър означава слуга на народа. Разбира се, ако честно и почтено подходи към работата си. От една работа минах на друга - тука ми е приятно, но там направлението беше друго. Разбира се, боях се, че някои от нещата, които направих, ще бъдат зарязани, но това не се случи. Гражданството, например - Симеон Дянков дори ме победи по брой на получили гражданство българи. Аз постигнах трикратно увеличение, което значеше от 5-6 хиляди на 16 хиляди. Докато той миналата година имаше 18 хиляди. Смятам, че това е най-важното.


Вие и културният министър ли оказахте благотворно влияние върху Симеон Дянков, та да бъде той днес споменаван като главен археолог на републиката?

- Не. Дянков си обича археологията. В едно интервю той призна, че на 20-годишна възраст е трябвало да решава дали да стане археолог или финансист. И според мене разумно е избрал да стане финансист. Но старата любов ръжда не хваща. Да наблюдава, да помага.


Защо до Националния исторически музей все още няма удобен транспорт? След като познавате всички, от които зависи вземането на подобно решение.

- Това ми е много болна тема. Транспорт имаше, но вече цяла година се ремонтира булевард Бъкстон . Музеят обаче има пет пъти повече посетители, отколкото който и да е друг музей в България, разположен в центъра на града.


Както знаете, наскоро имахме малък конфликт с Вежди Рашидов, който, слава Богу, завърши с многобройни негови извинения. Само за първите 9 месеца на тази година имаме толкова приходи, колкото за цялата минала. През 2011-а от входни билети и екскурзионни беседи постъпиха 1 167 000 лева. Толкова са и за първите девет месеца на 2012-а.


Как си обяснявате недоверието на част от хората към археологическите открития, които бяха направени в Созопол и останалата част на страната?

- Човек е така устроен, че трябва да се съмнява. Ако не го прави, смятам, че не е достатъчно интелигентен. Наша грижа е да представим убедителни доказателства, че онова, което твърдим, е вярно. Ще взема за пример най-фрапиращия случай с мощите на св. Йоан Предтеча, намерени край Созопол. Те бяха открити точно там, където се слагат по църковния канон - под основния камък. Имаше надпис на мощехранителницата. Съмненията идваха оттам, че специалистите бяха предупредили за много фалшиви мощи по света. Такива наистина има, но те са изложени в църквата за поклоннически посещения. А Европа се отваря за пътувания след кръстоносните походи и едва тогава - през ХII , а не през V или VI век, когато са положени нашите мощи, започват да се правят фалшификатите. Целта тогава, както и днес, е била чисто комерсиална.


Тези мощи са зад олтара, хората не ги виждат, жените пък хептен. Направихме и последното, което искаха от нас - разполагаме с протокол от две независимо действащи лаборатории в Оксфорд и Копенхаген. Резултатите оттам са, че мощите са на човек, роден през първи век, че геномът отговаря на този за Близкия изток, и по-специално на Палестина, че е бил вегетарианец, какъвто е бил св. Йоан Предтеча. Какво повече като доказателство?


Прието ли е в историческите и археологическите среди, че мощите безспорно са на светеца?

- Аз мисля, че след Оксфорд и Копенхаген вече никой не се съмнява. Светът го приема, специалистите от Ватикана го казват, Вселенеският патриарх също наскоро го потвърди.


Допустимо ли е според вас археолозите и историците да преувеличават малко в името на това да се оформи по-силно национално самосъзнание?

- Веднъж акад. Дуйчев, Бог да го прости, в една от своите лекции ни каза - всички околни страни без Гърция трябва да послъгват. Тъй като има измислени нации, без история, македонците, румънците също. Имало е Молдавия, нямало е Румъния. А нашата история е толкова богата, че ние нямаме нужда да лъжем.


Да, национално самосъзнание е нужно, но то се оформя от само себе си. Да, на македонците им е нужно да послъгват. Два от ръкописите, които са изложили на изложбата си в Брюксел, са на История славянобългарска на Паисий, другият - Българско евангелие от град Струма.


Загубена ли е битката между официалната българска археология и иманярите?

- Битката е вечна. Тук дойде един италиански прокурор, който се занимава с такива дела, и каза: Основното, с което се боря, е не със самите иманяри, а по-скоро с пренебрежителното отношение към техните престъпления. В България също се гледа малко небрежно към тази престъпност. Копат хората, голема работа, казват.


Унищожават се остатъци от църкви, манастири, крепостни стени, за да стигнат до предмета, който да продадат. Това е голямата загуба от иманярството. Преди дни ми предадоха 5000 прекрасни предмета. За музея е добре, но за науката не, защото не знаем откъде са, в какъв исторически контекст са, в какви пластове са намерени. Дори и иманярите да ни кажат мястото... Но те и не казват, а обикновено насочват по фалшива следа.


Европа или Ориентът са имали по-голямо влияние върху формирането ни като народ?

- И двете. Ние сме на ъгъла на Европа, който се допира до Ориента. Приели сме твърде рано християнските ценности. Цялата ни култура е християнска и си остава такава, дори и по време на турското робство. Десет на сто приемат исляма, но те не се чувстват вече българи, а другите също не ги приемат за такива. Общността ги екстрадира от себе си. Те са принудени да живеят в турски квартали и оцеляват само онези, които живеят в планините. Това са днешните помаци, но голяма част от тях не се смятат за българи.


Мисля, че европейското е много по-силно у нас - то е свързано с християнските ценности. Това е водеща идеология, която прониква във всички сфери на обществения живот. Традициите ни са християнски. Да, някои казват, че изповядваме битово християнство, но и всички други европейски народи изповядват битово християнство. Да не си мислите, че обикновеният западен европеец - италианец, французин и германец, е чел трудовете на Светите отци и на св. Йоан Златоуст?

Facebook logo
Бъдете с нас и във